Определение № 88 от 05.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3355/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. П., чрез адв. В. А., против решение № 124 от 21. 04. 2017 г. по в. гр. д. № 1074/2017 г. на ОС – гр. Стара Загора, с което е потвърдено решение № 1189 от 16. 12. 2016 г. по гр. д. № 3746/2016 г. на РС – гр. Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от П. С. П. против Х. К. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на Х. К. Г., че П. С. П. е носител на ограничено вещно право на ползване върху 7/18 ид.ч. от недвижим имот - апартамент № 32, находящ в жилищна сграда в [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, построена в УПИ I-758, в кв. 126А по ЗРП на града, с площ от 83, 81 кв.м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащо избено помещение с площ от 8, 36 кв.м., 6,17 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 1, 913 % идеални части от правото на строеж върху мястото, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.448.1.32 по КККР, одобрени със заповед № РЛ 18-65/30. 05. 2008 г., и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху описания имот. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски за трите инстанции. Ответницата по касационната жалба Х. К. Г., чрез адв. П. Х., изразява становище за неоснователност на същата, правилност на решението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Въззивното производство е било образувано по подадена от ищеца П. С. П. въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от П. С. П. против Х. К. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е носител на ограничено вещно право на ползване върху 7/18 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 32, находящ в жилищна сграда в [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, построена в УПИ I-758, в кв. 126А по ЗРП на града, с площ от 83, 81 кв.м., състоящ се от две стаи, хол и кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащо избено помещение с площ от 8, 36 кв.м., 6,17 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 1, 913 % идеални части от правото на строеж върху мястото, нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.448.1.32 по КККР, одобрени със заповед № РЛ 18-65/30. 05. 2008 г., и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху 7/18 идеални части от описания жилищен имот. Диспозитивът на решението на районния съд има установителна и осъдителна част, в съответствие с указанията, дадени с ТР № 4/2016 г., т. 2А, според които ревандикационният иск съдържа две искания за защита – установяване на вещното право върху имота и осъждане на ответника да предаде владението на същия, като съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив /установителен и осъдителен/. В мотивите към решението на въззивния съд е прието, че ищецът е носител на вещно право на ползване върху 7/18 идеални части от процесния недвижим имот, тъй като през време на брака с ответницата двамата са придобили, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 199/27. 12. 2005 г., общо 14/18 идеални части от правото на собственост, които са дарили на дъщеря си с н.а. № 15/17. 08. 2011 г., но запазвайки си вещното право на ползване върху имота, безвъзмездно, до края на живота си. Прието е, че ответницата упражнява фактическа власт върху апартамента на правно основание - одобрено с влязло в сила съдебно решение споразумение по чл. 51 СК, с което апартаментът е предоставен за ползване на нея и роденото от брака дете С. П. П., до навършване на пълнолетие на детето. В диспозитива на решението, вместо да отмени първоинстанционния акт в установителната му част и признае за установено между страните, че ищецът е носител на вещно право на ползване върху 7/18 ид.ч. от процесния апартамент, и да потвърди решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху имота, в какъвто смисъл са решаващите изводи на съдебния състав, съдът е потвърдил обжалваното решение изцяло. Налице е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, изразяваща се в несъответствие между формираната в мотивите воля и отразената в диспозитива на решението. За отстраняване на така констатираното несъответствие, образуваното пред Върховния касационен съд касационно производство следва да бъде прекратено и делото върнато на въззивния съд за отстраняване на допуснатата грешка по реда на чл. 247 ГПК, след което делото отново бъде изпратено на настоящата инстанция за произнасяне по подадената касационна жалба и, евентуално, по жалбите срещу решението по чл. 247 ГПК. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение