Определение № 276 от 20.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1837/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. А., [населено място], обл. В., срещу решение № 90/13.04.2020г. по в. гр. д. № 787/2019г. на Апелативен съд – Варна, с което се потвърждава решение № 650/10.07.2019 по т.д. № 1786/2018 на Окръжен съд – Варна /поправено с решение № 951/01.11.2019г. по същото дело/ в частта, с която са отхвърлени предявените на основание чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от касаторката против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД осъдителни искове за горницата над 105 000 лева до предявения размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Р. И. А., настъпила вследствие на ПТП от 09.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от увреждането - 16.10.2015 год., до окончателното изплащане на задължението. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Не споделя изводите на съда за наличието на съпричиняване на вредоносен резултат в размер на 30% от страна на пътника Р. И. А., изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан. Намира, че същият не кореспондира със събраните по делото доказателства, в това число обясненията на вещите лица, изготвили КСМАТЕ, съгласно които в конкретния случай механизмът на катастрофата съдържа два последователни удари, като експертите не могат с категоричност да посочат какви травматични увреждания би получил Р. А. при всеки един от тези удари и респективно дали същите биха довели до неговата смърт при поставен обезопасителен колан. Същвременно счита, че не следва да се кредитират заключенията на вещите лица по приетата КСМАТЕ, доколкото същата е изготвена въз основа на документи, които не са събрани като доказателства по допустимия от закона начин. Също така посочва, че няма никакви събрани категорични доказателства, дали загиналият И. Р. е имал обективна възможност да използва предпазния колан в конкретния случай като пасажер на задната седалка. Претендира разноски и за трите инстонции. Ответникът по жалбата и по делото, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е счел за безспорно установени по делото предпоставките за възникване на отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. От фактическа страна е прието, че е настъпило ПТП на 09.10.2015 год., на км. 146+207 по път 1-2 в Шуменска област в посока В. - Шумен, при което при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320“, с рег. [рег.номер на МПС], собственост на Р. А. Г. от [населено място], Ч. И. Аптараим, нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.2 ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на Р. И. А.. По отношение на водача е постановена присъда по н.о.х.д. № 464/2016 год. на Окръжен съд -Шумен, която е възприета като задължителна от гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установена е родствената връзка между починалия Р. И. А. и ищцата С. С. А. - негова майка. За да разгледа първия спорен въпрос, свързан с наличието и размера на допуснато от пострадалия съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан /чл.51, ал.2 ЗЗД/, съдът се е съобразил с трайно установената съдебна практика, че влязлата в сила присъда, решение, респ. споразумение пред наказателен съд не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. За да се произнесе, решаващият съд е приел за установено, че пострадалият при ПТП пътник не е ползвал предпазен колан. Вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Допуснатото нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е основание за определяне процент на съпричиняване в размер 30 %, при отчитане на преобладаваща вина за водача на МПС. В мотивната част на атакуваното решение съдът е обсъдил заключението на компексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, вкл. устните обяснения на вещите лица в о.с.з., че ПТП е осъществено чрез висок клас автомобил, който е фабрично оборудван с предпазни колани. Автомобилът е луксозен и разполага с пиропатрон към всеки един триточков колан. В тази връзка е намерил възражението на ищцата, че няма данни за изправност на обезопасителния колан за неоснователно. Възприел е експертното заключение, че починалото лице е пътувало без поставен предпазен колан, който извод е подкрепен от липсата на типични коланни травми в протокола за аутопсия, съобразно обясненията на вещото лице М. в о.с.з. на 11.06.2019 год. Решаващият състав е приел заключението за категорично и по въпроса, че правилно поставеният колан би довел до избягване или значително ограничаване на настъпилите увреждания, който извод не почива на предположения, а е изводим от настъпилите травми и механизма на ПТП както следва: Първият от ударите е осъществен в бетонов блок, констатиран в огледния протокол и снимковия материал. При удара е настъпило допълнителното завъртане на автомобила по посока на часовниковата стрелка. Доказателство за удара е наличието на категорична и силна деформация в предна дясна част на автомобила, засягаща предно дясно колело до степен цялостно разрушаване на сплавната джанта и откъсване от работна позиция. При удара задно разположеният пътник е изпитал преместване напред и в дясно /диагонално преместване/, за което говори и удара в дясна слепоочна част и предна челна част на черепа. От проведената аутопсия е установено, че основните удари у пострадалия са в дясната слепоочна част на главата и дясната гръдна половина. Според вещите лица сочените фатални травми са пряка и непосредствена последица именно от удара в предната дясна част на автомобила. Правилно поставеният предпазен колан би бил с ефективност над 90 %, тъй като би могъл да задържи тялото на достатъчно разстояние от предна дясна седалка, предотвратявайки удара. Вторият удар е в задната лява част зад оста на задното ляво колело - в страничната част на заден ляв калник. Този удар е деформирал лявата конструкция на багажника. Сочи се от вещите лица, че ударът в задната лява част е предизвикал преместване на тялото към мястото на удара - пълното му лягане върху задна лява седалка. При втория удар - в задната лява част на автомобила, конкретното действие на колана не би било повече от 20 %. Възприел е принципната позиция на вещите лица, които са категорични, че коланът е неефективен при страничен удар, но има пълно или значително обезопасително действие при челен и диагонален удар, какъвто характер има първия удар от ПТП, при който са нанесени фаталните черепни травми. Апелативният състав е намерил възраженията на А. относно допустимостта на използваните източници от експертизата за неоснователни, тъй като доказателственото средство е допуснато от съда при изрично посочване на източниците - писмените материали по н.о.х.д. и необходимата медицинска документация. Определението е постановено в съответствие с правомощията на съда да посочи материалите, които вещото лице следва да използва - чл. 197, ал.1 ГПК. Заключението е изготвено въз основа на протокола за аутопсия, огледен протокол, албум към него и протокол за ПТП- всички приобщени в досъдебното производство. Част от посочените писмени доказателства са приобщени и към настоящото дело и са представени от процесуалния представител на ищцата /протокол за ПТП, протокол за оглед/. Релевантните части от албума са възпроизведени в заключението. По делото не е приложен единствено коментирания от вещите лица протокол за аутопсия. Посочил е, че на вещите лица не е вменено процесуалното задължение да представят в копие използваните писмени доказателства, когато са посочени изрично като източник в определението за възлагане. Задължението на вещите лица се състои в запознаване с указаните източници и експертното им тълкуване. На посоченото задължение кореспондира правото на страната да се снабди с посочените доказателства, вкл. и със съдействието на съда, както и правото да оспори заключението по реда на чл. 201 ГПК. Страната не е оспорила експертните изводи, кореспондиращи с протокола за аутопсия, респ. характера и местоположението на причинените травми. Комплексната експертиза не е формирала изводите си въз основа на актове на органите от досъдебното производство. Даденото заключение съдържа позоваване на протокол за разпит досежно положението на пострадалия като пътник на задната седалка и досежно липсата на поставен предпазен колан и не се кредитира в коментираната част. Изводът за липса на обезопасителен колан е изводим от липсата на коланни травми, а съобразно устните обяснения на вещите лица точното положение на пътника в МПС е ирелевантно за отговор на формулираните въпроси. За да се произнесе по втория спорен въпрос пред въззивната инстанция, който е свързан с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди и приложението на чл. 52 ЗЗД, апелативният съд се е съобразил с ППВС № 4 / 1968г. Счел е въз основа на събраните гласни доказателства, че са налице близките отношения между майка и син. Починалият Р. е бил на 34 години към датата на инцидента, а ищцата - на 50. Пострадалият израснал при баща си, но посещавал редовно майка си и плачел, когато си тръгва. Ищцата помагала всячески при отглеждането на сина си. Помагала всеотдайно и след пълнолетието на Р. с финасови средства и гледане на децата му. Обичала го много и не спирала да плаче след смъртта му. Поболяла се и се затворила. Налагало се често да викат линейка, поради здравословни проблеми. Решаващият състав е достигнал до извода, че така установените отношения не могат да обусловят намаляване на присъденото от окръжния съд обезщетение. Намерил е същото за съответстващо на конкретните факти и обстоятелства по делото, на изградената трайна и силна връзка, която предвид възрастта на починалия би било предвидимо да продължи за дълъг период. Размерът от 150 000 лева е счел за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период, като при 30% съпричиняване, същият възлиза на 105 000 лева В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, като значим за изхода на спора, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда: „Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите (смъртта) не би настъпила или вредите биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан ? Твърди противоречие с: Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 44/2012 г., II т.о. на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г., II т.о. на ВКС; решения на ВС: № 2172/79 год., по гр.д.№ 1278/ 79 год. на I г.о. и № 1004/71 год., по н.о.х.д.№ 87/71 год. на III н.о., последното, в частта му, касаеща предявените от пострадалите граждански искове; решения на ВКС: № 45/2009 год., по т.д.№ 525 / 2008 год. на I т.о.; № 39 от 16. 07. 2010 год., по т.д.№ 551/2009 год. на II т.о.; № 25/2010 год., по т.д. №211/2009 год.; № 97/2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на II т.о. и № 59/2011 год., по т.д.№ 286/2010 год. на II т.о. решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на II т. о., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о., решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС.“ Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпреки, че формулираният въпрос покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, решението в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не са налице сочените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая, от една страна, липсва позоваване на противоречие на въззивното решение на конкретни актове на Конституционния съд на РБ или на СЕС, а от друга страна, атакуваният акт е постановен в съответствие с практиката на ВКС и ВС, тъй като съдът не само е приел, че пострадалият е бил без предпазен колан, но въз основа на КСМАТЕ е счел за категорично установено, че смъртта не би настъпила, ако беше ползван предпазен колан. Посочено е, че според вещите лица, сочените фатални травми са пряка и непосредствена последица именно от удара в предната дясна част на автомобила, а правилно поставеният предпазен колан би бил с ефективност над 90 %, тъй като би могъл да задържи тялото на достатъчно разстояние от предна дясна седалка, предотвратявайки удара. Възприето е експертното заключение, че починалото лице е пътувало без поставен предпазен колан, който извод е подкрепен от липсата на типични коланни травми. С оглед изложеното, въззивното решение в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационен контрол. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд