Определение № 276 от 03.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1982/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ш. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 336 от 13.02.2017 г. по в.гр.д. № 4604/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав в частта, с която е потвърдено решението от 25.11.2015 г. по гр.д.№ 8264/2014 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от касатора иск против ЗК Л. И. АД за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2013 г., за разликата над присъдените 104 000 лв. до претендираните 220 000 лв., на основание чл.226 КЗ /отм./. В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в неговата обжалваната част. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за уважаване на исковата претенция в пълния й размер, с присъждане на сторените по делото разноски. Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира на всички основания, посочени в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, в редакция преди изменението му /ДВ, бр.86/2017 г./, по изрично формулирани процесуално- и материалноправни въпроси. Ответникът по касация - ЗК Л. И. АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмения си отговор извън срока по чл.287 ал.1 ГПК. Третото лице – помагач на ответника – И. Й. И. от [населено място], не изпраща писмен отговор против касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е съобразил, че решението в необжалваната му част формира СПН по фактите, пораждащи вземането, а именно, че на 14.08.2013 г. около 13 ч. на главен път Е-79 е настъпило ПТП между л.а. „Сеат Т.” с рег. [рег.номер на МПС], управляван от застрахования при ответното дружество по ЗГО водач - И. Й. И. и ищеца, управлявал мотоциклет „Я.” с рег. [рег.номер на МПС]. Механизмът на ПТП е изяснен посредством САТЕ, от заключението по която се установява, че на участък от пътя след десен завой и ограничена видимост от 85 м., водачът на лекия автомобил /с концентрация на алкохол в кръвта от 1.98 промила/ навлиза от черен път в пътното платно, по което се движи ищецът със скорост 85 км/ч. Последният реагира аварийно със задействане на спирачната система 20 м. преди удара и се отклонява леко наляво, но не успява да предотврати сблъсъка между превозните средства. Според вещото лице за водача на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим, а за водача на мотоциклета е бил предотвратим, ако той се е движел със скорост от 76 км/ч и ако бе запазил посоката си на движение, вместо да се опитва да заобиколи автомобила отляво, отклонявайки се с 1.2 м. Въз основа на заключението по назначената по делото СМЕ и приложената медицинска документация съдът е приел, че вследствие на произшествието на ищеца се причинени множество травми – контузия на главата, субапахноидален кръвоизлив без проявена неврологична симптоматика, счупване на второ ребро в ляво, травматична дискова херния на ниво 3-ти и 4-ти шиен прешлен, контузия на ляв брахиален плексус, парализа на ляв горен крайник, счупване на дясна лъчева кост в китковата става, ретроперитонеален хематом в малкия таз, дъговидна рана на долната устна и брадата. Счупената дясна лъчева кост е била наместена и гипсирана за срок от 35 дни; поставена била шийна яка за срок от 45 дни. При проведеното комплексно лечение много от травмите са отзвучали. Без напредък е лечението на травматичната увреда на левия брахиален плексус с невъзвратимо прекъсване /лезия/ на нервите, в резултат на което горният крайник на ищеца е парализиран и е налице пожизнена инвалидност. При определяне размера на дължимото обезщетение за нанесените неимуществени вреди съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, съставът на въззивния съд е взел предвид вида и естеството на получените травми; вида и продължителността на лечението; интензитета, обема и продължителността на болките, дискомфорта и ограниченията, които ищецът е търпял, вкл. емоционалните и психически сътресения, които съпътстват същите; възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Съобразил е също така неотшумялата травматична дискова херния и парализата на ръката, обуславяща пожизнена инвалидност; обстоятелството, че възстановяването на здравето на ищеца не е приключило и че прогнозите по отношение на парализирания ляв горен крайник са неблагоприятни и песимистични. Посочил е, че на обезвреда според принципа на чл.51 ал.1 ЗЗД подлежат не само вече претърпените болки и страдания, а и онези от тях, предизвикани от деликта, които със сигурност ще продължат. По тези съображения обезщетението е определено в размер на 160 000 лв. От него е спаднат приносът на пострадалия водач по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, преценен в обем от 35 %. Според въззивният съд, конкретният принос на пострадалия в причиняването на вредите се изразява в това, че не е съобразил скоростта си на движение с ограничената видимост и със завоя, предприел е твърде късно нейното намаляване и е променил траекторията си, а фактът, че липсва превишаване на скоростта и виновно поведение на пострадалия в тази насока е без правно значение. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по въпросите, касаещи приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразявани при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при деликт. Въпреки, че същите попадат в обхвата на основния селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, по делото не се установява твърдяното от касатора отклонение при тяхното разрешаване от посочената в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК задължителна съдебна практика. Не се доказват и допълнителните селективни основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпроси 2.1 - 2.4 от раздел ІІ на изложението, относно значението на нормативно определените лимити на отговорност на застрахователя по ЗГО. На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК решението следва да се допусне до касационно обжалване в обжалваната част за разликата над присъдените 104 000 лв. до 160 000 лв., по правния въпрос, свързан с предпоставките на чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, обобщен съобразно правомощията на ВКС по т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК /решение № 169/02.10.2013 г. по т.д.№ 1643/2013 г. на ІІ ТО и др./. По останалите, необсъдени изрично правни въпроси, относно установяване на приноса по чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът ще вземе отношение при постановяване на решението си. Касаторът е освободен от предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата му, на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение