Определение № 117 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 792/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Г. М. против определение № 1691/30.12.2021 г., постановено по в. ч. гр. дело № 1572 по описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на определение № 551/13.07.2021 г., постановено по горното дело в следния смисъл: ВМЕСТО написаното в диспозитива „ВРЪЩА гр.дело № 3676/2020 г. на ПРС, 4 гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия като прекрати делото и обезсили издадената по ч.гр.д. № 1992/2020 г. на ПРС, 19 гр.с. заповед за изпълнение“, да се чете: Пловдивският окръжен съд ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № 1992/2020 г. на ПРС, 19 гр.с. заповед за изпълнение и ПРЕКРАТЯВА делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като в диспозитива на определение № 551/13.07.2021 г. не е налице очевидна фактическа грешка. Поддържа се, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Ето защо жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е върнал делото на първата инстанция с указания за прекратяване, вместо сам да постанови прекратителен диспозитив, като този порок не може да бъде отстранен по реда на чл. 247 ГПК. При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК, като съображенията за това са следните: С исковата молба ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, [населено място] е предявил осъдителен иск срещу П. Г. М. за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в размер на 257.71 лв. и обезщетение за забава в размер на 25.81 лв. Цената на предявения иск е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване, тъй като цената на предявения осъдителен иск е под минималния праг от 5 000 лв. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал.4 ГПК и обжалваното по настоящото дело определение на окръжния съд, с което по реда на чл.247 ГПК е поправено въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване, също е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Следва да се посочи, че погрешните указания в обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване, не променят горния извод за недопустимост на касационното производство по делото. Предвид горното, подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело следва да се прекрати. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение