Определение № 434 от 04.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4220/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7455/03.08.2019 подадена от „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] против част от решение № 525/03.07.2019 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по гр. д. № 329/2019 година. С касационната жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която Окръжен съд София е потвърдил първоинстанционното решение № 24/15.01.2019 година на Районен съд Костинброд, първи състав, постановено по гр. д. № 366/2018 година в частта му, с която „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на М. Т. Г. сумата от 5000.00 лева (разликата между присъдената сума от 6000.00 лева и сумата от 1000.00 лева, за която дружеството счита, че искът е основателен) представляваща обезщетение за претърпени, вследствие на настъпила на 29.09.2017 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното заплащане. В подадената от „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с предявеният от М. Т. Г. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде отхвърлен за сумата от 5000.00 лева (разликата между присъдената сума от 6000.00 лева и сумата от 1000.00 лева, за която дружеството счита, че искът е основателен). В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК. Ответникът по тази касационна жалба М. Т. Г. е подал отговор на същата с вх. № 7964/26.09.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 525/03.07.2019 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по гр. д. № 329/2019 година в тази му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Третото лице помагач на страната на „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място], а именно „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД [населено място] не е подало отговор на жалбата като не е изразило становище по допустимостта и основателността й. „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 29.07.2019 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 7336/02.09.2019 година, като е подадена по пощата на 29.08.2019 година Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяването на въззивното решение съставът на Окръжен съд София е изложил мотиви за това, че не се спорело, че била настъпила трудова злополука по време на изпълнение на задълженията на М. Т. Г. като работник по трудово правоотношение, по което „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] било работодател. С разпореждане на НОИ ТП С.-област, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, настъпилата на 29.09.2017 година злополука била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Увреждането (открита рана на други части на подбедрицата, болков синдром на ляв крак-S81.8) било настъпило по време и във връзка с извършваната работа-обезопасяване на товар и било довело до временна нетрудоспособност на пострадалия. От протокола за трудова злополука от 18.10.2017 година било видно, че злополуката станала в [населено място], Република Австрия, пред свидетели-служители на дружество „Гея Технороджис Аустрия” ЕООД [населено място], при транспортиране на стоки, като били извикани спешна помощ и полиция. В протокола изрично било констатирано, че няма специфични действия, извършени от М. Т. Г. в момента на злополуката и свързан с такова действие материален фактор. Затова се изключвало наличието на груба небрежност, която предполагала извършването на специфични манипулации или съобразяване с по-сложна обстановка. В протокола било записано, че на товарен адрес в [населено място], Република Австрия, Г. стъпил на метална тръба, която била част от рампата, в резултат, на което наранил левия си прасец, като наред с това било посочено, че няма нарушение на нормативни актове и не било отбелязано да има отклонение от нормалните действия и условия, както и материален фактор, свързан с тези отклонения. Затова не било налице съпричиняване на вредите поради груба небрежност. Първоинстанционният съд правилно бил игнорирал представените от „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] и третото лице помагач инструкции за товаро-разтоварни работи, безопасна работа с товарни автомобили и ремаркета и безопасна работа в автотранспорта, тъй като не било посочено кои конкретно правила бил нарушил М. Т. Г., а и в инструкциите нямало правила, касаещи инцидент от вида на този предмет на производството. Неоснователно било твърдението на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД [населено място], че Г. не трябвало да бъде на мястото на злополуката. Обратното следвало от длъжностната му характеристика. Съгласно нея той отговарял за обезопасяването на товара. От полицейския доклад от 27.10.2017 година, дело Е1/16008/2017 година, от полицейския регистър на Областна полицейска дирекция Залцбург, адресира до Прокуратурата на [населено място], било видно, че на 29.09.2017 година, около 10. 25 часа, М. Т. Г. извършвал на територията на дружество „Геа Технороджис Аустрия“ ООД, в индустриалната зона на [населено място], складови дейности със своя товарен автомобил. В района на подстъп на автомобила до товарната рампа се намирала метална профилна тръба с височина около 40.00 сантиметра с пластина в основата, която се използвала за защита на движението на товарните автомобили. Пластината имала пробиви за завинтване в основата под нея, но не била завинтена, поради липсата на винтове. Г. стъпил върху тръбата, която се преобърнала под натиска и пластината му причинила разрезна рана, която трябвало да бъде обслужена от лекар. Пострадалият бил откаран от бърза помощ в болницата за злополуки Залцбург. От този доклад следвало, че М. Т. Г. не бил могъл да предположи липсата на винтове и не била налице груба небрежност. От сключения на 01.06.2017 година трудов договор било видно, че М. Т. Г. изпълнявал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ за срок от шест месеца, считано от 04.09.2017 година. Със заповед № 307/08.09.2017 година той бил командирова в района на ЕС със задача превоз на товари. На 08.09.2017 година му бил извършен пред пътен преглед и бил намерен за годен, поради което увреждането нямало никаква връзка със здравословното му състояние. Съгласно длъжностната му характеристика Г. бил длъжен да извърши преглед на закрепването на товара. Именно при обезопасяването на товара с гуми на рампата била станала злополуката. М. Т. Г. постъпил в болница на 29.09.2017 година в 11. 02 часа. Направен бил дренаж на раната и му била поставена ваксина против тетанус. Раната била обработена под локална анестезия, като била почистена, ексцизирана, дренирана, зашита и превързана, като било предписано отстраняване на шевовете след дванадесет дни, разтоварване и щадене. Раната била по вътрешната повърхност на подбедрицата и била около осем сантиметра. Вследствие на увреждането Г. бил нетрудоспособен до 10.12.2017 година. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установявало, че увреждането се дължи на твърд ръбест предмет и можело да стане по механизма, описан в исковата молба. Болковият синдром бил продължил около двадесет дни, което затруднявало движението. Раната била със значителни размери, локализирана във видимата част на крайника и белегът не можел да бъде отстранен медикаментозно и щял да бъде доживот. Затова твърденията в исковата молба за морални страдания, не само болки, но и порази неестетичен белег създаващи душевен дискомфорт били основателни. Въззивният съд не споделял извода на вещото лице, че загрозяването на крайника не би довело до влошаване на качеството на живот. На първо място този извод не се базирал на заключение на вещо лице-експерт по съдебна медицина. Страданията били субективни, както всички душевни страдания и зависели от личността на пострадалия и други обстоятелства. Предвид на това, че М. Т. Г. бил млад човек и особено предвид обществените нагласи през ХХІ век, силно акцентиращи върху външния вид като фактор за качеството на живот, неестетичният вид се преценявал като „дехуманизиращ“ фактор. И в традиционните общества, култури и религии белегът обикновено бил преценяван като „обезценяващ личността“, от което произхождала и думата „стигматизация“, употребявана във връзка с прояви на социална дискриминация. Районният съд бил събрал необходимите и относими доказателства, като бил изградил вътрешното си убеждение, че „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] като работодател носи отговорност за неимуществени вреди, настъпили при трудова злополука. Като присъдил обезщетение в размер на 6000.00 лева и отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 30 000.00 лева първоинстанционният съд бил спазил изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд София да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това може ли въззивният съд да отрече права, признати на жалбоподателя с първоинстанционното решение, при положение, че другата (насрещната) срана не е обжалвала и за това трябва ли в мотивите на съда да се съдържа изложение и обсъждане на всички възражения на страните и ясни и точни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни. Във връзка с първия въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение №163/09.06.2011 година, постановено по гр. д. № 1191/2010 година, решение № 282/28.10.2011 година, постановено по гр. д. № 235/2011 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 290/18.11.2015 година, постановено по гр. д. № 15/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 82/09.08.2013 година, постановено по т. д. № 848/2012 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година, т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС и решение № 212/01.02.2012 година, постановено по т. д.. № 1106/2010 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Първият от въпросите е поставен във връзка с твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Това се обосновава с изводите на въззивния съд за това, че Г. не се е бил възстановил напълно от злополуката и за това, че той не бил допуснал груба небрежност, която да доведе до намаляване на размера на дължимото се обезщетение. Тези изводи на въззивния съд били направени въпреки, че първоинстанционният съд бил приел, че Г. се е възстановил напълно от злополуката и че Г. е бил допринесъл за настъпването й с небрежното си отношение към извършваната работа и тези констатации не били оспорени от ищеца. В решение №163/09.06.2011 година, постановено по гр. д. № 1191/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. е прието, че съгласно изричната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК при неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. Влошаването на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от другата страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Това е възприето и в решение № 282/28.10.2011 година, постановено по гр. д. № 235/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. От така установената практика следва, че дали е налице влошаване на положението на жалбоподателя по смисъла на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК се преценява с оглед на крайния резултат от спора, предмет на въззивното производство. В този смисъл жалбоподателят ответник не може да бъде осъден да заплати повече от това, за което е осъден от първоинстанционния съд, без да е налице жалба на ищеца против отхвърлената част от иска и обратното на ищеца не може да бъде присъдено по-малко от присъденото от първата инстанция, без да е налице жалба от страна на ответника против осъдителната част на първоинстанционното решение. Както е посочено в решение № 1/13.07.2012 година, постановено по гр. д. № 550/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. по жалба на една от страните в процеса, при валидно и процесуално допустимо решение, второинстанционният съд не може да постанови решение с по-неблагоприятен за тази страна правен резултат, дори и при констатации в тази насока. В този смисъл е и приложението на разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК в решение № 290/18.11.2015 година, постановено по гр. д. № 15/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С оглед на това не е налице допуснато с обжалваното решение влошаване на положението на „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място], тъй като и с двете решения-първоинстанционното и въззивното дружеството е осъдено да заплати на М. Т. Г. една и съща сума-6000.00 лева. Както е посочено в решение № 82/09.08.2013 година, постановено по т. д. № 848/2012 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. нарушение на разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК ще е налице в случай, когато въззивният съд се е произнесъл по непредявено от въззиваемия материално право (а не възражение относно правилността на първоинстанционното решение) или е разгледал непредявено от въззивника собствено или на ответната страна материално право, за обжалване произнасянето на първоинстанционния съд по което страната няма правен интерес, което е предпоставило признато от въззивния съд право на обжалващия в по-малък размер от признатия му от първоинстанционния съд обхват, с диспозитива на съдебното решение, който единствено формира сила на пресъдено нещо. Следва да се касае до такова право, произнасянето, по което не формира самостоятелност на решението в тази му част, поради което и с необжалването му същото да е влязло в сила, тъй като в този случай би се касаело за недопустимост на основание чл. 229, ал. 1 от ГПК. Влошаването трябва да е резултат от съпоставяне на диспозитивите на двете решения, единствено формиращи сила на пресъдено нещо. Както се посочи разлика в диспозитивите на първоинстанционното и на въззивното решение не съществува. С оглед на това така поставеният от „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд София до касационно обжалване. Вторият от поставените от „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място], в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси също не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд София до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е съобразил с установената практика да постанови решението си след като обсъди всички доводи и възражения на страните наведени в хода на производството, като въз основа на извършена от него самостоятелна преценка на всички представени от страните и относими към спора доказателства в тяхната съвкупност, посочи кои от доводите и възраженията приема за доказани или не. Съдът е съобразил и установената практика, че следва да извърши преценка на всички установени по делото обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като в мотивите на решението си посочи същите и значението им за определянето на размера на обезщетението. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд Велико Търново да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 525/03.07.2019 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, първи въззивен състав, постановено по гр. д. № 329/2019 година по подадената против него от „Лагермакс Спедицио България“ ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 7336/02.09.2019 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение