Определение № 177 от 11.03.2019 г. на ВКС по д. № 4461/2018 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС са произнася по допустимостта на касационните жалби на С. С. и Д. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1591/16 г. от 2.07.18 г., с което по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото от 12.12.16 г., като с осъдителния диспозитив в полза на ищеца Г. Г. е присъдена и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 11 000 лв., представляващи неполучено тр. възнаграждение за посочения период. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. За допускане на обжалването касаторите се позовават на очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК. Намират, че в случая е налице непълнота на въззивното решение, която може да се отстрани по реда на чл.250 ГПК, но не и в производство по чл.247 ГПК. За разграничаването на предпоставките за двете производства в случая и за констатацията, че въззивното решение е постановено в противоречие с процесуалния закон, не е необходимо да се прави анализ на събраните доказателства и на правните изводи на съда. Допуснатият порок във въззивното решение е очевиден по см. на чл.280, ал.2 ГПК. Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: въззивният състав е приел, че в мотивите на основното въззивно решение е формирал воля за присъждане на законната лихва върху дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди, която не е изразил в диспозитива поради технически пропуск. Налице е ОФГ, която е поправил по реда на чл.247 ГПК. Този извод е съответен на практиката на ВКС и на закона: В практиката на ВКС, напр. р. по гр.д. №5934/14 г. на четвърто г.о. се приема, че всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка. Поради спецификата на порока искането за поправка на ОФГ не е обвързано със срок – р. по гр.д. №2399/14 г. на трето г.о. В случая в мотивите на въззивното решение на л.41 е прието, че на ищеца са причинени имуществени вреди, като пряка последица от установеното дискриминационно нарушение, в размер на 11 000 лв. за посочения период, ведно със законната лихва от 11.01.12 г. до окончателното изплащане на главницата. Съответно на така формираната в мотивите воля на въззивния съд е поправена допуснатата ОФГ / пропуск/ в диспозитива, преди обозначената там начална дата на дължимост на лихвата -11.01.12 г. Поради изложеното не е налице соченото основание за допускане на обжалването – въззивното решение съответства на закона и практиката на ВКС по прилагането на чл.247 ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба. Затова ВКС на РБ, трето г.о.