Определение № 515 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4124/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД, град София, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. М., срещу решение № 3080 от 08.07.2019 г. по в.гр.д. № 318/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2361 от 12.03.2019 г. по гр.д. № 2080/2018 г. на Благоевградския районен съд за признаване за установено по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Н. Х. Б. не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата в размер на 5 141,23 лв. /пет хиляди сто четиридесет и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 16.02.2018г. до 16.05.2018 г., за която сума е издадена Фактура № [ЕГН]/31.07.2018 г. Делото е разгледано и решено от двете съдебни инстанции при участието на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД като трето лице – подпомагаща страна. Въззивният съд е възприел фактическите и правните изводи на районния съд, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, като е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Направил е и собствен анализ на фактическата обстановка. Приел е, че правният спор по делото е съсредоточен върху наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време. Според въззивния съд с изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергатиката / ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, се въвежда законова делегация за ДКЕВР да приеме Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Такива са издадени от Председателя на ДКЕВР/ обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ и имат характер на подзаконов нормативен акт. С Правилата се дава възможност за едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от Правилата предвижда възможност на ответника за корекция на сметките при констатирано/и/: а) несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, б) нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, в) добавяне на чужд за системата елемент – и трите установени при проверката, извършена по реда на чл.47 ПИКЕЕ. По настоящето дело въззивният съд е посочил, че следва да се има предвид, че с отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС на РБългария, петчленен състав, считано от публикуването му в "Държавен вестник" на 14.02.2017 г., отпада изискването за документална обоснованост – предпоставка за започване на корекционно производство по нормативно установения ред и правила, респективно възможността за промяна в сметката на абоната за минал период, при условията на чл.48 ал.1 и ал.2 ПИКЕ. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен занапред - т.е. от деня на влизане в сила на съдебното решение. В настоящия случай процесният период е след постановяване на цитираното решение на ВАС. Проверката по реда на чл. 47 ПИКЕЕ е направена от ответника на 16.05.2018 г., когато тази разпоредба е отменена, а чл. 48 ПИКЕЕ е приложим единствено при извършена проверка по реда на чл. 47 ПИКЕЕ. Според въззивния съд само на това основание следва да се приеме, че ответникът не доказва правото си на вземане, произтичащо от корекционото производство по чл.48 ПИКЕЕ. След като липсвали действащи ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на ищеца. Нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура за която към датата на проверката на 16.05.2018 г., е липсвал ред за извършването й. Ето защо липсва законово право на ответника да начисли исковата сума в размер на 5 141, 23 лв. въз основа на констатациите от проверката, извършена на дата 16.05.2018 г. Към момента на проверката на електромера на ищеца от 16.05.2018 г. не са били налице действащи и приложими правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Не е изпълнена законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане на такъв ред, като основание за извършване на корекцията. В конкретния случай не е изпълнен и фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация. Освен това както се установило по делото, по време на извършване на проверката от 16.05.2018 г. не е участвал полицейски служител. С оглед на това, че констатациите в протокола не са извършени в присъствието на представител на полицейските органи следвало, че протоколът не е съставен по реда, предвиден в чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В нея, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.? 2. Дали е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, б. „б“ от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред на уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция при действието на общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД от 2006 г.? По тези въпроси касаторът твърди противоречие с решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., както и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по жалбата Н. Х. Б., с адрес в [населено място], е подал писмен отговор чрез процесуалния ѝ представител адв. Д. Д., в който е изразил становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. С писмения отговор са претендирани и разноските, направени за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок и е редовна, допустима и насочена срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия повдигнат въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешенията по него в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 102,82 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.