Определение № 4499 от 08.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 906/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Д. против решение № 953/13.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 1477/2024 г. от ІІІ-ти състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на районен съд, с което упражняването на родителските права по отношение на детето на страните по делото са предоставени за упражняване на бащата, като е определен размер на месечна издръжка, дължима от майката, местоживеене на детето при бащата, както и сравнително по-широк режим на лични контакти с майката. Съдът е приел, че и двамата родители имат желание и необходимите родителски качества за отглеждане и възпитание на детето. Посочено е, че твърденията на майката за агресивно и неуважително отношение на бащата към детето, и към жените като цяло, че бащата е груб и арогантен, не са установени по делото и са опровергани от заключението на вещото лице П.. Без да се игнорира обстоятелството, че и майката притежава необходимите родителски качества, съдът е приел, че възпитателските качества на бащата доминират пред тези на майката, което с оглед нивото на развитие на детето – на прага на четиринадесетата година, вече е осъзнато и от нея. Прието е, че бащата е този който проявява по-голямо разбиране и има правилен подход към усложнената ситуация във връзка със спора за родителските права, като не показва пред детето негативи към ответницата, нито се опитва да я злепостави. Съдът е посочил, че майката, включително с поведението си по време на процеса, прави опити да демонизира бащата и твърди недоказани негови отрицателни прояви и качества. Това поведение на майката, обидите и упреците към бащата изказани пред детето, е възприето от детето като негатив на майчиния характер, от което детето не се чувства добре, а на свой ред показва дефицит във възпитателските качества на майката, какъвто не се констатира при бащата. Прието е от въззивния съд, че детето обича и двамата си родители, привързана е и към двамата, но независимо от това, че е от женски пол, към момента тя намира по-голямо разбиране от бащата, който за нея е емоционално по-стабилен от майка й, и това дава на детето усещане на сигурност и подкрепа. Бащата проявява в достатъчна степен отговорност към детето, като осигурява редовното му посещение на училищни и извънучилищни дейности, участва в останалите сфери от живота му, осъзнава необходимостта от присъствието и на майката в неговия живот, като насърчава контакт между двете. При майката липсва пълно осъзнаване на ролята на бащата в живота на детето, тя се стреми да настрои детето срещу него, нарича го пред детето „престъпник“ и не крие отрицателното си отношение. При бащата детето има добро социално обкръжение - има изграден приятелски кръг и поддържа контакти с по-далечните си роднини. Детето общува и с роднините на майката, но не е установено как при промяната желана от майката, социалното и обкръжение би се отразило на детето. Не на последно място съдът е посочил, че материалните възможности на родителите също са от значение при разрешаване на спора за упражняване на родителски права. По делото съдът е установил, че бащата има по- добри материални възможности - получава постоянна заплата и разполага с добре устроен дом за себе си и детето. Бащата е в състояние да полага адекватна грижа за детето и да покрива неговите нужди. Майката сама признава, че към момента не разполага с подходящи битови условия за отглеждане на детето, а от събраните по делото доказателства за трудовата й ангажираност е установено, че няма постоянна и сигурна работа - респ. месечните й доходи не са гарантирани. Горните обстоятелства са довели съда до извод, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от бащата, при сравнително по-широк режим на лични отношения с майката. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда формира собствени правни изводи, като обсъди всички събрани и относими по делото доказателства. Въпросът е обоснован с твърдението, че съдът е постановил своето решение при този изход въз основа на показанията на изслушаната малолетно дете. Видно от мотивите на съда, изводите относно крайния изход на спора са формирани не единствено въз основа на тези показания, а въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдени подробно, като водещ критерий съдът е посочил интереса на детето, в каквато насока е и трайната практика на ВКС при спор относно упражняването на родителски права. Втория правен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е необходимостта съдебното решение да бъде обосновано. Въпросът е поставен бланкетно, като не се сочи в каква насока съдът е постановил необосновано решение, като следва да се отбележи, че необосноваността /извън хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК/ не е сред основанията за допустимост на касациионното обжалване. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски в размер на 350 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС