Определение № 716 от 19.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 556/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Г. П. П. - от [населено място] срещу Определение № 8302 от 31.V.2011 г. по ч.гр.д.№ 5701/2011 г. на СГС, с което е потвърдено Определение от 14.ІІІ.2011 г. по гр.д.№ 10 164/ 2011 г. на СРС, 38 с., с което е прекратено производството по делото по предявените искове срещу [фирма] - [населено място], за установяване, че не дължи 2128.39 лв. - стойност на топлоенергия и 784.83 лв. - изтекли лихви за периода 1.ІІІ.2005 г. - 12.І.2010 г., за които суми са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса за погасяването по давност на вземания за топлинна енергия, е налице противоречива съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Излага и подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, в което липсват мотиви защо съдът приема, че не са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК, с което съдът игнорира Р. № 168/22.ХІІ.2009 г. по гр.д.№ 408/ 2009 г. на ВКС за приета 3-годишна давност за погасяване на вземането за топлоенергия. Иска определението да се отмени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по частната жалба, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК, според която разпоредба не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото по иск за признаване за установено, че жалбоподателят не дължи на [фирма] - [населено място] 2128.39 лв. - стойност на топлоенергия и 784.83 лв. - лихви за периода 1.ІІІ.2005 г. - 12.І.2010 г., всеки иск под определения минимален размер за касационно обжалване. Частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение