Определение № 1928 от 09.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2415/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хенди-тел“ ЕООД (в нес.) - [населено място], подадена чрез синдика Б. Б., против решение № 159/28.03.2022 г., постановено по в. т. д. № 26/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 260139 от 26.10.2021 г. по т. д. № 6/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от синдика на „Хенди - тел“ ЕООД /в нес./ против „А1 България“ЕАД и „Хенди-тел“ ЕООД (в нес.) обективно съединени искове с правно основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „Хенди - тел“ ЕООД (в нес.) прихващания, извършени както следва:

1) с изявление за прихващане изх. № 3503 от 28.03.2018г. от „А1 България“ЕАД за сумата 415 438.51 лева, дължима в полза на „Хенди-тел“ ЕООД (в нес.);

2) с изявление за прихващане, с изх. № 3504 от 28.03.2018 г. от „А1 България“ЕАД за сумата 16 403.52 лева, дължима в полза на „Хенди-тел“ ЕООД (в нес.) и

3) с изявление за прихващане, с изх. № 3592 от 30.03.2018 г. от „А1 България“ЕАД, за сумата от 77 451.35 лева, дължима в полза на „Хенди - тел“ ЕООД (в нес.),

както и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за осъждане на „А1 България“ ЕАД за заплащане в масата на несъстоятелността на „Хенди - тел“ ЕООД (в нес.) на следните суми:

1) сумата от 415 438.51 лева, дължима в полза на „Хенди - тел“ЕООД (в нес.) по договор от 01.12.2005 г., сключен между него и „А1 България“ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане с изх. № 3503 от 28.03.2018 г. на „А1 България“ ЕАД;

2) сумата от 16 403.52 лева, дължима на „Хенди - тел“ ЕООД (в нес.) на основание договор от 1.12.2005 г., сключен между него и „А1 България“ ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане изх. № 3504 от 28.03.2018 г. на „А1 България“ ЕАД и

3) сумата 77 451.35 лева, дължима в полза на „Хенди - тел“ЕООД (в нес.) по договор от 01.12.2005 г., сключен между него и „А1 България“ ЕАД, подробно описана по основание и размер в изявление за прихващане изх. № 3592 от 30.03.2018 г. на „А1 България“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 13.01.2020 г. до окончателното плащане, като неоснователни.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводите на въззивния съд относно липсата на знание на „А1 България“ ЕАД за настъпилата неплатежоспособност на „Хенди-тел“ЕООД са направени при превратно тълкуване на събраните в хода на производството доказателства, което обуславя тяхната неправилност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е обосновано със следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

„1. Достъпът до вътрешна счетоводна, както и до публична информация от страна на кредитора за икономическото състояние и договорни обвързаности на съконтрахента му по дългосрочен договор може ли да презюмира знание за платежоспособността (съответно неплатежоспособността) на последния?;

2. Представлява ли съдебно признат факт твърдение на страна, подала молба за присъединяване по дело за откриване на производство по несъстоятелност, в случая - твърдението на ,,А1 България“ЕАД в подадена от дружеството молба на 30.08.2017г. по т.д.№237/2018г., ОС-Пазарджик относно началната дата на неплатежоспособността?;

3. Дали знанието на обективните факти на прекратяване на търговската дейност и спиране плащанията покрива признаците и достатъчно ли е, за да се приеме за установено наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на дружеството по смисъла на чл. 645. ал. 3 ТЗ?;

4. В хипотезата на чл. 645. ал. 3 ТЗ има ли значение моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до адресата?;

5. По какви критерии се определя „знанието за неплатежоспособност“ на търговско дружество в хипотезата на чл. 645, ал. 3 от ТЗ?“

Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, доводите за чието наличие възпроизвеждат оплакванията, изложени в касационната жалба, а именно превратното тълкуване на събраните доказателства свързани с наличието на знание относно обстоятелствата на настъпилата неплатежоспособност на търговското дружество.

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна и за уважаване на предявените по делото искове.

Ответникът по касация „А1 България“ ЕАД оспорва касационната жалба и наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване. В писмения отговор, подаден чрез адв. П. В. от САК, възразява, че по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не е налице първата обща предпоставка за допускане до касация, а именно: формулиран от страната обуславящ изхода по спора правен въпрос, който да бъде подложен на дискреция по останалите нормативни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Поддържа се, поставените от касатора въпроси не биха допринесли за създаването на съдебна практика в условията на неточно тълкуване на материалноправните и процесуални разпоредби, както и че нормата на чл. 645, ал. 3 от ТЗ е ясна и непротиворечива и не се нуждае от тълкуване. По второто основание - чл. 280, ал. 2 от ГПК - очевидна неправилност възразява, че решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, както и за присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да отхвърли предявените от синдика на „Хенди - тел“ ЕООД (в нес.) против „А1 България“ЕАД и несъстоятелното дружество искове с правно основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ и чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 649 от ТЗ, Пловдивският апелативен съд е установил, че с решение № 7 от 11.01.2019 г., постановено по т. д. № 237/2018 г. на ОС - Пазарджик, вписано в ТРРЮЛНЦ на 14.01.2019 г. е открито производство по несъстоятелност на „Хенди - тел“ ЕООД. Установил е наличието на договор от 01.12.2005 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД /настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и „Хенди - тел“ ЕАД, с който последното се задължава да извършва от името и за сметка на „Мобилтел“ ЕАД /настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ следните действия: да сключва договори за услуги и да приема заявки за услуги срещу заплащане на комисионно възнаграждение. Приел е, че въз основа на него „А1 България“ЕАД претендира сумата на размер на 1 357 230.99 лв., представляваща събраните суми от клиенти и стоки, като с нотариална покана от 27.02.2018 г. дружеството е поканило „Хенди-тел“ ЕООД съответно да ги плати. Въззивният съд е установил, че във връзка с посоченото задължение, на 28.03.2018 г. и на 30.03.2018 г. от страна на ответника „А1 България“ЕАД са отправени три изявления за прихващане: 1) изявление за прихващане от 28.03.2018 г. за сумата 415 438.51 лева, 2) изявление за прихващане от 28.03.2018г. за сумата 16 403.52 лева и 3) изявление за прихващане от 30.03.2018 г. за сумата от 77 451.35 лева, дължими в полза на „Хенди - тел“ ЕООД като по делото не е спорно, че задълженията - предмет на извършените прихващания - са били насрещни, еднородни и изискуеми, както и че са извършени преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, а именно 11.01.2019 г.

Приел е, че активните вземанията на кредитора „А1 България“ЕАД, са възникнали съответно на 14.02.2018 г., 15.02.2018 г., 16.02.2018 г. и 17.02.2018 г. (по първото изявление), на 31.01.2018 г. и на 28.02.2018 г. (по второто изявление) и на 17.02.2018 г., 18.02.2018 г. и 19.02.2018 г. (по третото изявление), въз основа на датите на фактурирането им. Изложил е съображения, че към посочените дати на възникване на вземането следва да се прецени наличието на знание, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на длъжника. Въззивният съд е анализирал обстоятелствата по делото, съобразил е допуснатата експертиза и показанията на разпитания свидетел, както и приетите писмени доказателства и е стигнал до извода, че не е установено знание у „А1 България“ЕАД, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на „Хенди-тел“ ЕООД (в нес.), към момента на придобиване на изброените активни вземания по компенсацията, съответно е отхвърлил иска за прогласяване на относителна недействителност на прихващането. Поради неоснователност на обуславящите искове с правно основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ, въззивният съд е отхвърлил и обусловените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

При горните данни, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.

Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС общият селективен критерий за достъп до касация във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК е наличието на формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Този въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК).

В случая, първият въпрос дали достъпът до вътрешна счетоводна информация, както и публичната такава и наличието на договорна обвързаност между съконтрахента на длъжника по дългосрочен договор може да презюмира знание за неговата неплатежоспособност, не е обусловил изхода на спора. Преди всичко очевидно не става дума за материалноправна или процесуална презумпция (разместваща доказателствената тежест), нито за обикновено предположение (praesumptio hominis), а за доказателствената стойност на посочените във въпроса доказателствени факти (индиции), в смисъл дали те са от естество да обосноват извод за осъществяването на твърдяния от ищеца факт, за който страната носи доказателствената тежест – в частност знанието на „А1 България“ ЕАД за настъпилата неплатежоспособност на длъжника. Както в доктрината, така и в казуалната практика на ВКС (например Решение № 1626/2016 1-во гр. на ВКС, Решение № 703/2011 г., ІV гр. на ВКС) трайно се приема, че пълно доказване може да бъде проведено и чрез секвенция от косвени доказателства, като стойността на установените с тях доказателствени факти (индиции) е обусловена от отношението им към релевантния факт, за който страната носи доказателствената тежест, което следва да бъде от естество да създаде сигурно убеждение за неговото действително настъпване. В случая поставеният въпрос и свързаните с него доводи за необоснованост, респективно неправилност на обжалваното решение се отнасят до касиране на решението, поради наличието на порок по чл. 281, т. 3 от ГПК, преценката за което е извън приложното поле на общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не покрива общия селективен критерий и вторият въпрос, дали твърдението за неплатежоспособност на длъжника в молбата му от 30.08.2018 г. за присъединяване представлява съдебно признат факт. При липса на изрично указание в друг смисъл, признанието на определен факт е позитивно изявление за неговото знание към момента, в което то е направено. Фактическият състав на относителната недействителност по чл. 645, ал. 3 от ТЗ включва субективната недобросъвестност, разбирана като знание за настъпилата неплатежоспособност на длъжника към момента на възникване на вземането, респ. на задължението, а не към датата на подаване на молбата за присъединяване като кредитор в производството по несъстоятелност, образувано по молба на друг кредитор, по реда на чл. 629, ал. 5 от ТЗ. Отделно от това, признанието на определен факт в даден по-късен момент не ретроагира към момента на неговото осъществяване. Обсъдената от въззивния съд молба за присъединяване е датирана 4.09.2018 г., и е изпратена по пощата на 30.08.2018 г., тоест същата може да предпостави знание за факт едва към 30.08.2018 г. (момента на извънсъдебното признание на факт, че кредиторът счита, че е настъпила неплатежоспособност на „Хенди-тел“ ЕООД към 02.03.2018 г.), респективно така поставеният въпрос не е обуславящ за правните изводи на съда, с оглед общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Поставените от касатора под № 3 и № 4 материалноправни въпроси са от значение за изхода на делото и покриват на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Въпросите са свързани с обстоятелствата, касаещи знанието у ответното дружество „А1 България“ЕАД за наличието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на „Хенди-тел“ ЕООД към момента на изявлението за прихващане, респективно момента на получаването му от адресата. Така зададените въпроси обаче не е удовлетворяват допълнителния специален селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Допускането на касационно обжалване на соченото основание не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Поставеният от касатора въпрос под № 5 не е бил предмет на обсъждане както на първоинстанционния съд, така и на въззивния съд, поради което не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, обуславяща допускането до касационен контрол на въззивния съдебен акт.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, което като основание за допускане на касационен контрол, необусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, предполага неправилността да е съществена до степен, че да бъде констатирана от съда prima facie - без необходимост от анализ на доказателства или на мотивите на съдебния акт за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилността тя е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, свързана с допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с доказателствата по делото решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти, чиито резултат е прилагането на закона в неговия несъществуващ, в т. ч. противоположен (contra legem) или отменен смисъл, без да е необходимо съпоставянето им доказателствата по делото (така определение № 140 от 20.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 726/2018 г., I т. о., Т. К.; определение № 127 от 16.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 866/2018 г., IV г. о., Г. К. и мн. други). Във всички други случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. В случая касаторът обосновава наличието на това основание с твърдението, че изводите на въззивния съд относно липсата на знание у „А1 България“ЕАД за настъпилата неплатежоспособност на „Хенди-тел“ЕООД са направени при превратно тълкуване на събраните в хода на производството доказателства, което подлежи на касационен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба, но е ирелевантно за достъпа до касация.

По горните съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по касация „А1 България“ ЕАД не следва да бъдат присъдени разноски тъй като, макар с отговора на касационната жалба да е направено такова искане, не са представени доказателства такива да са били действително направени пред настоящата инстанция.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,