Определение № 1758 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 2659/22.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1714/2025 г. на Окръжен съд - Бургас е оставена без уважение частната жалба на Н. Ф. Ф. срещу определение № 3593/23.06.2025 г. по гр.д. № 1335/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 118, вр. чл. 115, ал. 1 ГПК производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Софийския районен съд. Определението се обжалва от Н. Ф. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос: Когато предявеният иск за непозволено увреждане е за вреди от разпространение на клеветническа информация в интернет пространството, следва ли да се приеме, че „местоизвършване на деянието“ в смисъла по чл. 115, ал. 1 ГПК е мястото, в което клеветническите твърдения са достигнали до знанието на ищеца? Касаторът счита въпросът обуславящ – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение от 25.10.2011 г. на СЕС по съединени дела С-509/2009 и С-161/2010 и решение от 17.10.2017 г. на СЕС по дело С-194/2016, а и в противоречие с определение № 165/25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2476/2022 г. и определение № 502016/29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2972/2022 г. на I-во ГО ВКС - допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че чл. 115, ал. 1 ГПК е нарушен. Ответникът Б. И. Р., ответник и по касация, възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а определението е правилно. В определението въззивният съд е приел, че искът на Н. Ф. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата 10 000 лв., по който е било образувано гр.д. № 1335/2025 г. на Районен съд – Бургас, е за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от клеветнически твърдения за ищеца на ответника Б. Р. от 13.02.2025 г. пред групата на ПП-ДБ в сградата на Народното събрание, и след като в отговора на исковата молба ответникът е възразил за местна компетентност (чл. 119, ал. 3 ГПК), правилно Районен съд - Бургас е прекратил производството по делото и го е изпратил на Софийския районен съд (чл. 115, ал. 1, вр. чл. 118 ГПК). Постоянният адрес на ответника и местоизвършването на деянието по предявения иск съвпадат – все в [населено място], и единственият местно компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Намерил е, че различен аргумент не произтича от твърденията в исковата молба, че за клеветническите твърдения ищецът е узнал от разпространяването им в ПИК-ТВ интернет телевизия и канал. Това е така, защото ответник по иска е Б. Р., а не медията, която е разпространила клеветническите му изявления. При така изложените в определението мотиви повдигнатият въпрос няма претендираното значение по следните съображения: В своята практика Върховният касационен съд приема, че ползваното в чл. 115, ал. 1 ГПК понятие „местоизвършване на деянието“ няма легална дефиниция. Затова при изборната подсъдност, предвидена в разпоредбата, за определянето на местно компетентния съд по иска за непозволено увреждане (чл. 115, ал. 1 ГПК) при въведено от ответника своевременно възражение (чл. 119, ал. 3 ГПК) понятието се съобразява с особеностите на деликта. При клеветата деликтът е извършен с разгласяване на позорното обстоятелство или приписаното престъпление, т.е. в момента, в който клеветническото изявление е възприето от лице, различно от автора и от оклеветеното. Исковете по чл. 45 ЗЗД или/и по чл. 49 ЗЗД, с които се твърди, че разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е извършено на определено място, са в компетентност на съда, в чийто район се намира мястото. Мястото, в което увреденото лице е узнало за клеветата, е без значение за определяне на подсъдността по чл. 115, ал. 1 ГПК. По исковете за вреди от непозволено увреждане, при които позорното обстоятелство или приписаното престъпление е разгласено в интернет-пространството, извършеното деяние не може да се свърже с конкретно географско място. Клеветническото изявление може да бъде възприето с извършването му от всяко лице с достъп до интернет-пространството. Поради особеностите на електронната среда единствената сигурна връзка на такова деяние с конкретно място е това на настъпване на вредите. То обичайно съвпада с местопребиваването на увреденото лице – там, където пострадалият е възприел разпространеното във виртуалната среда клеветническо изявление. Поради тези особености на това деяние мястото на узнаването от увреденото лице е „местоизвършване на деянието“ в смисъла по чл. 115, ал. 1 ГПК. Така е по иск за обезщетяване на причинените вреди, предявен срещу лицето, разгласило клеветническото изявление в интернет-пространството (чл. 45 ЗЗД), или когато е искът е предявен срещу или и срещу възложителя на работа, при или по повод изпълнението на която клеветническото твърдение е разпространено в мрежата на интернет (чл. 49 ЗЗД). Такава е практиката, установена с определение № 165/25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2476/2022 г. и определение № 502016/29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2972/2022 г. на I-во ГО ВКС. Тя се основава на решението на СЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 и на решението от 17.10.2017 г. на СЕС по дело С-194/2016. Поради изложеното повдигнатият въпрос не обуславя въззивното определение – искът за непозволено увреждане (по чл. 45 ЗЗД) е предявен срещу ответника Б. Р., за когото се твърди, че на 13.02.2025 г. е разпространил позорни обстоятелства за ищеца пред участниците в групата на ПП-ДБ в сградата на Народното събрание. Не се твърди, че Б. Р. е оклеветил ищеца в интернет-пространството. Начинът, по който въззивният съд му е отговорил, не противоречи, а съответства на цитираната практика на ВКС, основана на решенията на СЕС - същите, на която се позовава касаторът. Изключени са общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът