Определение № 12 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1771/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Е. Е. срещу определение № 175 от 20.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 25 от 2018 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1 от 12.01.2018 г. на съдията по вписванията при Районен съд- Крумовград, с което е отказано вписване на договор за аренда на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег.№ 85 от 11.01.2018 г. на нотариус с рег.№ 459 на НК. В частната жалба се поддържа, че определението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС /т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: съдържа ли се в разпоредбата на чл.3 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ изрично задължение за съдията по вписванията да извърши проверка за спазването на материалноправните предпоставки на чл.3, ал.4 от ЗАЗ ? Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С определение № 116 от 18.05.2018 г. настоящият състав на ВКС е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д.№ 1 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като по тълк.д.№ 1 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС вече е постановено тълкувателно решение № 1 от 16.01.2019 г., производството по настоящото частно гражданско дело следва да бъде възобновено и ВКС следва да се произнесе по частната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд- Крумовград да впише договор за аренда на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег.№ 85 от 11.01.2018 г. на нотариус с рег.№ 459 на НК, въззивният съд е приел, че по силата на разпоредбата на чл.3 от ЗАЗ съдията по вписванията има право и е задължен да извърши проверка за спазване на материалноправните предпоставки на чл.3, ал.4 от ЗАЗ. Предвид тези мотиви на съда поставения от касатора въпрос е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: такъв който е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. По този въпрос приетото в обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС: в обжалваното определение е прието, че когато е сезиран с искане за вписване на договор за аренда в земеделието, съдията по вписванията има право и е задължен да извърши проверка за спазване на материалноправните предпоставки на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г/, докато в Тълкувателно решение № 1 от 16.01.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието обратното. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това определение. По същество обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради следното: В Тълкувателно решение № 1 от 16.01.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че до влизане в сила на изменението на чл.3, ал.1 от ЗАЗ, публ. в ДВ бр.42 от 22.05.2015 г. съдията по вписванията не е имал право да проверява наличието на предпоставките на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ и съответно не е имал право да отказва вписване на договор за аренда в земеделието или на анекс към такъв договор поради това, че тези предпоставки не са спазени. В конкретния случай, към момента на постановяване на определението на съдията по вписванията от 12.01.2018 г. е действала редакцията на чл.3, ал.1 ЗАЗ от преди изм.с ДВ бр.42 от 22.05.2015 г., поради което съдията по вписванията при Районен съд- Крумовград не е имал право да проверява предпоставките по чл.3, ал.4 ЗАЗ и съответно не е имал право да откаже вписване на представения пред него за вписване договор за аренда от 11.01.2018 г. с мотив, че тези предпоставки липсват. С оглед на това постановеното от него определение за отказ за вписване следва да бъде отменено. Съответно следва да бъде отменено и определението на Кърджалийския окръжен съд, с което този отказ за вписване е бил потвърден. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение