Определение № 267 от 04.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1965/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от 28.07.2014 г. на З. К. С., допълнена с частна касационна жалба от 20.11.2014 г. на служебния му защитник адв. Н. Ж. – В. срещу определение № 14446 от 04.07.2014 г. по гр. д. № 6471/2014 г. на Софийски градски съд. Ответникът по жалбата - Министерството на правосъдието чрез юрисконсулт Г. Н. в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и че жалбата е неоснователна по същество. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение настоящият съдебен състав взе предвид следното: С решение от 06.03.2014 г. по гр. д. № 42679/2013 г., което има характер на определение, /с него съдът се е произнесъл по допустимостта на иска/ Софийски районен съд, 33 състав е оставил без разглеждане предявеният от З. К. С. срещу Министерството на правосъдието установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване установено, че производството по н. ч. х. д. № 4895/2998 г. на СРС, НК, 12 състав не е приключило с влязъл в законна сила акт за прекратяване на делото. Срещу първоинстанционното решение с характер на определение е подадена частна жалба от ищеца З. К. С., която е оставена без уважение с обжалваното по настоящото производство определение от 04.07.2014 г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК за допустимостта на иска за установяване на факти с правно значение е необходимо такава възможност да е изрично предвидена в закона, а в конкретния случай фактът дали съдебен акт е влязъл в сила или не, респ. дали е постановен такъв акт не може да се установява с отделен иск. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК жалбоподателят обосновава предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК със следния доуточнен от настоящия съдебен състав правен въпрос - следва ли съдът, който администрира исковата молба при констатирани нередовности да даде задължителни указания на ищеца за тяхното отстраняване. Поставеният правен въпрос е неотносим към предмета на спора, разрешен с обжалваното въззивно определение, тъй като в случая става дума за процесуална недопустимост на исковата молба, а не за нередовност на същата. Правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е относно това дали предявеният от З. К. С. иск е процесуално допустим и дали правилно първоинстанционният съд е прекратил делото, а не дали имаме нередовност в исковата молба и дали администриращият съд е следвало да даде указания на ищеца. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г. липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното производство, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение