Определение № 203 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4848/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 44525/13.07.2022 г. на Л. Ц. М. срещу въззивно определение № 5632/23.06.2022 г. по ч. гр. д. № 6022/2022 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по подадената частна жалба – „Топлофикация София“ ЕАД е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено разпореждане № 37168 от 27.04.2022 г. по гр. д. № 10588/2022 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от Л. Ц. М. насрещна искова молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 07.03.2022 г. по гр. д. № 588/2022 г. на Софийски районен съд на ищеца са дадени указания да уточни подадената насрещна искова молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като посочи действието на ответника, довело до причиняване на твърдените неимуществени вреди, моментът на настъпване на вредите, да посочи цената на иска, както и да внесе дължимата за разглеждането му държавна такса. Разпореждането е връчено на ищеца на 14.03.2022 г., а на 21.03.2022 г. той е подал молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията. На основание чл. 63, ал. 1 ГПК съдът е продължил срока с една седмица, за което ищецът е уведомен на 24.03.2022 г. До датата на постановяване на обжалваното разпореждане ищецът не е изпълнил дадените указания. Налице са предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В процесния случай не се констатира наличие на порок на въззивното определение, който да налага прилагане на сочените основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 или 3 ГПК, доколкото обжалваното определение е валидно и допустимо. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който да се констатира от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия. В случая обжалваното определение не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано, поради което не може да се приеме за очевидно неправилно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.