Определение № 379 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 714/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 263118/21.12.2020 г. на „БГ Агро-Север“ ЕООД, подадена чрез адв. М. С. от АК – В. срещу въззивно решение № 260070/17.11.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 305/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е отменено решение № 65/24.04.2020 г., постановено по гр. дело № 1673/2018 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, и са отхвърлени предявените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 17402,79 лв., представляваща причинени вреди в размер на стойността на 27623,47 кг необран слънчоглед, реколта 2017 г., засаден в имоти в землището на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В касационната жалба касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и извърши проверка на всички доказателства и доказателствени средства при постановяване на решението си?“; 2. „Трябва ли в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД да се доказва фактическо възлагане на конкретни действия от дружеството на неговия управител?“; 3. „Явява ли се юридическото лице ex lege възложител на работа на своя управляващ и представляващ и следва ли да се презумира, че той винаги я извършва в полза на дружеството, макар да липсва изрично разпореждане за извършването на конкретни действия?“; 4. „Може ли да се ангажира солидарната отговорност на дружеството и неговия управител по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, ако действията на последния се изразяват във виновно бездействие, но не и в лично участие в конкретни вредоносни действия?“; 5. „Следва ли дружеството и неговият управител да отговарят солидарно по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, когато от техните противоправни действия/бездействия са произтекли непосредствени вреди за трето лице в резултат нарушаването общото правило да не се вреди другиму?“; 6. „В случай, че част от вредите са възстановени на увреденото лице, това означава ли, че отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД следва да отпадне?“. Във връзка с поставените въпроси се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че по първия въпрос е налице противоречие между постановеното въззивно решение и т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 271/08.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 261/05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т. о.; по втория, третия, четвъртия и петия въпрос сочи противоречие на въззивното решение с Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 63 от 09.01.1959 г. по гр. д. № 7851/1958 г. на ВС, г. о., Решение № 369 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 904/2010 г. на ВКС, IІІ г. о., Решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г. на ВКС, IV г. о. и Постановление на Пленума на ВС № 7/30.12.1959 г. По шестия въпрос се поддържа очевидна неправилност във връзка с това, че Врачанският окръжен съд посочва в мотивите си, че заключението на експертизата не може да каже с точност кои декари, засадени с процесната земеделска култура, и каква част от тях са ожънати, но въпреки тези съждения решаващият състав се позовава на приложеното по делото досъдебно производство, въз основа на чиито данни вещото лице е изготвило своето заключение. Ответниците по касация – И. Г. и „И.-Агро“ ЕООД, в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Л. Я. от АК – В., вземат становище, че формулираните от касационния жалбоподател въпроси не са предпоставка за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявени от „БГ Агро-Север“ ЕООД против „И.-Агро“ АД и И. К. Г. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 17402,79 лв., представляваща причинени вреди в размер на стойността на 27623,47 кг необран слънчоглед, реколта 2017 г., който бил ожънат от сина на ответницата, въпреки че се намирал под запор и бил собственост на „БГ Агро-Север“ ЕООД. За да отхвърли първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е сключил договор за наем от 13.02.2017 г., по силата на който „Т. Агро България“ ЕООД му отдава под наем земеделски земи, вкл. и процесните, за стопанската 2016/2017 г., като съгласно чл. 7 от договора ищецът е собственик на засетите в имотите култури. По образувано изпълнително дело от „Т. Агро България“ ЕООД срещу „БГ Агро-Север“ ЕООД е наложен запор върху необраните посеви от слънчоглед в процесните имоти и на „БГ Агро-Север“ ЕООД са възложени задължения на пазач. От приложено по делото копие от досъдебно производство № 1161/2017 г. по описа на РП-Бяла С. става ясно, че между 30.08.2017 г. и 01.09.2017 г. Г. Г. – съпруг на ответницата И. Г., в качеството му на представител на „И. Агро“ ЕООД, започнал да жъне с техника на дружеството засетия от него слънчоглед в земеделски блокове, предоставени за обработка по разпределение на „Т. Агро България“ ЕООД. По сигнал на представители на „БГ Агро-Север“ ЕООД на място дошли полицейски служители, които спрели жътвата и иззели количеството слънчоглед, който веднага бил претеглен и предаден на отговорно пазене. С постановление за прекратяване на досъдебното производство иззетото количество слънчоглед било върнато на „БГ Агро-Север“ ЕООД. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е посочил, че възложителят на работа може да отговаря по чл. 45 ЗЗД, ако е възложил на непосредствения извършител нещо непозволено от закона, в който случай възлагането следва да се докаже като конкретен фактически акт. Според решаващия състав от събраните по делото доказателства не се установява ответницата И. Г. да е организирала фактически жътвата на процесния слънчоглед, поради което искът срещу нея е отхвърлен като неоснователен. Въз основа на материалите от досъдебното производство и разпита на един от свидетелите втората инстанция е приела още, че цялото ожънато от „И. Агро“ ЕООД количество слънчоглед е в размер на 2120 кг. и то е възстановено напълно на ищеца. В тази връзка съдът е посочил, че от изслушаното в производство по чл. 207 ГПК заключение на съдебно-агротехническа експертиза, която е изготвена половин година след извършената жътва единствено въз основа на данните от досъдебното производство и по прогнозни резултати за реколтата през процесната стопанска година, не може да се направи извод за ожънато количество слънчоглед в претендираните от ищеца размери – 27623,47 кг. Поради изложеното въззивният състав е направил извод, че липсва един от елементите на фактическия състав по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД – претърпяна вреда – и предявените искове са неоснователни. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Първият въпрос не е свързан с конкретни твърдения за неправомерно извършени процесуални действия или бездействия на въззивната инстанция и поради това се явява твърде общ. Дали въззивният съд действително е обсъдил всички събрани по делото доказателства, подлежи на преценка за правилност, която не може да бъде осъществена в настоящата фаза на производството. По естеството си поставеният въпрос не е правен по смисъла на чл.280 ГПК, а касационно оплакване по чл.281 ГПК. Вторият, третият и четвъртият въпрос са общотеоретични и касаят основателността на предявения иск. Техният отговор предполага анализ на събраните по делото доказателства, който се извършва във втората фаза на касационното производство, ако обжалването бъде допуснато. Същевременно са и некоректно формулирани като касаторът смесва елементите от фактическите състави на двата иска по чл.45 и по чл.49 ЗЗД. Петият въпрос също е некоректно зададен, тъй като съдържа оценъчни твърдения на касатора за противоправно поведение на ответниците и произтекли от него вреди. Това обстоятелство е спорно по делото и наличието или отсъствието му подлежи на преценка, каквато не може да бъде извършена във фазата по допускане на касационната жалба. Отговорът на въпроса е относим към преценката за основателност или не на заявените претенции и по нея касационната инстанция дължи произнасяне само ако обжалването бъде допуснато. По отношение на шестия въпрос настоящата инстанция намира, че не е налице очевидна неправилност, тъй като обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Само за яснота следва да се посочи, че количеството ожънат от ответниците слънчоглед е определено от вещото лице, като засятата площ е умножена по прогнозните добиви на реколтата от слънчоглед за стопанската 2016/2017 г. за декар. Експертът е сумирал само площта въз основа на материалите от досъдебното производство, а прогнозните добиви са изчислени по данни на ОД „Земеделие“ – В. за област В.. От друга страна, изводът на въззивния съд, че неправомерно ожънатият слънчоглед е с тегло 2120 кг., е направен на базата на представената в досъдебното производство кантарна бележка от 01.09.2017 г. и събраните данни за прибраният от органите на реда и върнат на собственика слънчоглед. Следователно вещото лице и съдът се позовават на различни данни от досъдебното производство, които не са в противоречие помежду си, като експертизата е изградена основно на прогнозен елемент. Решаващият състав е свободен да възприеме или не заключението на експертизата, или да направи извод за теглото на ожънатата реколта въз основа на други доказателства по делото, като изложи съответни аргументи. Те подлежат на преценка за правилност от настоящата инстанция във втората фаза на касационното производство. По формулираните въпроси не е налице и релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на спора на ответника по касационната жалба И. Г. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., чието извършване е удостоверено в договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,