Определение № 2785 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 313/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение № 1130 от 23.09.2022г. по гр.д. № 1666/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 64 от 13.04.2022г. по гр.д. № 302/2021г. на Провадийски районен съд за уважаване на предявения от Приморска популярна Бизнес-Кооперативна организация, ЕИК 000093271, против В. Л. Л.-П. и И. Л. Л. отрицателен установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], [община], съставляващ дворно място, включено в УПИ *-* в кв. 26 по плана на селото, с площ 3700 кв.м. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска В. Л. Л.-П. и И. Л. Л.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/ обстоятелството, че имотът не е ограден самостоятелно, а заедно със съседните имоти попада в пасище за свободно отглеждане на животни, оградено с електронен пастир, опровергава ли упражняването на фактическа власт като обективен признак на владението; 2/ нотариален акт за сделка, който не е произвел вещен ефект, обективира ли начален момент на владението върху имота; 3/ подаването на жалба до органите на МВР при установено посегателство върху имота, декларирането му по ЗМДТ, заплащането на данъци, отдаването на имота за ползване от трето лице представляват ли действия, с които са обективна проявление на субективното намерение за своене на имота; 4/ показанията на свидетел, който е заемал ръководна длъжност при една от страните по делото, следва ли да се преценяват с оглед възможната негова заинтересованост. Ответникът по касационната жалба Приморска популярна Бизнес-Кооперативна организация взема становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по отрицателен установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], предявен от Приморска популярна Бизнес-Кооперативна организация против В. и И. Л.. Не се спори, че ищцовата организация е придобила правото на собственост върху имота в резултат на публична продан - с постановление за възлагане от 02.12.1996г., като имотът е бил притежание на длъжниците по изпълнението Л. В. Л. и Ж. Ж. Л., които са били съпрузи, а впоследствие бракът им е прекратен. Липсват данни за съставен протокол за въвод на купувача във владение. С нотариален акт от 18.08.2006г. Ж. Ж. Т. /Л./ е дарила 1/2 ид.ч. от имота на двете си дъщери - ответниците по иска. Спорът е съсредоточен върху това дали ответниците, респ. тяхната праводателка, са придобили спорната 1/2 ид.ч. чрез давностно владение. Поддържаното от ответниците възражение в отговора на исковата молба е, че след публичната продан ищецът не е упражнявал владение по никакъв начин, а владението са продължили да осъществяват Л. Л. и Ж. Л.. След смъртта на първия през 2000г. владението е продължено от ответниците - негови дъщери и майка им Ж.. С молба от 13.08.2021г. е уточнено, че от 28.08.2006г. досега ответниците упражняват самостоятелно владение и са придобили собствеността чрез давностно владение. Според събраните гласни доказателства в имота е имало мелница, която е функционирала до около 2003г., а след това се е срутила. Имотът понастоящем представлява затревено дворно място, пасище и не е самостоятелно ограден, а попада в голяма територия около 100 дка, която е заградена с електронен пастир и служи за пасище на животни. Длъжностни лица на ищеца твърдят, че периодично са посещавали имота и нямало индикации за някаква намеса в имота; през 2019г. предприели трасиране с цел извършване продажба на имота; през 2020г. ответниците уведомили председателя, че имат нотариален акт за собственост. Установено е от приложеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, че през 2005г. от страна на ищеца е възложено на Р. В. да извърши почистване на имота, а през 2006г. И. Л. е подала срещу него жалба за извършване на самоуправство; прието е с постановлението, че действията не могат да бъдат определени като самоуправни. Свидетелите на ответниците разказват, че имотът е стопанисван от майката и бащата на И. и В., те отглеждали животни, които пасат в имота. Двамата свидетели потвърждават, че имотът попада в голяма територия, оградена с електронен пастир. Показанията на свидетелката Б. Н., леля на ответниците, която твърди, че е стопанисвала имота по тяхно възлагане, съдът е ценил с оглед нейната евентуална заинтересованост. При горните фактически обстоятелства съдът е приел, че възражението за придобиване на имота по давност не е доказано. Не е установен нито обективният елемент на владението - упражняване на фактическа власт, нито субективния такъв - намерение за своене, нито останалите признаци на владението - постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Имотът не е ограден като самостоятелен имот с граници, а е част от голямо пасище (стотици декари), оградено с електронен пастир; свидетелката Н. твърди, че е минавала през имота, а ответниците идвали в селото през лятото, но няма данни да са посещавали имота. Поради това съдът е счел, че не е упражнявана фактическа власт върху имота от тях. Декларирането на имота по ЗМДТ и плащането на данъци не установяват фактическа власт със съответен начален момент и е невъзможно прилагане на чл. 83 ЗС. Същевременно, установено е, че в разглеждания период фактически действия спрямо имота е извършвал и действителния собственик, като негов служител е посещавал периодично (всяка година) имота, а също е било възложено на трето лице - Р. В. да почисти имота. По отношение на субективния елемент съдът е подчертал, че не са налице действия, които да дават възможност на собственика да узнае, че някой владее имота му и да предприеме защита на собствеността си. Двамата свидетели на ответниците не сочат конкретни и убедителни факти за осъществявано явно и несъмнено владение, обективно проявление на субективното отношение към имота като към свой. По тези съображения съдът е отхвърлил възражението за придобивна давност и е уважил предявения от ищеца отрицателен установителен иск. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице. Първият въпрос е дали липсата на самостоятелна ограда на имота и ползването му заедно със съседните имоти като пасище за свободно отглеждане на животни, оградено с електронен пастир, опровергават упражняването на фактическа власт като обективен признак на владението. Въпросът не е правен, а е по преценка на доказателствата. Да, съдът е направил извод, че така описаното положение на имота, не позволява да се приеме, че върху него се осъществява фактическа власт от ответниците. Този извод обаче произтича от съвкупната преценка както на факта, че липсва самостоятелна ограда, така и на всички останали доказателства, събрани по делото. Предвид горното не може да се приеме, че е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което визират жалбоподателките. Вторият въпрос е дали нотариален акт за сделка, която не произвежда вещен ефект, обективира начален момент на владението върху имота. Въззивният съд не е дал разрешение конкретно на този въпрос, а е приел, че ответниците изобщо не са доказали наличие на фактическа власт и нейния начален момент. Иначе няма съмнение, че предаденото владение въз основа на правна сделка, ако тя е лишена от вещен ефект, може да постави началото на давностно владение. В случая според съда такова предаване на фактическа власт не е установено и изобщо упражняването на фактическа власт. Третият въпрос е за значението на действията по подаване на жалба до органите на МВР при посегателство върху имота, декларирането му по ЗМДТ, заплащането на данъци, отдаването на имота за ползване от трето лице - дали представляват действия, които са обективно проявление на субективното намерение за своене на имота. Приема се в практиката на Върховния касационен съд, че декларирането на имота и заплащането на данъци за него няма самостоятелно и решаващо значение при преценката дали върху един имот се упражнява давностно владение. Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само наред с други доказателства в същата насока. Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по стопанисването му, а не по това дали е бил деклариран в данъчната администрация. В този смисъл са решение № 635/25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/2009 г. на ВКС, І г.о. Решение № 302 от 24.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1168/2010 г., I г.о., Решение № 73 от 3.08.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2244/2017 г., I г.о., Решение № 197 от 7.12.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1024/2017 г., I г.о. При наличието на тази практика, която е съобразена от решаващия съд, касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не може да се допусне. Отделно може да се допълни, че в случая плащане на данъци е извършвано и от двете страни по спора, така че решаващ аргумент от факта, че ответниците са заплащали данък, не може да бъде изведен. Що се отнася до подаването на сигнала за самоуправно посегателство върху имота, то е действие което показва собственическо отношение, но е епизодично и само то не е достатъчно, за да обоснове извод за осъществявано владение явно и непрекъснато. Четвъртият въпрос е за преценката на показанията на свидетел, който поради служебни отношения със страна по делото, може да е заинтересован. Вярно е, че съдът, възприемайки изнесеното от свидетеля П. П., не се е позовал на чл. 172 ГПК, но този пропуск няма отражение за изхода на спора. Този свидетел установява, че около един път годишно е посещавал имота да го нагледа. Другите изнесени от него факти - за съществуването на мелницата и последващото й саморазрушаване, за ползването на имота за пасище на крави, обградено с електронен пастир заедно с други съседни имоти, съвпадат с показанията на свидетелите на ответниците. Тук следва да се отчете, че доказателствената тежест за установяване възражението за придобивна давност се носи от ответниците по иска, т.е. те следва докажат предпоставките на това придобивно основание; а ангажираните от страна на ищеца доказателства е достатъчно да разколебават твърденията на ответниците. Затова определящо за изхода на спора е дали ответниците са доказали владение в изискуемия от закона период от време. Поради липса на конкретни и убедителни доказателства в тази насока, възражението им е отхвърлено и искът е уважен. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът риморска популярна Бизнес-Кооперативна организация е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., които следва да му бъдат възстановени от касаторите. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.