Определение № 233 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 196/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. К. Т. чрез адв.Л. В. от АК-В. срещу решение от 11.08.20г.по в.гр.дело № 121/20г.на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение на Врачанския районен съд от 29.11.19г.по гр.дело № 5146/18г.в частта, с която е определен режим на лични отношения между К. Г. Ф. и Д. К. Ф., без налагане на ограничение детето да пътува в автомобил, управляван от бащата и на основание чл.127а ал.2 СК е дадено разрешение Д. К. Ф. да пътува в чужбина,придружен от баща си К. Г. Ф. без съгласието на майката П. К. Т.. Жалбоподателката счита решението за недопустимо,а в условие на евентуалност – очевидно неправилно – чл.280 ал.2 ГПК.Сочи и основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е да бъде извършено връчване на исковата молба, ведно с приложенията към нея по телефона на ответника; 2.Ако е допустимо връчване на исковата молба на ответника по телефона,удостоверено по реда на чл.44 ал.2 ГПК и е извършено преди това връчване чрез работодателя на ответника, кое връчване се счита за редовно и от кога започва да тече срокът за отговор по чл.131 ал.1 ГПК; 3.Следва ли ,когато са предявени искове по чл.127 а СК,чл.143 и чл.149 СК и съдът не е сезиран с първоначален иск за определяне местоживеене на детето,предоставяне на родителските права и определяне режим на лични контакти, да се произнася служебно по тези въпроси, ако същите не са повдигнати за разрешаване от другия родител, ако са предявени такива насрещни претенции, след изтичане на срока за отговор по чл.131 ал.1 ГПК; 4.Процесуално недопустим ли е насрещен иск,подаден извън срока за отговор,ако с него се предявява за първи път искова молба по чл.127 ал.2 СК – искане за определяне местоживеенето на детето, предоставяне на родителските права и определяне режим на лични контакти; 5.При предявен иск с правно основание чл.127 а, чл.143 и чл.149 СК и предявен насрещен иск с правно основание чл.127 ал.2 СК,задължен ли е съдът да изслуша по реда на чл.59 ал.6 СК двамата родители; 6.В производството по спорна съдебна администрация допустимо ли е събиране на гласни доказателства пред въззивния съд,чрез разпит на свидетел,който не е поискан като такъв пред районния съд, съответно приложими ли са установените в чл.266 ГПК хипотези за забрана за посочване на нови доказателства и обстоятелства. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата К. Г. Ф. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол,намира следното: Ищцата П. Т. като майка и законен представител на малолетния Д. К. Ф. е предявила иск за осъждане на ответника К. Ф. да плаща месечна издръжка от 300 лв,такава за минало време за период от една година преди завеждане на иска, за даване на разрешение по чл.127а СК детето да напуска страната, придружавано от майка си без съгласието на бащата.С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за възлагане упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, за определяне на режим на лични контакти между него и детето, както и да бъде дадено заместващо съгласие Д. Ф. да пътува, придружен от баща си, без съгласието на майката, до страните от ЕС, Република С. и Република С. М., а също и до К. Р.. Първоинстанционният съд е възложил упражняването на родителските права на майката; определил е месечна издръжка,която бащата да заплаща; определил е контакти на лични отношения между бащата и детето; уважил е иска на майката с правно основание чл.127а СК и е дал заместващо съгласие тя да извежда детето в чужбина,както и е уважил насрещния иск на бащата със същото правно основание. Предмет на въззивното производство е решението само в частта,с която на основание чл.127 ал.2 СК районният съд е определил режим на лични отношения между малолетния Д. Ф. и бащата К. Ф. и в частта,с която е дадено заместващо съгласие на основание чл.127а СК бащата да извежда детето в чужбина без съгласие на майката. Въззивният съд е намерил за неоснователно въведеното възражение за недопустимост на произнасянето по насрещните искове, като е приел,че са заявени с отговора на исковата молба в едномесечния срок по чл.131 ал.1 ГПК, и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя, а в случая такова оплакване е направено в касационната жалба. За проверка на процесуалната допустимост на решението следва да се допусне касационното му обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о.