Определение № 1055 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2529/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 10/06.02.2023 г. по гр.д. № 147/2022 г., с което Окръжен съд – Търговище е отменил решение № 260001/31.03.2022 г. по гр.д. № 1678/2019 г. на Районен съд – Търговище и на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е отменил договора по н.а. № 106/17.09.2002 г., с който Надежда Д. С. е дарила на Църковно настоятелство „Св. Успение Богородично“ един свой земеделски имот в [населено място]. Решението се обжалва от Църковното настоятелство с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен), обобщени така както е пояснено в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. При изясняване на нуждата от издръжка и в частност, каква е сумата, съставляваща месечните средства, с които дарителят разполага, съдът по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД длъжен ли е да включи и дохода от продаден имот? и 2. Нарушава ли въззивният съд чл. 266 ГПК, като приеме писмени доказателства, които първата инстанция не е отказвала да приеме, но и не се е произнесла по това доказателствено искане, ако в жалбата липсва оплакване за допуснатото процесуално нарушение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с решение № 473/20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г., а втория – с решение № 136/25.06.2019 г. по гр.д. № 4465/2018 г., решение № 252/04.09.2012 г. по гр.д. № 629/2011 г. и решение № 79/03.02.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., все на ВКС, IV-то ГО. Позовава се и на очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК обосновава с твърдения, че от прочита на решението се установява, че решението е постановено в нарушение по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. При формиране на сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, въззивният съд не е включил сумата от продажбата на апартамент на дарителя в [населено място] – по договор от 07.10.2019 г., и доходите от наем, който дарителят е могъл да получи, предоставяйки възмездно ползването на едната свободна стая от собствения си апартамент в [населено място], в който живее. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост, допуснатото съществено процесуално нарушение - по чл. 266 ГПК, причината за неправилно прилагане на материалния закон – на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД (касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК). Претендира разноските по делото. Ответникът по касация Надежда С. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с исковата молба надареният ответник по договора по н.а. № 106/17.09.2002 г. е поканен да плаща на ищеца/на дарителя издръжка, от която се нуждае. В 36-месечния период след предявяването на иска приходите на ищеца са само от пенсия – 457.29 лв. месечно, а месечните разходи са за сумата 540.92 лв. Налице е траен недостиг на средства за издръжка, от които дарителят се нуждае, и който надареният не му заплаща, а искът за отмяна на дарението по договора по н.а. 106/17.09.2002 г. е основателен. В решението е установено, че на 07.10.2019 г. (седмица след предявяването на иска) дарителят е получил сумата 36 000 лв. от продажбата на свой апартамент в [населено място] (една гарсониера) и че в края на 36-месечния тя не е налична. Въззивният съд е намерил, че с нея дарителят е погасил заеми, предоставени му от трети за процеса лица преди предявяване на иска. Това, че ищецът е вземал заеми, а със сумата от продадената гарсониера ги е погасил, въззивният съд е установил от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите Е., Б. и С., като ги е обсъдил във връзка с разписки, които ищецът е представил в първоинстанционното производство. Намерил е, че по доказателственото му искане за приемане на тези документи първостепенният съд е пропуснал да се произнесе, а въззивният съд е длъжен да поправи пропуска и да ги приеме. Намерил е, че със сумата, получена от продажбата на гарсониерата, дарителят не е могъл да се издържа през релевантния 36-месечен период, защото я е разходвал, за да върне взетите заеми преди предявяването на иска. В първото решение, на което касаторът се позовава, а и в много други Върховният касационен съд приема, че съдът по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е длъжен да установи дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Приема се, че сумата, съставляваща месечните средства, с които дарителят разполага, се формира от заплати, пенсии, социални добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителни доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Въззивният съд е приел, че в релевантния период – след поканата за издръжка, отправена с исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД до надарения ответник, дарителят е продал гарсониера в [населено място]. Въззивният съд е отказал да включи полученото от продажбата в средствата, с които дарителят разполага в изследвания 36-месечен период, приемайки, че е разходвано за връщане на взетите заеми преди предявяването на иска. Така в обосноваване на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и по първия въпрос е необходимо процесуалноправният въпрос да обуславя решението и въззивният съд да му е отговорил в противоречие на практиката на Върховния касационен съд по чл. 266 ГПК. Това е така, защото въззивният съд е базирал изводите за взетите заеми и разходваната за връщането им сума от продажбата на представените от ищеца разписки, които първостепенният съд е пропуснал да приеме. В своята практика по чл. 266 ГПК, провеждана в другите три е решения на Върховния касационен съд, на които касаторът се позовава, а и в много други, се приема, че във въззивното производство се приемат две групи доказателства. В първата група са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебните прения пред първата инстанция (ал. 2 от разпоредбата), а във втората - доказателства, които не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения (ал. 3). Ако за първата група оплаквания в жалбата, респ. в отговора на жалбата не се очакват, а само искания за събиране на доказателства, то за втората група са необходими оплаквания в жалбата, респ. в отговора на жалбата и/или направени от страните доказателствени искания. Безспорно, липсата на произнасяне по доказателствено искане в установяване на правнорелевантен/относим факт, направено пред първата инстанция, е пропуск, обосноваващ извод за съществено процесуално нарушение. В първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД разписките не са обсъдени, но във въззивната жалба ищецът се е оплакал, че първоинстанционният съд не е приел и не е обсъдил всички представени от него писмени доказателства за релевантните факти. Приемайки разписките, въззивният съд е процедирал при условията по чл. 266, ал. 3, вр. чл. 269, изр. 1 ГПК в смисъла, разяснен в практиката на Върховния касационен съд. По втория въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а това изключва и извода за възможно противоречие на обжалваното решение с повдигнатия материалноправен въпрос. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. При тези мотиви, съдът