Определение № 942 от 01.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № СД-05-01-2472/27.04.2023 г., подадена от ищците Д. Д. Б., Р. Д. А., Н. Д. Н. и М.-М. К. Д. срещу решение № 57/11.03.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 544/2022 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 210/11.11.2022 г. по гр. дело № 783/2022 г. на Новозагорския районен съд (НРС), е отхвърлен предявеният жалбоподателите срещу Н. И. Н. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на съдебна спогодба, утвърдена с определение от 23.03.1995 г. по гр. дело № 235/1995 г. на НРС, в частта и, с която в дяла на И. Д. Н. е даден и той е приел да вземе недвижим имот, находящ се в [населено място], Н. община, представляващ дворно място с находящите се в него сгради и постройки, съставляващ УПИ I-280 в кв. 28 по плана на селото (имотът е подробно описан с предходното и актуалното му описание), срещу поето задължение спрямо Кита И. П. за издръжка и гледане до края на живота и от получилия имота; в тежест на жалбоподателите са възложени разноските по делото.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Обжалваното въззивното решение е постановено по конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесната съдебна спогодба, имаща за предмет недвижим имот. От представеното с исковата молба на жалбоподателите удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН]/10.09.2022 г. (лист 7 от първоинстанционното дело) е видно, че данъчната оценка на процесния имот, респ. и цената на предявения по делото конститутивен иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, възлиза на 4 095.80 лв., т.е. тя е до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, постановеното по този иск въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, като същото е влязло в сила на датата на постановяването му, съгласно 296, т. 1 от ГПК. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателите-ищци дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата `и пред настоящата инстанция, в размер 1 500 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение