Определение № 487 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 141/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/" АД [населено място], с ЕИК-838168266, чрез адв. М. Д. П. от АК – С. и адв. И. С. - АК Я., против въззивно решение № 69/18.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №202/2021 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено решение № 260212/29.04.2021 г., постановено по гр.дело № 10/2021 г. по описа на Ямболския районен съд, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. С. П., извършено със Заповед №96/26.11.2020 г. на прокуриста на „Хидравлични елементи и системи/ХЕС/" АД на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ и чл.187, т.1, вр. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение; и е възстановен, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ А. С. П., на заеманата от него до уволнението му длъжност: „помощник-технолог" в Дирекция: производство-Д4, направление: Операт УПРПроиз-К20, сектор: АБХИз- Е20А в „Хидравлични елементи и системи/ХЕС/" АД. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Изисква ли засилената закрила при уволнение на трудоустроен работник - по чл.333, ал.1, т.2 от КТ, мнение на ТЕЛК, което да предхожда предварителното разрешение на инспекцията по труда, така както е уредено в чл.5 от Наредба №5/87 г.?“; 2. „Прилага ли се реда, определен от Наредбата, спрямо лица, които не са нейни адресати?“; 3. „Елемент от фактическия състав на задължението на работодателят по чл.333, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса на труда ли е спазването на реда, посочен в чл.5 от „Наредба №5 от 20.02.1987 г., за болестите, при които работниците, боледуващи от тях" която има ограничено приложение, до случаите посочени в чл.1, ал.1 от същата?“; 4. „От значение ли е, кога е издадено мнението на ТЕЛК, в хипотезата на чл.333, ал.2, вр. чл.333, ал.1, т.2 от Кодекса на труда?; 5. „Задължен ли е работодателят, излизайки извън нормативно определените му в чл.333, ал.2 вр. чл.333, ал.1, т.2 от Кодекса на труда задължения, да се съобразява с разписан в отделна Наредба ред, която е неотносима спрямо работника или служителя, на когото се прекратява правоотношението?; 6. „Изисква ли законодателят, нарочна процедура и ред, относно актовете на ТЕЛК, които се дават по смисъла на чл.333, ал.2, вр. чл.333, ал.1, т.2 от Кодекса на труда?“; 7. „Кой е релевантният момент за получаване мнението на Инспекцията по труда и на ТЕЛК за преценката спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.2 от КТ?“; 8. „Има ли значение поредността на предварителното разрешение, дадено от единия орган за валидността на решението на другия?“; 9. „Следва ли критериите за предварителна закрила по чл.333 ал.1, т.3 от КГ да се прилагат по аналогия и за т.2?“; 10. „Следва ли да се прилага по аналогия предварителната закрила съгласно Наредба №5 по отношение на трудоустроени лица?“ и 11. „Следва ли да се прилага по аналогия предварителната закрила съгласно Наредба №5 по отношение на лица, които не са нейни адресати?“. Твърди, че в: решение № 219/28.04.2011 г. по гр.д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 118/04.06.2014 г. по гр.д. № 6246/2013 г. на ВКС, III г.о.; решение № 60092/07.06.2021 г. по гр.д. № 2605/2020 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 521/09.01.2021 г. по гр.д. № 208/2010 г., IV г.о.; решение № 208/02.05.2012 г. по гр.д. № 738/2011 г., IV г.о, е разглеждана единствено хипотезата на чл.333, ал.2, вр. ал.1, т.3 от КТ. Сочи се необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, така и до осъвременяване на тълкуването и, с оглед изменения в законодателството и обществените условие. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК А. С. П. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „помощник-технолог" в Дирекция: производство-Д4, направление: Операт УПРПроиз-К20, сектор: АБХИз- Е20А в дружеството- работодател. Със Заповед №96/26.11.2020 г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ и чл.187, т.1 КТ, вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ. чл.189, чл.193, ал.1 и 3 КТ и чл.194 КТ – поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. В заповедта е посочено, че наказанието се налага за допуснати през периода 02.09.2020 г. - 30.09.2020 г. пет нарушения от ищеца /описани в заповедта/, свързани с възложени му в писмен вид задачи, които същия отказвал да приеме и да изпълни, както и че на ищеца били налагани и много други наказания, свързани с нарушение на трудовата дисциплина, извън посочените в заповедта, което сочело на системност в поведението на работника, свързано с арогантност към прекия ръководител и към безотговорност за поставените задачи и цели и липса на промяна в поведението на ищеца, което мотивирало ръководството на предприятието да наложи най-тежката дисциплинарна санкция- дисциплинарно уволнение. Нарушенията са констатирани в докладна записка вх.№585/08.10.2020 г. Установено е още, че на А. П. на 02.11.2018 г. е било издадено Експертно решение №3540 с оценка на работоспособността 30% за срок до 01.11.2020 г., потвърдено от НЕЛК с ЕР №0574 от 15.04.2019 г., с оглед на което същият е трудоустроен. Посочената водеща диагноза в решенията е "последици от мозъчен инфаркт"; общо заболяване: "състояние след ИМИ в БДСМА - м. 12.16 г. с остатъчна латентна хемипареза в ляво. Арт.хипертония III ст., сърдечна и мозъчна форма. Персистиращо предсърдно мъждене - състояние извън пристъп". Прието е, че към датата на уволнението -26.11.2020 г., на осн. § 20 от ПЗР от ЗМДВИППП, ЕР №3540/02.11.2018 г. на ТЕЛК, потвърдено с ЕР №0574/15.04.2019 г. на НЕЛК е продължило действието си. Т.е. към датата на уволнението ищеца е бил трудоустроен и е лице, което се ползва от предварителната закрила от уволнение но чл.333, ал.1, т.2 КТ. Във връзка с това, по делото е представено писмо изх. №20074666/28.10.2020 г. на Дирекция "Инспекция по труда"-Я., видно от което последната, на осн. чл.333, ал.1, т.2 КТ дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ. Поискано е и мнение от ТЕЛК- Я. относно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, като в тази връзка са представени: ЕР №3534 от 09.11.2020 г. и ЕР №3695 от 20.11.2020 г. /второто за извършено по молба на работодателя тълкуване на предходното ЕР/, от които е видно, че ТЕЛК е изразила мнение, че евентуалното уволнение няма да се отрази неблагоприятно върху здравословното състояние на лицето. Обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, съдът е счел, че тъй като работодателя е поискал и получил от Инспекцията по труда разрешение за уволнение на ищеца на 28.10.2020 г., около месец преди да поиска и получи мнението от ТЕЛК, то закрилата по чл.333, ал.1, т.2 от КТ по отношение на ищеца не е била преодоляна от работодателя, като това прави уволнението незаконосъобразно. С оглед нормата на чл.344, ал.3 от КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение, като незаконна, следва да бъде отменена само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество, като основателността на главния иск, обуславя и основателност на акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Същите се свеждат до следния обобщен и конкретизиран от съда въпрос: Когато работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, счита ли се преодоляна предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, в случай, че работодателят първо е поискал и е получил разрешение от Инспекцията по труда, а след това е поискал и получил мнението на трудово-експертната лекарска комисия по чл.333 ал.2 КТ. По поставеният въпрос свързан има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС - решения по чл. 290 ГПК. Отговорът на този въпрос произтича от решение № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г.о., според което разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество. Предварителната закрила за трудоустроените работници и служители и за онези, които страдат от болестите по Наредба № 5/1987 г. на МНЗ /чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ/ е засилена в сравнение с останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ. Тя изисква предварително разрешение от инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК. Целта е да се ангажират и здравните органи, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е по здравни, а не по социални причини, както са останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ. Достатъчно е работодателят да е поискал мнението на ТЕЛК и да го е изпратил на инспекцията по труда в разумен срок след получаването, за да изпълни задължението по чл. 333, ал. 2 КТ. – прието в решение № 60092/07.06.2021 г. по гр.д. № 2605/2020 г. на ВКС, IV г.о. Смисълът на изискването на чл. 333, ал. 2 КТ е, като се държи сметка за уязвимото положение, в което се намират тези работници и служители да привлече компетентни здравни органи в лицето на ТЕЛК при даването или отказа на предварителното разрешение на инспекцията по труда. Това експертно мнение ще помогне на инспекцията по труда да вземе своето решение по искането за уволнение на съответния работник или служител. Тя може да се съгласи или не с него, но е длъжна да го има преди да се произнесе по искането. Разрешение на инспекцията по труда без мнение на ТЕЛК по чл.333 ал.2 КТ, когато се касае за трудоустроените работници и служители и за онези, които страдат от болестите по Наредба № 5/1987 г. на МНЗ не е правомерно издадено. Въззивното решение не е постановено в отклонение, а е в съответствие с установената съдебна практика, като въззивният съд е съобразил горепосочените правни разрешения. Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице. Правния въпрос разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящия случай не е такъв, тъй като е налице създадена задължителна и трайно установена съдебна практика. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 600 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, договореното адвокатско възнаграждение е в размер 600 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, същото е реално изплатено, съобразно посоченото в договора. Тази сума следва да бъде присъдена на ответната страна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.