Определение № 144 от 25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 2464/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. С определение № 102 от 26.05.2020 г. е спряно производството по делото до приключване на производството по тълк.д. 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 229, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК. С оглед постановеното Тълкувателно решение 1/27.04.2022 г. по тълк.д. 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 230 от ГПК, производството следва да се възобнови. В определението от 26.05.2020 г. е очертан предмета на обжалване с касационната жалба на въззивното съдебно решение. Производството по настоящето дело е образувано по касационна жалба срещу осъдително съдебно решение, на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 874/13.11.2018 г, допълнено с решение № 89 от 23.01.2019 г. по т.д. 389/18 г. по описа на ВКС, с което е осъден „Макситур Бряг на изгрева“ АД да заплати на „Извора“ ООД сумата от 46 307,74 лв, на основание чл. 79 от ЗЗД, представляващо стойността на извършени в обект бирария (постройка 3 по одобрената схема по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за 2012 г., на плажната ивица на морски плаж „Кранево север“), подобрения и ремонтни работи, съгласно поето задължение от ответника с приемо-предавателен протокол от 26.11.2013 г., както и сумата от 1 250 лв, част от вземане в общ размер 670 195,68 лв, обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползването на бирария (постройка 3 по одобрената схема по чл. 56, ал. 2 ЗУТ за 2012 г., на плажната ивица на морски плаж „Кранево север“ за 2017 г. и 2018 г.) за периода 04.05.2017 г. до 25.11.2018 г. С определение № 102 от 26.05.2020 г. по настоящето дело, е оставена без разглеждане касационната жалба на „Макситур Бряг на изгрева“ АД, в частта, с която е обжалвано решението на въззивния съд относно иск за сумата от 1 250 лв, част от вземане в общ размер 75 349,63 лв, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, стойност на оборудване, собственост на „Извора“ ООД, в резултат на неправомерно разрушаване от ответника. Определението е влязло в законна сила. Предвид цената на иска от 1250 лв, част от вземане в общ размер от 670 195,68 лв, следва да се посочи, че касационната жалба на „Макситур - Бряг на изгрева“ АД е недопустима и в тази част, предвид въведеното законодателно ограничение с нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Делото е търговско по своя характер и е въведен праг за необжалваемост на въззивни решения в размер на 20 000 лв. В случая, цената на посочения иск е под 20 000 лв. Цената на всеки иск по отделно е от значение за определяне допустимостта на касационната жалба, а не сборът от цената на всички искове. Следователно в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част, в която се обжалва решението на въззивния съд досежно присъденото обезщетение на стойност 46 307,74 лв, за извършени наречени подобрения в обект бистро „Ла плая“, описани в приемо-предавателен протокол от 26.11.2013 г., касационната жалба е допустима. При извършена служебна проверка и на основание чл. 11 от ЗТТРЮЛНЦ, настоящият съдебен състав установи, че е налице откриване на производство по несъстоятелност за касационния жалбоподател „Макситур – Бряг на изгрева“ АД. С решение № 260005 от 01.04.2022 г. по в.т.д. 310/20 г., по описа на Апелативен съд – Варна, е обявена неплатежоспособността на „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, с начална дата 25.07.2017 г., открито е производство по несъстоятелност за този длъжник, прекратена е дейността на предприятието на длъжника, обявен е длъжникът в несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор в имуществото му и е спряно производството по несъстоятелност на длъжника, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Предвид посочения по-горе факт, а именно открито производство по несъстоятелност за касационния жалбоподател (ответник по иска), следва да се приеме, че с постановяване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, е спряно производството по търговското дело, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Спирането се осъществява по силата на закона. Действително, фактът е осъществен след приключване на устните състезания във въззивния съд, което е станало на 05.06.2019 г. Но наличието на открито производство по несъстоятелност и при условията на чл. 632, ал.1 от ТЗ е обстоятелство, което е от значение за определяне субективните предели на съдебното решение, в обжалваната пред касационната инстанция част. Нормата на чл. 637, ал. 1 от ТЗ е императивна. Доколкото е налице производство по касационно обжалване на осъдително въззивно решение относно вземане, т.е. частично невлязло в сила осъдително съдебно решение, срещу лице, за което е открито производство по несъстоятелност, то спирането настъпва по силата на закона. Целта на предвиденото от законодателя спиране на исковото производство, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ, е да може производството да бъде запазено, с оглед евентуална процесуална икономия и при оспорване на вземането, което следва да се предяви в производството по несъстоятелност, делото да продължи, а не да се образува ново производство по реда на чл. 694 от ТЗ. Наличието на производство по несъстоятелност действа правопроменящо. Кредиторите са длъжни да заявят в производството по несъстоятелност своите вземания, за да получат удовлетворение в това производство. Незаявяването на вземанията по реда и в сроковете, предвидени в чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, води до погасяване на правото на иск, поради липса на правен интерес, да се продължи исково производство за вземане, което не може да бъде удовлетворено, тъй като е недопустимо индивидуалното принудително удовлетворение след откриване на производство по несъстоятелност, съгласно правилото на чл. 638, ал. 1 от ТЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, за да приеме, че са недопустими исковите производства, за вземания, които не са предявени в производството по несъстоятелност, от значение е установителното действие на решението в субективните предели, предвидени в чл. 637, ал. 4 от ТЗ. В случай, че вземането бъде предявено и прието от синдика и включено в одобрения от съда списък с приети вземания, на основание чл. 693 от ТЗ, то ще бъде прието за удовлетворение в производството по несъстоятелност, поради което ще се счете за безспорно установено спрямо всички участници в производството по несъстоятелност. Откритото производство по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, макар и да се отличава от откритото производство по несъстоятелност, на основание чл. 630 от ТЗ, съдържа правната възможност да бъде установено наличието на имущество или да бъде депозирана необходимата сума за предплащане на наличните разноски, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ и съответно да се проведе това производство. На основание чл. 632, ал. 3 от ТЗ, в този случай, във възобновеното производство по несъстоятелност, сроковете за предявяване на вземанията съгласно чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, ще започне да тече от вписване на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност ще е от значение за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно във всеки етап на производството. Завареното исково производство, към момента на откриване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 637, ал. 3 от ТЗ ще следва да бъде възобновено при условията на т. 1 и 2 от тази норма и ще продължи вече с участието на синдика и кредитора, ако вземането не бъде включено в списъка с приети вземания или с участието на синдика, евентуално лицето, което е подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение. По този начин, ще се обезпечи действие на решението, спрямо посочените в чл. 637, ал. 4 от ТЗ лица. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е допустимо разглеждането на касационната жалба на „Макситур – бряг на изгрева“ АД до получаване на данни за предявяване на вземането на „Извора“ АД в производството по несъстоятелност на „Макситур бряг на изгрева“ АД и съответното му приемане или неприемане, включването му в одобрения списък на основание чл. 693 от ТЗ или необходимостта да се възобнови производството по настоящето дело. Предвид осъщественото спиране на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, делото ще следва да се докладва за извършване на справки за евентуално възобновяване на производството и последваща преценка за допустимостта на производството, респ. за неговото възобновяване, при осъществяване на предвидените в чл. 637, ал. 3 от ТЗ предпоставки. Воден от горното Върховният касационен съд на Р България