Определение № 213 от 31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 997/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от адвокат Ц. М. /пълномощник на ищците Л. В., И. Г. - двете като правоприемници на първоначалния ищец Е. Г., Л. К., И. Ц., Т. Ц. и В. Ц./ против имащата характер на определение част от решение № 26 от 08.01.2021г. по в.гр.д.№ 2449/2020г. на САС, 12 състав, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 9875/25.06.2020г. по гр.д.№ 4389/2018г. на СГС, 25 състав. С последния акт, в производство по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на адвокат Ц. М. за изменение на постановеното решение по гр.д.№ 4389/2018г. на СГС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител и присъждане на такова за оказана безплатна правна помощ на ищците в първоинстанционното производство на основание чл.38,ал.2 ЗА. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд като неправилно, отмяна на първоинстанционното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Оспорва се правилността на извода, че предпоставка за присъждане на възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА, е наличието на доказано с писмен договор правоотношение за осъществяване на безплатна правна помощ за процесуално представителство по делото. Твърди се, че е неправилен извода за недоказване на постигнати насрещни волеизявления за осъществяване на безплатна защита. Посочва се, че договорът за правна защита и съдействие е неформален и съдът няма основание за изисква наличието на писмен документ, материализиращ двустранната сделка. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Писмената форма на договора за правна защита и съдействие явява ли се предпоставка за удовлетворяване на искането за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от адвокат на основание чл.38,ал.2 ЗА във вр. с чл38,ал.1,т.2 ЗА; 2/Заявлението на процесуалния представител, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липсата на данни, които да го опровергават, направено при наличието на останалите условия /осъществяване на правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилото на чл.78 ГПК/, явява ли се достатъчна допълваща предпоставка, водеща до удовлетворяване на искането за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от адвокат, направено на основание чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 ЗА; 3/Съдебният състав има ли право по собствен почин да оспорва наличието на конкретна правна връзка за процесуално представителство между доверителя и неговия довереник, когато насрещната страна не е провела нарочно доказване;; 4/Исканията за присъждане на възнаграждение на основание чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 ЗА, направени в съдебните книжа /искова молба, отговор, жалба и др./ от името на представляваната страна, следва ли да бъдат приемани за нейни волеизявления. Въведена е предпоставката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК - противоречие с ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, определение по гр.д.№ 4988/2017г. на 1 г.о. на ВКС, определение по ч.гр.д.№ 2266/2016г. на 1 г.о. на ВКС и множество други актове на ВКС. В писмен отговор насрещната страна ЗАД”Армеец”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на пълномощника на ищците за допълване на постановеното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ по съображения, че не е доказано съществуването на договор за правна помощ между ищците и пълномощника им. Приел е, че договор в писмен вид не съществува и до приключване на устните състезания пред първата инстанция не са доказани насрещни волеизявления между ищците и адвоката им за осъществяване на безплатна правна помощ за процесуално представителство. Счетено е че липсата на сключен договор за правна помощ е основание за отказ да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА, в какъвто смисъл е „константната съдебна практика”, но такава не е посочена. Настоящият състав счита за основателно искането за допускане на частното касационно обжалване във връзка с поставените в изложението въпроси, които съобразно правомощията на ВКС /т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ следва да бъдат обобщени до предпоставките и фактическия състав на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, при който на адвоката, претендиращ заплащане за предоставена безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и дали липсата на договор за правна помощ, при оказана безплатна такава, е пречка за присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Отговор на въпроса се съдържа в определението по ч.т.д.№ 2340/2015г. на 1 т.о. на ВКС, на което е налице позоваване в изложението: Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и съдебната практика - ч.т.д.№ 195/2012г. на 2 т.о., по ч.гр.д. № 2266/2016г. на 1 г.о. ч.т.д.№ 2492/2018г. на 2 т.о. и по ч.т.д.№ 47/2021г. на 2 т.о. на ВКС. С оглед отговора на правния въпрос въззивното определение, потвърждаващо определението за отказ от заплащане на адвокатско възнаграждение, основано на съображения за отсъствие на доказателства за договорена безплатна адвокатска защита на ищците от техния адвокат, е неправилно. В конкретния случай още в исковата молба, подадена от адвоката като пълномощник на ищците /т.е. от името на ищците/ се съдържа изявление за оказвана безплатна адвокатска помощ чрез искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника адв. Ц. М. на основание чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.38,ал.1,т.2 ЗА - стр. 8 от исковата молба. Това искане е поддържано в хода на устните състезания /л.171 от материалите по делото/. Същото е заявено и в писмената защита /стр.174/, срок за представянето на която е определен от СГС. По делото отсъстват данни за договорено платимо от ищците възнаграждение за осъществената от адвоката правна помощ и процесуално представителство по чл.36 ЗА. Следователно, с оглед на конкретните данни по делото, при липса на спор между страните и знание у ответната страна на изявлението в исковата молба за осъществявана безплатна адвокатска защита изрично заявена като такава по чл.38,ал.1,т.2 ЗА и претенция, основана на разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗА, поддържана в хода на производството чрез устни и писмени изявления, са налице всички предпоставки да се приеме, че са доказани съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, съответно изявленията на представляваната страна и на адвоката за осъществяван такъв вид правна помощ. При тези изводи на пълномощника на ищците следва да се присъди възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в минималния размер по чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата - или 19 650лв. съобразно уважената като краен резултат на спора искова претенция по субективно кумулативно съединените искове. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.