Определение № 70 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 146/2014 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 8.10.2013 год. по гр. д. № 1543/2013 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 7.02.2013 год. по гр. д. № 835/2011 год. на районния съд, [населено място] в частта му, с която е прието за установено по отношение на ответника [фирма], че Л. К. Н. и С. К. Н. са собственици при условията на съпружеска имуществена общност на 190 кв. м. ид. ч. от ремонтна работилница /масивна едноетажна сграда-ремонтна работилница с котелно/, със застроена площ 923 кв. м., построена в държавно дворно място в землището на [населено място], м. „Д. с.”, цялото с площ 1 811 кв. м., представляващо имот № 119030 в масив 119. Ответникът [фирма], чрез пълномощника му ав. Р. В., обжалва с касационна жалба в срок въззивното решение с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо това установителният иск за собственост на имота бъде отхвърлен, с присъждане на направените от касатора разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като счита, че произнасянето по поставените материалноправни въпроси относно действителността на договор за покупко-продажба по реда на параграф 29, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ с лице, неучастващо в проведения търг и действителността на последващо споразумение, с което се изменят съществени клаузи по този договор, след прекратяване мандата на упълномощеното от Общото събрание на правоимащите лице, е от значение за точното прилагане на закона, а по тях липсва съдебна практика. Ищецът Л. К. Н., чрез адв. Ат. А., оспорва наличието на основанието за допускане на касационно обжалване с оглед наличието на съдебна практика по формулираните въпроси, респ. оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното въззивно решение. С. К. Н. не е взела становище по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като прецени доводите на касатора, приема следното: В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот по предвидения в чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ облекчен ред при разпореждане с имущество на прекратените организации по пар. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ – чрез търг, като е обсъдил представените по делото доказателства за провеждането на такъв на две дати, плащане на цената от ищеца, спечелил търга при 25%, наличието на договор за продажбата в необходимата писмена форма с нотариална заверка на подписите, съгласно изменението на ЗСПЗЗ с пар. 29, ал. 1 ПЗР /Д. в. бр. 79/96 год., доп. Д. в. бр. 98/97 год./. Въз основа на тези доказателства и приетото заключение на техническата експертиза съдът е направил извод за действителност на придобивното основание, поддържано от ищеца с предмет необособената част от сградата с площ от 190 кв. м., ползвана от него и уважил предявения установителен иск за собственост срещу дружеството, сега касатор, противопоставящо придобиване на собствеността върху цялата сграда на основание покупко-продажба от другия участник в търга. Формулираните от касатора в изложението му въпроси, макар и релевантни за направения извод за основателност на иска за собственост, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и с оглед разясненията в т. 1 от мотивите на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по тях предпоставя обсъждане на събраните по делото доказателства с оглед доводите на страните и касаят правилността на извода на съда по спора, въз основа на възприетата фактическа обстановка, поради което и не могат да обосноват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Освен липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като „точното прилагане на закона” се изразява в разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й, каквито съображения не се излагат от касатора в изложението му. Формалното позоваване на предвиденото в закона основание, както и общото позоваване на липса на съдебна практика, не може да обоснове допускане на касация на въззивното решение, още повече, че по въпросите относно предвидения специфичен ред за разпореждане с имущество на прекратените организации по параграф 12 ПЗР на ЗСПЗЗ е налице и задължителна съдебна практика. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.