Определение № 5679 от 05.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. М. А. и А. В. С., подадена чрез адв. А. Ч., срещу въззивното решение № 54 от 27.03.2024 г. по в. гр. д. № 558/2023 г. на ОС – Ловеч, постановено по положителен установителен иск за собственост с основние чл. 124, ал.1 ГПК. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– основание за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т.3 ГПК, иска се неговата отмяна и уважаване изцяло на предявените искове, претендират разноски. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Ответните страни в производството С. Н. Ф. и В. Г. Д. (втората конституирана при администриране на касационната жалба като правоприемник на починалата след приключване на устните прения пред въззивния съд на 02.03.2024 г. ответница А. Н. Ф.), оспорват жалбата с писмени отговори поотделно, чрез пълномощници съответно адв. В. В. и адв. Б. П., претендират разноски. Останалите ответници В. и С. П., не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С обжалваното въззивно решение, в резултат на частична отмяна на първоинстанционно решение № 209 от 17.01.2024 г. по гр. д. № 548/2022 г. на РС – Варна, е отхвърлен предявеният от Д. М. А. и А. В. С. срещу ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо тези двама ответници, че ищците са собственици по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№778/74 г. на РС - Ловеч, като правоприемници на В. А. А., починал на 27.10.2010 г. при равни права, на 300/1581 ид.части на ПИ с ид. *** по действащата КККР на [населено място], общ.Л., одобрена със заповед № РД-18.66/1.11.2017 г. на изп.директор на АГКК с адрес [населено място], [улица], с площ имота от 1 581 кв м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, стар номер * кв.15 парцел *, при посочени съседи, който съгласно плана от 1933 г. на [населено място] съставлява дворно място парцел *-* в кв.29, а съгласно плана на селото от 1990 г. дворно място парцел *, номер * кв.15, също е отхвърлено и искането на основание чл.537 ал.2 изр.3 пред.1 от ГПК, да се отмени нот.акт за собственост на недвижим имот №106, т. III рег.№3042 д. №243/20 г. за 300/1581 ид.части. Според изхода на спора ищците са осъдени да заплатят на ответниците 425 лв. разноски за въззивната инстанция. Въззивният съд е изложил твърденията на насрещните страни във въззивното производство. От тях е видно, че въззиваемите- ищци Д. М. А. и А. В. С. твърдят, че са собственици, при равни права, на 300/1581 идеални части от процесния недвижим имот, понастоящем ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Л., одобрени със Заповед РД 18-66/01.11.2007 год. на изп.директор на АГКК. Правата си ищците извличат от наследствено правоприемство от общия им наследодател В. А. А., която е майка на Д. М. А. и баба на А. В. С.. Наследодателката им сочат да е придобила посочената ид.част по наследство от нейния баща А. С. К., и чрез съдебна делба на наследствения от него имот / процесния/ по гр.д. № 778/1974 г. на Районен съд – Ловеч, между неговата съпруга Е. А. С. и четирите му дъщери М. А. Р., Ц. А. С. /по мъж О./, П. А. Р. и В. А. А.. В резултат на постигната спогодба по това дело, одобрена от съда с определение от 27.01.1975 г., наследственият имот е бил разделен на два дяла, като съделителките М. А. Р. и Ц. А. С. /по мъж О./ са получили в общ дял, при права 2/3 за първата и 1/3 за втората, ДВОРНО МЯСТО, представляващо новообразуван парцел *- * в кв. 29 по регулационния план на [населено място], с площ 900 кв.м., като само съделителката М. А. Р. е получила в дял и новопостроената постройка в този парцел, а съделителките П. А. Р. и В. А. А. са получили в общ дял, при равни права, ДВОРНО МЯСТО, представляващо новообразуван парцел *-* в кв. 29 по регулационния план на [населено място], с площ около 600 кв.м., при граници: парцела *- *. отреден за М. А. Р. и Ц. А. С., от две страни улици и Р. Г. Н.. Ищците оспорват ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф. да са придобили по давност целия имот, т.е. и идеалната част от имота на ищците, поради което не са могли да прехвърлят на ответнците П. (които не са обжалвали първоинстанционното решение) и идеалната част на ищците от имота. От друга страна въззивниците- ответници А. и С. Ф. възразяват, че те и техния наследодател, са придобили по давност частта на ищците- около 1/3 над придобитите от наследодателя им 2/3 ид.ч. от имота чрез покупко-продажба от С. Д. Р. и съпругата му В. Р. с н.а. № 88,/1997 г., индивидуализирани като обособена част от ПИ с идентификатор ***. Въззивният съд е приел, че тъй като нито е подадена въззивна жалба от ответниците В. и С. П., нито те са се присъединили в срока по чл.265 от ГПК към подадената такава от другите ответници, по отношение на които са обикновени другари, то постановеното по делото първоинстанционно решение №321/19.07.23 г. по гр.д.№1455/22 г. на ЛРС е влязло в законна сила спрямо В. и С. П. (последните участвали във въззивното производство). Въззивният съд е установил, че А. С. К. е починал на 21.05.1938 г. и оставил за наследници по закон съпруга - Е. А. С., починала на 19.04.1979 г. и четири деца Ц. А. О., М. А. Р., В. А. А. и П. А. Т.. М. А. Р., поч. на 29.11.1983 г., е оставила за свои наследници синове А. Д. Р. и С. Д. Р.. В. А. А. е починала на 27.02.2010 г. и е оставила за наследници син Д. М. А. /ищец по делото/ и дъщеря И. М. В., поч. на 18.11.2020 г. и оставила за своя наследница А. В. С. /ищца по делото/. П. А. Т. е поч. на 2.12.20 /не се чете/ и оставила наследник дъщеря Т. Й. В.. Ц. А. О. е поч. на 25.01.1981 г. и е оставила за свой наследник дъщеря М. А. Н. По гр.д. № 778/1974 г. на РС Ловеч е допусната делба между петимата наследници на А. С. К., починал 1938 г., а именно съпруга и четири дъщери, на наследството на починалия, вкл. и на дворно място с площ от 1,5 дка в [населено място], Ловешки окръг, парцел * - * по плана на селото, при граници: от две страни улица и И. К.. По това дело съдът е одобрил на втората фаза на делбата спогодба, по силата на която М. А. Р. и Ц. А. С. получават в общ дял, при права 2/3 ид. части за М. Р. и 1/3 ид. част за Ц. С., новообразуван парцел *-*, с площ от 900 кв. м., при граници: от две страни улици, И. А. и новообразуван парцел *-* в същия квартал, сега отреден за дял втори, заедно с новопостроената постройка в новоотредения парцел с труд и средства на М. Р., която остава в нейна собственост изцяло, като тя ще получи своите 2/3 ид част в западната част на парцела, а съделителя А. /по м.О./ ще ползва своята 1/3 част откъм източната част на парцела. В общ дял, при равни права, съделителите П. А. Р. и В. А. А., са получили новообразуван парцел *-*, с площ от 600 кв. м ., при граници: дял първи новообразуван парцел *-* на М. и Ц. А., от две страни улици и Р. Г. Н.. Съделителят Е. А. С. е получила в дял две крави и две овце, които ги е получила в наследство по-рано, а за уравняване на дела си в съсобствеността има право да живее безплатно до края на живота си в семейството на дъщеря си М. А. Р.. В разписния лист към плана от 1933 г. на [населено място] за парцел *-* е отбелязано, че е стопанисван от А. С., след което, въз основа на разделителен протокол по д. № 778/1974 г., е записан на името на М. А. Р., Ц. А. С., П. А. Р. и В. А. А.. На същите лица е записан имот № * и в разписен лист към плана от 1990 г. на [населено място], след което М. А. Р. е зачеркната в листа и на нейно място е вписан С. Р. въз основа на нотариален акт №45/12.10.1993 г., след което на негово място е вписан Ф. Д.Ф. въз основа на нотариален акт от 17.10.1997 г С н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 45/12.10.1993 г., дело № 1915/93 г. и н.а. за поправка № 47/17.10.1997 г., дело № 3395/93 г., С. Д. Р. е признат за собственик по наследство и давност на 2/3 ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], обл. Л., цялото с площ от 1 560 кв. м. и реално построената в него двуетажна жилищна сграда и гараж, представляващо по регулационния плана на селото парцел *-*, в кв. 15, при граници: от две страни улици, И. И. А. и В. А. А.. В последствие, с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № */17.10.1997 г., С. Д. Р. и В. К. Р. продават на Н. Д. Ф. 2/3 ид. части гореописания парцел *-* в [населено място], с площ от 1 560 кв. м. и реално построената в него двуетажна жилищна сграда и гараж, като в описаните приложени документи, послужили за издаване на този нот.акт, е отбелязано, че са представени и 4 бр. нот.заверени декларации по чл.33 от ЗС от останалите съсобственици. С декларация от от 29.04.1998 г. от В. А. А., /наследодателката на ищците/ е декларирала в [община], че е собственик само на земя, представляваща имот кад. № *, кв. 15, парцел *, с административен адрес: [населено място], [община], [улица], въз основа на решение по гр. д. № 778/1974 г. с площ от 300 кв. м. Н. Д. Ф. е починал на 19.09.2009 г. и оставил за свои наследници по закон две дъщери А. Н. Ф. и С. Н. Ф. /ответници по иска/. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 106/22.07.2020 г., А. и С. Ф. са признати за съсобственици по давностно владение и наследство, на недвижим имот в [населено място], [община], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по действащата КККР на [населено място], [община], одобрена със Заповед № РД-18.66/01.11.2007 на изп.директор на АГКК, с площ от 1581 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, стар номер *, кв. 15, парцел 6, при посочени съседи по КК. На същата дата, с н.а. за покупко-продажба № 107, А. и С. Ф. продават на В. Л. П., по време на брака му със С. П., този ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], заедно с построените в него сгради: сграда с идентификатор ****, с площ от 48 кв. м., брой етажи - два, предназначение - жилищна сграда -еднофамилна, сграда с идентификатор ****, със застроена площ 25 кв. м., брой етажи - един, предназначение - хангар, депо, гаражи сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 14 кв. м., брой етажи -едни, предназначение - селскостопанска сграда. На 9.12.2020 г. А. В. С. е декларирала в [община] имот с идентификатор ***, в [населено място], [община], [улица], придобит от И. М. В., съсобствен при равни права на нея и на Д. М. А.. За периода 2014 - 2023 г. ищецът Д. А. е заплащат такса битови отпадъци за имот (Земя) находяща се в [населено място], [улица]. Последният, със заявление до кмета на [община], регистрирано на 17.06.2021 г., е съобщил за проведена сеч на дървета в парцел *-* в [населено място]. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че по първият и недействащ кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед от 05.04.1993 г, за процесния имот е отреден пл. № * и записан в разписния лист на А. С., а след това на четирите му дъщери: М. А. Р., Ц. А. О., П. А. Р. и В. А. А., въз основа на разделителен протокол по гр. д. № 778/1997 г. на РС Ловеч. Първоначално за имота е отреден парцел *-* в кв.29, който в последствие е разделен на два парцела *-* и *-**53, в кв. 29, съобразно решението по извършване на делба. В следващият недействащ кадастрален и действащ регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед от 23.07.1990 г., процесният имот е нанесен с пл. № * и е записан в разписния лист на С. и М. Р., след което на Ф. Ф. Ц. А. О., П. А. Р. и В. А. А., като за него е отреден парцел *-*, в кв. 15. По действащата кадастрална карта имотът е отразен с идентификатор ***., като този имот, според вещото лице, е идентичен с дворно място от 1,5 кв. м. в [населено място], представляващо парцел *-*, кв. 29 по регулационния плана от 1933 г. и с дворно място, с площ от 1 560,00 кв. м. в [населено място], съставляващ парцел *-*, в кв. 15 по регулационния план от 1990 г. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че отразената на комбинирана скица 2 към заключението улица не е изпълнена на терен, т.е. предвиждането на плана не е реализирано, като имот * е в същите граници, в който е бил, също че разделянето на имота въз основа на съдебна делба не е било отразено в последващия регулационен план от 1990 г. и по кадастралната карта, като имотите са били обединени в едно. Подборно са възпроизведени и показанията на разпитаните по делото свидетели С., И., К., Х.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, с което ищците искат да се признае за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на спорният недвижим имот при равни права по наследство от тяхната наследодателка В. А. А., като се легитимират с делбен протокол от 27.01.1975 г. по гр.д.№778/74 г. на РС-Ловеч. Интересът от този иск срещу въззивниците Ф. – праводатели на П., е изведен от т.3Б на ТР № 4/14.03.16 г. по т.д.№ 4/14 г. на ОСГК на ВКС, според което действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. По отношение противопоставеното от ответниците А. и С. Ф. право на собственост върху целия имот, основано на изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и на представени и приложени по делото нот.актове, въззивният съд е приел, че по силата на покупката от С. Д. Р. (наследник на М. А. Р.), Н. Д. Ф. е придобил 2/3 ид.части от дворно място, цялото от 1560 кв.м. с неуредени рег. отношения, след което Н. Ф. започва да го владее, но изцяло, а не само 2/3, установено свидетелските показания. От показанията на свидетелите съдът е приел за установено още, че първоначално Ф., а след смъртта му и неговите наследници, са владели имота за себе си, като няма данни ищците да са се противопоставяли на това владение, до закупуване на имота от ответниците П. през 2020 г. За този извод въззивният съд е кредитирал показанията на съседа на имота К., и тези на свидетеля Х.. Направен е решаващ извод, че от свидетелските показания се установява, че в полза на въззивниците - ответници А. и С. Ф., към 22.07.2020 г.- съставяне на констативния нот.акт за собственост №10682020 г. на тяхно име и датата на продажбата на имота, е изтекла 10 годишната придобивна давност, на който факт са се позовали своевременно в отговора на исковата молба. По отношение на ищците е посочено, че те не се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, а и те не разполагат с нот.акт за собственост по отношение на претендиранатие 300/1581 ид.части от процесния имот, и след като А. и С. Ф. са придобили собствеността върху претендираните 300/1581 ид.части от процесния имот посредством давностно владение, то на основание чл.99 от ЗС правото на собственост на ищците е изгубено. По тези мотиви е отменено първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от ищците срещу ответниците А. и С. Ф. установителен иск за собственост е бил уважен за претендираните 300/1581 ид.части от процесния имот, и искането за отмяна на издадения в полза на ответниците Ф. КНА № 106/2020 г. за 300/1581 ид.части от процесния имот, вместо което предявеният иск за собственост срещу тези две ответници за 300/1581 ид.части от процесния имот, и искането за отмяна на издадения в полза на ответниците Ф. КНА № 106/2020 г. за 300/1581 ид.части, е отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, са поставени следните въпроси: В приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: Може ли съдът да мотивира решението си и да основава решаващите си изводи на документ, който не е представен по делото и за чието съществуване се съди от посоченото му в друг документ? Може ли съдът при преценка основателността на доводите на страните да извлича правни последици от доказателствата, които не са събрани по делото? – сочи се противоречие с решение № 265/10.09.2012 г. по гр. дело № 703/2011 г., ВКС, IV г.о., решение № 58/12.05.2014 г. по гр. дело № 7025/2013 г., ВКС, IV г.о., решение № 129/08.11.2017 г. по гр. дело № 60344/2016 г., ВКС, III г.о. и решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г., ВКС, IV г.о. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Има ли процесуален способ, чрез който да се избегне съществуването на противоречиви съдебни решения в хипотезата, при която въззивният съд е отменил едно неправилно обжалвано първоинстанционно решение по жалба на някой от обикновените другари, срещу които първоинстанционно решение е било постановено, но по отношение на другите обикновени другари, които нито са обжалвали първоинстанционното решение, нито са се присъединили към жалбата на другарите си по чл.265, ал.1 от ГПК, първоинстанционното решение е влязло в сила ? – въпросът се сочи да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав, съобразявайки указанията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него акт, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, която нередовност не е била констатирана по делото, породено от противоречие между обстоятелствената част относно придобивното основание, от което ищците извеждат правото си на собственост, и петитума на същата. Преценката за допустимостта на въззивното решение ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК-вероятна недопустимост, предхожда разглеждането на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като преценка за релевантността на последните може да се извърши само при допустимост на въззивното решение, поради което касационният съд не следва да обсъжда дали съществува основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не се установява при извършената служебна проверка вероятност въззивното решение да е нищожно. Касаторите дължат заплащането на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25 лв. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия