Определение № 50739 от 18.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. Б. Б. чрез адвокат Т. Т. от АК-София срещу решение № 711/30.11.2021 г. по гр.д.№ 10082/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 20056081/02.03.2021 г. по гр.д.№ 42155/2018 г. на Софийски районен съд и е уважен иска на А. К. Й. и Р. А. Й. против В. А. Б. и В. Б. Б. за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нот.акт № 25 от 27.03.2000 г., а именно: дворно място в [населено място], [населено място], [улица], цялото с площ 1100 кв.м, съставляващо парцел *** по плана на С., с неуредени сметки по регулация за 20 кв.м, заедно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м, на всеки от етажите и търговски обект застроен на 28 кв.м. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към жалбата се поддържа очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради явна необоснованост и нарушаване правилата на формалната логика. От А. К. Й. и Р. А. Й., двамата чрез адвокат К. С. от АК-София, е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба, като твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. От В. А. Б. не е подаден писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. За да уважи предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищците са прехвърлили на дъщеря си, по време на брака й, правото на собственост на имот в [населено място] срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите до края на живота им. Съдът е приел също, че липсват доказателства за изпълняване на договора в пълен обем, за което не е необходима изрична покана, тъй като задължението да се полагат грижи и издръжка следва да бъде изпълнявано ежедневно и непрекъснато, което не е направено, с оглед на което е налице основание за разваляне на процесния алеаторен договор, а предявеният иск следва да бъде уважен. При тези мотиви на въззивната инстанция не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на изправната страна да развали договора поради виновно неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните принципи на гражданския исков процес. Извозите на въззивния съд са в съответствие със съдебна практика на ВКС, формирана с решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о., решение № 163/07.10.2019 г. по гр.д.№ 229/2019 г., III г.о. решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д.№ 1205/2014 г., IV г.о., решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/2009 г., IV г.о. и др., в които се приема, че точното изпълнение на задължението за издръжка и гледане е налице когато длъжникът осигурява ежедневно нуждата от издръжка, храна и дрехи на прехвърлителя, като полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство в онзи обем, срещу който всъщност кредиторът се е съгласил да престира своето право на собственост, т.е. задължението за предоставяне на издръжка и грижи е неделимо по естеството си и всяко съществено неизпълнение от страна на длъжника, поражда право за кредитора да развали алеаторния договор. В случая, от мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че въззивният съд обосновава крайните си изводи не само въз основа на признанието на иска от дъщерята на ищците, а от липсата на доказателства в подкрепа на възраженията на другия ответник, че договорът за гледане и издръжка е изпълняван точно от двамата приобретатели. В този смисъл, изцяло несъстоятелни са съображенията на касатора, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, а са изложени съображения за допуснати от съда нарушения на закона поради неправилно възприемане на фактическата обстановка по делото, във връзка с твърденията, че касаторът е плащал режийните разноски и данъци за имота с негови средства. С оглед на тези обстоятелства се поддържа, че съдът неправилно е преценил събраните писмени и гласни доказателства и необосновано е достигнал до извод за основателност на предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, обаче, оплакванията в изложението към касационната жалба всъщност повтарят доводите срещу фактическите и правни изводи на въззивния съд, които не могат да бъдат проверявани в производството по чл.288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК или „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, които в случая не са налице. От А. К. Й. и Р. А. Й., двамата чрез адвокат К. С. от АК-София не са поискани разноски в касационното производство, поради което съдът не присъжда такива. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение