Определение № 1897 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 489/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 6603 от 02.12.2024г. по в.гр.д. № 7565/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6524 от 27.04.2023г. по гр.д. № 19585/2022г. на Софийския районен съд. С потвърденото решение по иск на С. П. С. по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-18816438, оторизационен код а7830х24, сключен на 03.09.2021г. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е приел, че съществените елементи на договора за потребителски кредит са съставени на шрифт, по-малък от 12, и за преценката на този факт не се изискват специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Обстоятелствата са били в доказателствена тежест на ищеца, а съдът е можел да допусне и служебно експертиза. Същевременно е ноторно известен факт, че при всяко действие по копиране, сканиране или принтиране в документа на хартиен носител настъпват оптични изменения, които може да са в посока както намаляване, така и увеличаване на текста. Според касатора въззивното решение е недопустимо, тъй като е възприето, че застрахователният договор „Защита на плащанията“ се явява елемент от договора за потребителски кредит, а по делото не са конституирани застрахователите „Кардиф“ чрез регистрираните в страната техни клонове. Съгласно задължителната съдебна практика, когато предмет на делото е прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари (Тълкувателно решение № 7/2020г. на ОСГТК на ВКС). Неправилни са и изводите за задължителен характер на застраховката „Защита на плащанията“, съответно за включването й в ГПР по процесния заем при нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Може ли преценката на съда относно изпълнението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за съставяне на договор за потребителски кредит на шрифт, не по-малък от 12, да се формира въз основа на прочита на налично по делото копие на процесния договор или използване на текстообработваща програма или е необходимо назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да изследва оригинала на атакуваното кредитно споразумение? Касаторът се позовава на решение № 50162 от 10.01.2023г. по т.д. № 550/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е прието, че при съществуващ спор между страните досежно начина на установяване на шрифта, преценката не може да бъде изведена от прочита на документа, нито от използването на програма за конвертирането му, а е необходимо назначаването на съдебна техническа експертиза за установяване на този факт. 2.) При спор относно това дали е спазено изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за съставяне на договор за потребителски кредит на шрифт, не по-малък от 12, чия е доказателствената тежест относно установяване на този факт? Във връзка с въпроса касаторът сочи актове на съдилища в страната, съдържащи противоречива практика, като счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 3.) Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, когато въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен по делото факт е погрешно установен, но от въззивника не е поискано назначаване на експертиза за установяване на съответния факт? Касаторът се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно служебното допускане на експертиза. Въпросът е във връзка с оплакванията в касационната жалба относно приетия от въззивния съд размер на шрифт в договора за потребителски кредит. От насрещната страна по жалбата С. П. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С искова молба вх. № 72737 от 12.04.2022г. С. П. С. е поискал да бъде прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-18816438, оторизационен код а7830х24, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, чрез клона на дружеството в България. Съгласно изложеното в исковата молба с договора е бил уговорен общ размер на предоставяния кредит от 10 000 лева, годишен процент на разходите (ГПР) - 10.37%, лихвен процент от 8.55%, застрахователна премия от 1 436. 40 лева, при обща дължима сума от 12 842. 28 лева, съответно дължими 36 погасителни вноски по 356. 73 лева. Така сключен, според ищеца, договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Не е било спазено изискването за шрифт (не по-малък от кегел 12); липсвал е подробен погасителен план; при определяне на ГПР по кредита не са били посочени разхода за застрахователна премия и допълнителната такса ангажимент; както и не е бил уговорен лихвен процент на ден. С подаден отговор предявените искове са оспорени от ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ изцяло. С определение от 13.02.2023г. по образуваното гр.д. № 19585/2022г. на Софийски районен съд делото е било насрочено в открито съдебно заседание. Изготвен е бил проектодоклад и са били приети представените от страните писмени доказателства. Съгласно разпределената доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти, ищецът е следвало да докаже наличието на сключен договор за кредит и соченото в исковата молба основание за нищожност на договора. По делото е било проведено едно открито съдебно заседание. С решение № 6524 от 27.04.2023г. договорът за потребителски кредит е бил прогласен за недействителен. Прието е било, че са налице нарушения на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изискваща всички елементи на договора за потребителски кредит да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В случая в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия, поради което представените от ответника застрахователен сертификат и общи условия са елемент от договора за кредит. Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт е в размер по-малък от 12. От първоинстанционния съд е било прието също, че е липсвала предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация, както и конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Недоволно от въззивното решение е останало дружеството кредитодател. Оплакванията са били за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че застрахователният сертификат и общите условия по застраховката представляват елементи от договора за потребителски кредит, по отношение на които е приложимо изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Отделно от това оригиналните документи са електронни и са подписани по електронен път от ищеца. Той се е запознал с документите в електронен формат. Преценката дали шрифтът на договора за кредит е по-малък от 12 не може да бъде изведена от прочита на документа, нито от използваната програма за конвертиране. В тази връзка от ищеца, в чиято тежест е да установи обстоятелството, не е било поискано назначаването на съдебна техническа експертиза. От жалбоподателя е било поддържано още, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Въззивната жалба е била оспорена от С. П. С.. В хода на образуваното в.гр.д. № 7565/2023г. на Софийски градски съд като ответник е било конституирано дружеството „Юробанк България“ АД. Не са били допускани и събирани нови доказателства. С решение № 6603 от 02.12.2024г. първоинстанционното решение, прогласяващо за недействителен договорът за потребителски кредит, е било потвърдено изцяло. Въззивният съд е констатирал, че не е спазено предписанието на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Уточнил е, че и ответникът е могъл да поиска съдебно-техническа експертиза относно размера на шрифта на договора за кредит, но не го е направил. Потвърдено е било също нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК при сключване на договора. Необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, който трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ще е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на цифровите величини, или размерът на ГПР не съответства на действително прилагания. В случая, според въззивния съд, е налице последното посочено обстоятелство. Посочен е ГПР от 10.37%, но не е отчетен размерът на застраховката „Защита на плащанията“. Заплащането на застрахователната премия е било условие за получаване на кредита. С оглед мотивите на въззивния съд в решението му, поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили изводите на въззивния съд. Всеки един от въпросите е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и съдържащото се в нея изискване договорът за кредит да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, като всички елементи се представят с размер на шрифта, който е не по-малък от 12. Според касатора тази разпоредба е била приложена от въззивния съд неправилно - при необоснован извод, че договорът за потребителски кредит от 03.09.2021г. съдържа елементи в този шрифт. Това действително е прието от въззивния съд, но допълнително (решаващо) и друго – че застрахователният сертификат и общите условия към застраховката следва да се считат елемент от договора за кредит, а дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт. Т.е. нарушено е и изискването всички елементи на договора за кредит да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Отделно от това, прогласената недействителност на договора за потребителски кредит от 03.09.2021г., според въззивния съд, е освен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, също водещи до недействителност на договора (чл. 22 от ЗПК). Възприета е неяснота относно издължаването на сумата за застрахователна премия (включена ли е тази сума в годишния процент на разходите). По същество е не е отречен, а е потвърден и изводът на първоинстанционния съд, че е липсвала предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК информация. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу тези изводи на въззивния съд, основен относно възприетия задължителен характер на застраховката „Защита на плащанията“, съответно за нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Няма и формулирани в тази връзка въпроси. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо поради липсата на конституиране на застрахователя по застраховката „Защита на плащанията“. Оплакването на касатора е основано на разбирането, че е обявен за недействителен договор, по който застрахователят е страна. Това не е така. Обявен за недействителен е договорът за потребителски кредит от 03.09.2021г., а не договорът за застраховка „Защита на плащанията“. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С подадения отговор на касационната жалба адвокат К. И. Б., процесуален представител на С. П. С., е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно уговорка между страните за предоставена безплатна правна помощ. С оглед обжалваемия интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и конкретно извършените от адвоката действия следва да бъде присъдено възнаграждение от 600 лева. Воден от горното съдът