Определение № 1293 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4353/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез В. П., ст.инспектор в ТД на К. гр.В.Т. против решение № 64/06.03.2013 г. по в.гр.дело № 579/2012 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 304/02.10.2012 г. по гр.дело № 128/2011 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К. [населено място] иск за отнемане в полза на държавата на имущество както следва: от Г. Г. Т. лично и в качеството й на наследник на М. С. П., от В. Й. Г. лично и в качеството й на наследник на М. С. П., от М. Г. В. лично и като наследник на М. С. П. и от Б. Г. С. лично и в качеството й на наследник на М. С. П. на осн.чл.8,ал.1, вр.чл.9 и чл.10, вр.чл.4,ал.1 ЗОИППД/отм./– земеделска земя от 600 кв.м., находяща се в м.”П.с.” в землището на км.Д., [населено място], заедно с построената в имота масивна едноетажна сграда от жилищен тип със застроена площ от 48 кв.м. и апартамент № 22, находящ се в г.Г., [улица] със застроена площ от 58.25 кв.м., от С. Г. Т. и Г. Г. Т. на осн.чл.4, ал.1 вр.чл.9 и чл.10 ЗОПДИППД/отм./ на лек автомобил марка и модел „П. 307” с рег. № ЕВ 31- АС, от С. Г. Т. и Г. Г. Т. сумата от 145 лв. пазарна стойност, получена от продажба на лек автомобил „А. Р.” с рег. № Г 34-, сумата 6500 лв., представляваща лв. представляваща пазарната стойност получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „БМВ 318 И”, с рег. № ЕВ 85-** АА, от С. Г. Т. на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ на сумата 27 850.69 лв., получена от С. Т., представляваща равностойността в лева на продадена валута с неустановен произход по сметка, валута – GBR, с титуляр С. Т., открита в [фирма], от С. Г. Т. на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ сумата от 3 461.82 лв., представляваща равностойността в лева на извършени банкови преводи с неустановен произход от С. Т. по банкова сметка открита в [фирма], от С. Г. Т. на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ сумата от 10 365.90 лв., представляваща равностойността в лева на извършени банкови преводи с неустановен произход от С. Т. по разплащателна сметка валута евро, с титуляр Г. Т., открита в [фирма], както и в частта, с която първоинстанционния съд е отхвърлил предявените под условия на евентуалност искове по чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ срещу С. и Г. Т. с цена 60 000 лв., представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на разпоредените с нот.акт № 32, том І, рег. № 256, НД № 29/2005 г. и нот. акт № 142 том І, дело № 164 недвижими имоти, в това число 5 000 лв. за зем.земя от 600 кв.м. VІ категория, находяща се в м.”П.с.” в землището на км. Д., [населено място], ведно с масивна едноетажна сграда от жилищен тип, застроена върху 48 кв.м. и 55 000 лв. за апартамент № 22, на ІV етаж от жилищен блок „Д.-1”, находящ се в [населено място],[жк], [улица].

Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос – следва ли в производство по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя, респективно заемодателя към момента на дарение, съответно към момента на заема, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 131/04.05.2012 г. по гр.дело № 755/2011 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.

Касационна жалба е подадена от ответника С. Г. Т. срещу постановеното решение на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 304 от 02.10.2012 г.по гр.д. № 128/2011 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от К.-С. против С. Г. Т. и Г. Г. Т. иск за отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка и модел „Фиат У.” с рег. № ГО * ПБ и на лек автомобил марка и модел „ Опел Кадет” с рег. № Г 68- Б и вместо отменената част са отнети в полза на държавата от С. и Г. Т. на основание чл.10 във връзка с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ лек автомобил марка и модел „Фиат У.” с рег. № Г * ПБ и лек автомобил марка и модел „ Опел Кадет” с рег. № Г 68- Б, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта относно присъденото в полза на Адвокатско дружество ”И.-Ц.” адв.възнаграждение от 8000 лева,което е намалено на 4 000 лева.

Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон.

В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:1. при съпоставяне на приходи и разходи следва ли отрицателната разлика да е сума на значителна стойност по смисъла на пар.1 от ДР на ЗОПДИППД/отм./, за да е основателно и да се уважи искането за отнемане на имуществото, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. представляват ли придобито имущество по смисъла на ЗОПДИППД/отм./ предоставените от сина на ответниците по банков път лични парични средства, както и средствата от труд на единия съпруг, преведени по банковата сметка на другия съпруг, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. може ли страната да иска намаляване размера на разноските поради прекомерност на адвокатско възнаграждение след приключване на устните състезания по делото и след постановяване на решението, а именно с жалбата пред следващата инстанция, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са определения на състави на ВКС.

В писмен отговор жалбоподателят-ищец е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд [населено място] в обжалваната част от ответника и за неоснователност на касационната жалба.

В писмен отговор жалбоподателят-ответник, чрез адв.А. И. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част от ищеца и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Прокуратура на РБългария не е изразила становище по касационната жалба и останалите ответници по жалбите не са изразили становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен е иск по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ за отнемане на имущество,придобито от престъпната дейност на ответника С. Т. през проверявания период 01.01.87 г.-31.12.10 г.

Прието е за установено, че С. Т. е осъден с влязла в сила присъда № 693 от 30.11.2009 г. по НОХД № 667/2009 г. на Габровския районен съд за извършено престъпление по чл.155,ал.3 във връзка с ал.1 от НК, което попада в приложното поле на чл.3,ал.1,т.3 от ЗОПДИППД.

Съдът е приел за установено, че през проверявания период ответниците С. и Г. Т. са придобили на свое име недвижим имот в км. Д., землището на [населено място] масивна едноетажна сграда от жилищен тип с площ от 48 кв.м.застроена върху земеделска земя от 600 кв.м., че земята е придобита по реда на пар.4 от ЗСПЗЗ, че цената й е определена и заплатена на Община-Г.-сумата 22 050 неденоминирани лева, представляващи 12.52 М.. Прието е също, че сградата е придобита чрез строителство върху земята през 1995 г. Разходите за построяването й са в размер на сумата 35 840 лева, според заключението на вещото лице по назначената експертиза, равняващи се на 14.47 М.. Според въззивния съд придобивната стойност на този имот изразена в М. е 26.99 М..

Прието е, че апартамент № 22 в [населено място] е придобит на името на съпругата на проверяваното лице чрез възмездна сделка. Прието е, че чрез този придобивен способ са придобити и леките автомобили на името на жалбоподателя-ответник –лек автомобил „Фиат У.” с дата на регистрация на името на Ст.Т. 23.08.94 г., лек автомобил „Опел КАдет” с дата на регистрация на името на Т. на 04.09.1991 г., лек автомобил „Опел КАдет, придобит от Ст.Т. с договор за покупко-продажба на МПС от 26.09.2000 г., лек автомобил „Пежо 307” с дата на регистрация на името на Т. 26.04.2010 г., лек автомобил „А. Р.” с дата на регистрация на името на Т. 05.03.1993 г., лек автомобил „Х. С.” с дата на регистрация на името на Ст.Т. на 27.10.1983 г., лек автомобил „БМВ 318 И”, придобит от ответника с договор от 12.04.2002 г. и отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 15.05.2005 г., лек автомобил „Форд С.”, придобит от Т. с договор за покупко-продажба на МПС на 27.03.2000 г. и на 13.11.2000 г. автомобилът е бракуван.

Въззивният съд е приел, че придобивната стойност на посоченото имущество следва да се определи на база пазарна цена на имуществото към момента на придобиването, че съобразно представените заключения по делото пазарната стойност на апартамент № 22 е 19 310 лв. – 175.54 М..

Прието е, че придобивната стойност на имота в [населено място] и на ап. № 22 в [населено място] се изразява в 202.53 М., а тази на леките автомобили се изразява в 348.20 М.- или общо 550.55 М.. Приел е, че през проверявания период ответникът Т. е имал и вземания към „Ю. и ЕФ Д.”Б. за сумата 12 300 бр.лири равняващи се на 38 254 лева или 382.55 М.. Ответницата Т. е имала вземания към същата банка и [фирма] за сумата 6 200.50 евро равняващи се 12 127.13 лева или 54.45 М.. Приел е също, че тези вземания са елемент от придобитото имущество на ответниците и следва да се съобразят, макар че към момента не съществуват. Съдът е направил извода, че придобитото имущество, което включва вещни права и облигационни вземания е в размер на 987.73 М., че е на значителна стойност съгласно пар.1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм/.

Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ и е приел, че процесното имущество може да се отнеме, ако се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност на ответника С. Т.. Като е взел предвид характера на деянието, за което е постановена влязла в сила присъда съдът е приел, че то може да генерира материални блага и поради това е изследвал разходите и приходите на ответниците през проверявания период.

Като е взел предвид изслушаната съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че разходите и приходите възлизат на 1 714 М., разпределени както следва:

-разходи за придобиване на недвижими имоти-190.01 М., в които не са включени разходите за закупуване на земеделската земя от 12.52 М..

-разходи за придобиване на МПС-348.20 М.

-разходи за данъчни задължения-14.24 М.

-разходи по наложено наказание-20.83 М.

-разходи за издръжка на домакинството на Т. - 1114.57 М.

-разходи за пътувания в чужбина-8.72 М.

-разходи за обслужване на банкови сметки.

Относно разходите за придобиване на ап.№ 22 съдът е приел, че същите следва да се изключат от общия обем разходи, тъй като средствата за закупуване на апартамента са предоставени изцяло от майката на ответницата Т., че семейство Т. няма разходи за този имот, че за придобиването му е налице законен източник. С оглед на тези съображения съдът е приел, че разходите на ответниците се изразяват в 1 487.30 М..

По отношения приходите на ответниците съдът е приел, че същите са както следва:

• от трудови възнаграждения –общо 208.62 М.

-деклариран доход от [фирма] на лицето Г. Т. за периода 2000-2007 г.-106.83 М..

-приходи от получени валутни преводи:по банкова сметка на проверяваното лице -382.55 М.,а по две банкови сметки на съпругата му-54.45 М..

Въззивният съд е приел, че преводът на сумата 12 300 бр.лири от сина на ответника-жалбоподател по сметка на последния се установява с представени писмени и гласни доказателства и произходът им е установен. Прието е, че този извод се отнася и за преводите по сметките на съпругата на проверяваното лице и, че не може да се направи извод,че те са свързани с престъпната дейност на С. Т..

-приход на С. Т. от установената търговска дейност през периода 1990-1991 г. в размер на 382.11 М..

-приход от разпореждане с леки автомобили-207.06 М..

Приет е за правилен извода на първоинстанционния съд, че по сделката с двата недвижими имота няма плащане от майката на ответницата Т. и поради това са изключени приходите от разпореждането с тези недвижими имоти.

Въззивният съд е приел, че през проверявания период приходите на ответниците възлизат общо на 1 341.62 М., че при съпоставка на приходите с разходите е установено,че разходите надхвърлят приходите със 145.68 М.. Въззивният съд е направил извода,че зад тази разлика стои придобито имущество без установен законен източник и, че то подлежи на отнемане в полза на държавата.

Прието е,че на 04.09.91 г. ответникът С. Т. е придобил лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № Г 68- Б на стойност 80.53 М., на 23.08.94 г. е придобил лек автомобил „”Фиат У.” на стойност 52.90 М., на 26.09.00 г. е придобил „Опел Кадет” с рег. № Е В 28- АА на стойност 20.59 М.- т.е. имущество на обща стойност 154.02 М.. Прието е, че на 13.11.2000 г. е придобит лек автомобил”Форд С., който по-късно е бракуван. Според въззивния съд през този период от време ответникът няма доходи от трудови възнаграждения, а съпругата му е реализирала такива по трудови договори в РПК Г., Н. Г. и И. за пов.на кадри в размер на 107.22 М.. Въззивният съд е приел за приход и внесената валута от търговската дейност на ответника в размер на 382.11 М.. Приел е, че през периода 1990-2000 г. разходите за издръжката на семейството на ответниците са 640.79 М..

При тези съображения съдът е направил извода, че за придобиване на процесните автомобили няма доказан законен източник на приходи и поради това има основание те да се отнемат в полза на държавата,на основание чл.28,ал.1 във връзка с чл.4,ал.1 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ от ответниците Т.. Прието е, че в мотивираното искане не е посочено,че се иска отнемане на лек автомобил „Опел Кадет”, придобит през 2000 г. и поради това съдът е приел, че искът е основателен само за лек автомобил „Опел Кадет”,придобит през 1991 г. и за л.а.”Фиат У.”,придобит през 1994 г.

С оглед на тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за отнемане на посочените автомобили и е постановил ново, с което е уважил иска за отнемане на л.а.”Опел Кадет” с рег. № Г 68-** Б и на л.а.”Фиат У.”. С обжалваното решение е отменено решението на Габровския окръжен съд в частта,с която е отменено допуснатото обезпечение чрез налагане на запор върху двата автомобила. Решението в останалата обжалвана част,с която е отхвърлен иска и е отменено допуснато обезпечение е потвърдено, като правилно.

Относно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество „И. Ц.” в размер на сумата 8 000 лева съдът е приел, че адвокатското дружество се е ангажирало да окаже такава помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА - на материално затруднени лица, че е упълномощена адв. А. И., която впоследствие е преупълномощила адв. Т. М., че двамата ответниците са представлявани пред първата инстанция от двама адвокати. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 38 ,ал.2 от ЗА и е приел, че минималното адвокатско възнаграждение е в размер на сумата 2 858.46 лева. Прието е, че първоинстанционният съд е следвало сам да определи размера на адвокатското възнаграждение без да се позовава на списъка за разноските. В тази част решението е отменено до размер на сумата 4000 лева, като е взет предвид чл.78,ал.1 от ГПК за присъждане на възнаграждение за един адвокат.

За направените разноски пред въззивната инстанция от ответниците Т. съдът е приел, че са налице условията на чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от ЗА и в полза на всеки един е присъдил адвокатско възнаграждение от по 2 900 лева.

По правните въпроси, формулирани от ищеца:

Основателни са доводите на жалбоподателя –ищец К. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в изложението - следва ли в производство по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя, респективно заемодателя към момента на дарение, съответно към момента на заема.

С решение № 131/04.05.2012 г. по гр.дело № 755/2011 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че в производство по предявени искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, за които ответникът по иска твърди, че са направили дарения в негова полза на имущества, които са предмет на спора или чрез които са придобити имущества, предмет на спора, че тези доказателства се отнасят до факти, които са от значение за спора и са необходими в случаите, когато се оспорва извършването на твърдените в защитата на ответника дарения. Според същото решение при преценката на разполагаемите доходи съдът следва да съобразява и разходите на дарителите, за които по делото има доказателства, че са направени преди и към момента на даренията. Правният въпрос съдът е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част от ищеца.

По правните въпроси, формулирани от ответника С. Г. Т.:

Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението на ответника Т.. В цитираните решения от жалбоподателя на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК не е разрешен този въпрос.

С решение № 17/26.04.2011 г. по гр.дело № 462/2010 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос за начина, по който следва да бъдат оценявани като разходи имуществата на проверяваните лица по ЗОПДИППД /отм./. Възприето е становището, че стойността на имуществото се определя към момента на придобиването му, като единен отговор на въпроса за това как се определя тази стойност не може да бъде даден, че отговорът зависи от всеки конкретен случай и се решава съобразно ангажираните по делото доказателства. Според съдебния състав при оспорване на придобивната стойност, посочена в нотариалния акт от страна на КУНПИ върху нея е доказателствената тежест, като Комисията в качеството на трето лице по сделката може да установява твърденията си за симулативност с всички доказателствени средства, че ако не установи по реда на ГПК несъответствие между стойността, отразена в договора и действителната, се приема тази по договора. Прието е също, че когато по делото са ангажиране доказателства, установяващи, че пазарната стойност на имота към момента на придобиването съществено надвишава, посочената в акта - стойността следва да се определи съобразно приетите в хода на производството доказателства.

С решение № 255/01.11.2012 г. по гр.дело № 1268/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос какъв е критерият за значителна стойност на имуществото по смисъла на чл.3,ал.1,вр.пар.1т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ - следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв. Прието е, че стойността на имуществото е от значение, както за преценката дали то е на значителна стойност по см. на § 1, т. 2 ЗОПДИППД/отм./, така и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество с оглед обосноваване или отхвърляне на презумпцията на чл. 4 от същия закон. Според съдебния състав, когато се преценява стойността с оглед приложимостта на закона към съответното имущество, следва да се установи дали то е на "значителна стойност" - ако общо оценката му надвишава 60 000 лв. Тогава по отношение на него може да започне процедурата по проверка и ще подлежи на отнемане от държавата след установяване на предпоставките по специалния закон. Прието е, че минималната работна заплата не е универсален критерий, че тя се използва за критерий за изследване на имуществото и доходите на ответника, когато това е подходящо с оглед особеностите на случая. Прието е, че стойността на имуществото следва да бъде преценявана към момента на придобиването му, като дали стойността е значителна по см. на § 1, т. 2 ЗОПДИППД/отм./ се преценява с оглед придобивната му стойност, която се определя въз основа на представените доказателства за право на собственост върху имуществото, а при съмнение, че посочената придобивна цена на имуществото е симулативна, за доказване на което са допустими всички доказателствени средства, придобивната стойност се определя по средни пазарни цени въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите към съответния минал момент. Прието е също, че съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи на проверяваното лице при отчитане на инфлационните процеси в страната.

По поставения правен въпрос съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по същият липсва установена практика на ВКС. Въпросът съдът преценява, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос, формулиран в изложението. Същият касае приложението на чл. 3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, който текст е ясен и пълен и не следва да се тълкува. По приложението му е установена трайна съдебна практика.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос, формулиран в изложението на ответника Т.. Въззивният съд не е разрешавал поставения правен въпрос и не е формирал решаващи правни изводи в решението си по този въпрос. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 36,ал.2 от Закона за адвокатурата, както и по приложението на чл.78,ал.1 ГПК, но не и по приложението на чл. 78,ал.5 ГПК касаещ възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Поради това съдът намира, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд в уважената част на предявения иск по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ и по отношение на ответницата Г. Г. Т., тъй като същата, като съпруга на ответника-жалбоподател има качеството на необходим другар/чл.271, ал.3 ГПК/.

Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение