Определение № 1867 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на И. И. Н., Г. А. Ш. и М. А. Ч., чрез процесуалния им представител адв.Б. Т., срещу определение №129/12.03.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №156/2024г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 246 от 29.01.2024 година, постановено по гр.д.№ 3275 по описа за 2023 година на РС – гр.Пазарджик, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че така както е предявен, искът е недопустим на първо място, поради липсата на индивидуализирани имоти, които да са годен обект на собственическа защита, както и поради липса на интерес за ищците от установяване на права по отношение на посочените от тях ответници. Видно от приложеното към исковата молба решение на ПК Община Лесичово от 2.02.2000 година на наследниците на А. Н. е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имотите описани в исковата молба по чл.18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, които се намират в терен по §4 от ЗСПЗЗ на [населено място].Процедурата по възстановяване на права не е приключила, поради което няма годен обект на собственическа защита- по предявен иск за установяване на права към момента. С иска по чл. 124, ал. 1 ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, тоест когато правото е несигурно.Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на иск за установяване на претендираното от него право.Правният интерес от предявяването на един иск се определя от твърденията в исковата молба.Ако ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху определена вещ и че това негово право се оспорва от ответника, той има правен интерес да иска от съда защита на това свое твърдяно право.Ищците не излагат твърдения, че правото им се оспорва от ответниците, което следва да обуслови извод за недопустимост на предявения иск. Областната администрация не би могла да бъде пасивно легитимирана да отговоря по такъв иск.Това че в закона са предвидени действия на Областни дирекции „Земеделие“, които по закон са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните не би могло да обоснове правен интерес по отношение на този ответник. По отношение на Общината също липсва правен интерес, тъй като отново не се твърди този ответник да оспорва правата на ищците. Правният си интерес по отношение на този ответник ищците обосновават с факта,че след изготвяне на плана за възстановяване на имоти по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ следва заповед на кмета на общината, с която правата се възстановяват.Преди изработване на плана няма как да бъде издадена такава заповед. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на общи и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване, които са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от TP № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание /предпоставка/ за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Когато не е формулиран правен въпрос или посоченият от касатора въпрос не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а възпроизвежда негови касационни оплаквания по чл. 281 от ГПК, касационната инстанция не разглежда сочените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по т. 1 - 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В случая формулираните от страна на касаторите въпроси не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като възпроизвеждат част от касационните оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на обжалваното въззивно определение относно обсъждането на доказателствата, оплакванията и доводите на страните.Тези касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция едва с решението по чл. 290 от ГПК – при извършването на касационната проверка относно правилността на обжалваното въззивно определение. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение