Определение № 50234 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество / КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор Г., против въззивно решение № 86/21.06.2022г. по в.гр.д. № 193/22г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от КПКОНПИ срещу Д. М. А. иск по чл. 153, ал.1 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 153 887, 60 лева. Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в контекста на тезата си, че необходимо и достатъчно условие за отнемане в полза на държавата на парични средства е те да представляват незаконно придобито имущество и да не са трансформирани в друго такова, се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК ( противоречие с разрешението по решение № 29/12.04.2021г. по гр.д.№ 1021/2019г., ВКС, ІІІ ГО) следния въпрос: „Представляват ли имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на чл. §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“. Поставя се и въпросът: „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение ?“, чието разрешаване, според касатора, е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, тъй като няма съдебна практика по приложението на чл. 151, предл.1 ЗПКОНПИ в хипотеза на липсващо имущество, която прави възможно отнемането на паричната му равностойност. Ответникът Д. М. А. оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. С определение № 50005/17.01.2023г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№ 4/21г. на ОСГК на ВКС. Такова е постановено на 18.05.2023г. с № 4/18.05.2023г. т.е. настоящото производство следва да бъде възобновено. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд, споделяйки разрешенията в по – новата и преобладаваща практика на ВКС (решение № 97/18.05.2018г. по гр.д.№ 3224/17 ІVГО; решение № 263/18.12.2020г. по гр.д.№ 1293/2020г. ІVГО и др.), като е изключил от придобитото имущество преминалите през патримониума на ответника, но неналични в края на проверявания период парични средства, е приел, че стойността му възлиза на 36 465 лева, което е по – малко от 150 000 лева, поради което липсва значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на КПКОНПИ и съответно искът е неоснователен. С тълкувателно решение № 4/18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, е уеднаквена практиката на съдилищата в смисъла, възприет с обжалваното решение, като е прието, че :1/ „Не представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“ и 2/: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. С така цитираното тълкувателно решение се дава ясен и пряк отговор на поставените от касатора въпроси ( включително за съдържанието на понятието „липсващо имущество“ в контекста на чл. 151 ЗПКОНПИ) и тъй като въззивният съд е постановил акта си в съответствие с разрешенията по тълкувателното дело, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, настоящият състав