Определение № 50860 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 500/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. З. и П. Н. З., чрез адв. И. И., срещу решение № 966/16.08.2021г. по в.гр.д. № 546/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения срещу Частно училище „Американски колеж“, [населено място], иск по чл. 79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 46 265, 71 лева, и са присъдени разноски. Касаторите сочат всички основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърдят, че по единствения спорен от фактическа страна въпрос – осъществил ли е синът им и ученик при ответника нарушението, послужило за прекратяване облигационната връзка между страните - въззивният съд е изложил мотиви, които не съдържат анализ на всички събрани по делото доказателства и обсъждане на възраженията на ищците и така е нарушил правото им на справедлив процес. Заявяват, че доказателствата не са преценени безпристрастно и е нарушена разпоредбата на чл. 175 ГПК, тъй като извънсъдебното признание на сина на ищците А. З. не е съпоставено с останалия доказателствен материал. В резултат изводът, че Ал.З. е извършил нарушението, за което е отстранен от училище, е останал правно необоснован. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички относими и допустими доказателства, представени пред него и да не им приписва съдържание, каквото нямат? 2/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по защитните тези и доводи, изложени във въззивната жалба като подложи на цялостна преценка и обсъждане доказателствата по делото, въз основа на които първите се крепят? 3/ Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията по въззивната жалба? 4/ “Извънсъдебното признание, обективирано в частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила относно неговото авторство, подлежи ли на преценка относно неговата достоверност за изложените в него факти и следва ли са се преценява при съпоставка с останалите доказателства по делото?“ Твърди се и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, предвид кредитирането на извънсъдебно признание, получено въз основа на осъществен психологически натиск върху призналия. Насрещната страна по жалбата и ответник по делото - Частно училище Американски колеж, чрез адв. П. Ц., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4320, 00 лева с ДДС. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните и категорично установено от събраните по делото доказателства, че ищците и ответника са били в облигационна връзка, породена от ежегодно сключвани договори за обучение на сина на ищците - Ал. З. в ЧУ Американски колеж; ищците са заплатили общо 46 265, 71 лева в изпълнение на договорите; договорът за обучение, касаещ последната учебна година на Ал. З. (12 клас), сключен на 13.07.2016г., бил едностранно прекратен от ответника на основание виновно поведение на обучавания ученик. Извел е като единствено спорен по делото въпрос този за съществуване на соченото от ответника основание на чл. 11, ал.4 от договора за обучение от 13.07.2016г. за едностранното му прекратяване. Послужилото като основание за разваляне на договора от 13.07.2016г. негово нарушение от страна на Ал. З. се изразява в следното: като ученик при ответника, Ал. З. е проникнал неправомерно през защитата за сигурност на компютърната мрежа на Американския колеж и за продължителен период от време през 2016г. многократно е осъществявал непозволен достъп до кореспонденция, поверителни данни и информация, съхранявани в електронните пощенски кутии на голям брой потребители в колежа, включително пощенските кутии на декана, служители от бизнес офиса и ИТ мениджъра, като е копирал, използвал и разпространявал такива данни и информация, и е нарушил неприкосновеността на електронната кореспонденция на засегнатите лица. Също така Ал. З. е разбил пароли и неправомерно е получил достъп до фейсбук профили на ученици от колежа в социалната мрежа като е нарушил неприкосновеността на тяхната лична кореспонденция и е копирал, използвал и разпространявал лични данни и информация, съхранявани на профилите, като дори е сменял кодове за достъп и пароли за достъп до профилите. Така описаното е окачествено като сериозно нарушение на задълженията на ученика по Закона за предучилищното и училищното образование и Правилника за дейността на Американския колеж, а нарушението на тези задължения е предвидено в договора за обучение като основание за едностранно разваляне на същия от страна на ответника, с незабавен ефект. За да приеме за доказано осъществяването на гореописаното неправомерно поведение на Ал.З., въззивният съд е обсъдил писмените обяснения на ученика, депозирани пред декана на колежа, в които е налице признание за извършеното; протоколите от заседания на педагогическия съвет на Американския колеж, [населено място] от 18.01.2017г. и 09.02.2017г.( второто проведено в присъствието на ученика Ал. З. и ищеца З. и съдържащо изявления на първия); влязлата в сила заповед № 118/21.02.2017г. на президента на ответното училище, с която на ученика З. е наложено наказание по ЗПУО за същите провинения; показанията на свидетелите Т. С. и Н. Н.. Преценени в тяхната съвкупност, изброените са мотивирали извода на въззивната инстанция за наличие на основанието за едностранно прекратяване на договора от ответника. За недоказани са намерени оплакванията на ищците по въззивната им жалба, че синът им е дал обясненията си под заплаха и упражнен психологически натиск; за неотносими - твърденията за нарушение на Наредба № 10/01.09.2016г. на МОН, доколкото заповедта за наложеното наказание по ЗПУО е подлежала на обжалване, но като необжалвана е влязла в сила, и за несъстоятелно това, че компютърните системи и интернет страницата на училището не са били защитени срещу нерегламентиран достъп. При тези мотиви са съвпаднали крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на ответника на задължението му да осигури на ученика Ал. З. среднообразователна общоучилищна подготовка по утвърден от МОН учебен план. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първите три поставени от касатора процесуалноправни въпроса относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка, са принципно обуславящи по всяко дело, но в случая не са разрешени в отклонение от константната практика на ВКС ( вкл. цитираната от жалбоподателите). Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Обжалваното решение е съобразено с цитираните разрешения. Въззивният съд е преценил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване на спорния пред него правнорелевантен факт и е обсъдил всички относими доводи и възражения на страните, като е изложил свои собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор. Несъгласието на касаторите с приетото за установено от въззивния съд, че Ал.З. е нарушил задълженията си по договора за обучение по посочения от ответника начин, съставлява довод за неправилност на въззивното решение, относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК. Последният, четвърти въпрос няма претендираното от касаторите значение за изхода на спора. Признанието на сина на ищците Ал. З. за извършените нарушения не е признание на факт по чл. 175 ГПК, както се твърди в касационната жалба, защото не изхожда от страна по делото или от неин представител. Писменото обяснение на Ал.З., депозирано пред декана на ответника, е подписан частен документ, който доказва единствено авторството на изявленията в него. Като такъв е и ценен от въззивната инстанция, която е мотивирала извода си, че признатите нарушения са действително извършени, след обсъждане на всички събрани доказателства по делото, без да придава на писменото обяснение доказателствена сила, каквато то няма. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Изтъкнатият от касаторите порок на обжалваното решение изисква такъв анализ и е установим при проверка основателността на касационната жалба, а не по реда на чл. 288 ГПК. В заключение, касационното обжалване не следва да бъде допускано. На ответника се следват сторените за настоящото производство разноски, които са в размер на 4320, 20 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд