Определение № 928 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 768/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. Р. Г. срещу определение № 2181/12.09.2012г. по ч. гр. дело № 918/2012г. на Русенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 6790 от 03.08.2012г. по ч. гр. дело № 5680/2012г. на Русенски районен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което производството по делото, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 2 893,64 лв. – просрочена главница по договор за банков кредит и сумата 588,17 лв. – лихва за определен период, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като вземането произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, заявената претенция е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 19.09.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение