Определение № 519 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 553/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. В. против решение № 266259 от 27.10.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 10919 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 153005 от 17.07.2020 г. по гр. д. № 19278 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 127 състав, в частта за осъждане на касатора да заплати на И. Г. Ф. сумата от 1 382 лв. на основание чл.59 от ЗЗД. Ответникът по касационната жалба И. Г. Ф. счита, че тя е недопустима, поради което моли да бъде оставена без разглеждане. Неговият пълномощник претендира за присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. При проверка на допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд констатира следното: Касационната жалба на В. А. е подадена срещу решението на Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено решение на Софийския районен съд за осъждането и да заплати сумата от 1 382 лв. на основание чл.59 от ЗЗД по иск с цена 2 668,80 лв..Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК това решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. Ето защо касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. При този изход на спора касаторът дължи на пълномощника на И. Ф. 500 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение