Определение № 636 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. М. С., чрез адвокат М. Д., срещу въззивно решение № 1517/25.02.2020 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 604/2019 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна “Хризантоу и Хризантоу, Баристъри – Адвокати“, чрез адвокат Д. Т., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, приел за установено, че А. С. дължи на “Хризантоу и Хризантоу, Баристъри – Адвокати“ сумата от 10561,48 лв., представляваща дължимо възнаграждение за ежегодно абонаментно обслужване съгласно чл. 12 от договор от 13.10.2005 г. за периода 2013-2015 г. (вкл.), ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. до окончателното изплащане. Осъдил е А. С. да заплати на дружеството-ищец съдебноделоводните разноски, сторени в заповедното производство и първа инстанция, съразмерно уважената част от исковете, както изцяло сторените съдебноделоводни разноски във въззивна инстанция. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 13.10.2005 г. между страните по делото е сключен договор, съгласно който на “Хризантоу и Хризантоу, Баристъри – Адвокати“ и притежавано от него дружество “Зета Холдингнс“ ЛЛС, е възложено от “Уърлд Инвест Асетс“ (към датата на договора – в процес на регистрация на Британските вирджински острови) и от А. С., като персонален собственик на капитала на новоучредяващото се дружество предоставянето на услуги, но не само: правно обслужване, администриране, секретарски услуги, директори и номинален акционер/услуги на довереник. С клаузата по т. 12 от договора е уговорено възнаграждение за т.нар. абонаментно обслужване - поддържане на регистрираното дружество “Уърлд Инвест Асетс“ на съответния адрес като правен субект съобразно законите на държавата на регистрация, поради което и това възнаграждение се дължи не само когато имало конкретни правни действия - сделки, задължения и др., които се извършват, погасяват, поемат от името на дружеството, но и когато липсват активни правни действия през съответния период, които да бъдат извършени, т.е. независимо от обема на извършената работа. Това е възнаграждение за възможността дружеството да съществува регистрирано на предоставения адрес на Британските острови, като допълнителните услуги включително и разходи направени от името на дружеството, подлежат на допълнително заплащане от същото и лицето, което отговаря за тези задължения – А. С.. С договора е уговорено за извършването на посоченото правно обслужване на новорегистрираното дружество и поддържането му в необходимото актуално състояние според законите на държавата на регистрация, А. С. да заплаща месечен абонамент от 1800 евро, дължим до двадесети октомври на съответната година, която сума не включвала всички разходи направени от името на дружеството и във връзка с изпълнение на негови задължения и допълнително възложени работи. Отговорността на С. изрично е уговорена в договора като солидарна, наред с “Уърлд Инвест Асетс“. Съдът установил, че дружеството е регистрирано на Британските Вирджински острови към 26.10.2005 г., като на проведено на 31.10.2005 г. събрание на директорите А. С. е упълномощена да представлява “Уърлд Инвест Асетс“. Съдът изложил съображения, че за правното естесво на договора е без значение как страните са го озаглавили и какви термини са използвали, за ад изразят волята си; от значение са уговорените престации. Страните могат да уговарят клаузи, които съдържат елементи на различни по естеството си договори, така и договорът за правна услуга обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка, така и елементи от договор за мандат. След това съдът е направил анализ (принципно) какви са характеристиките на договора за поръчка, какъвто твърдял ищецът. Няма никакви изводи за това какво е приел в крайна сметка съдът – какви са по естеството си постигнатите уговорки между страните по обсъждания от него договор и какъв е смисълът на теоретичните пасажи досежно договора за поръчка – такъв ли е според съда процесният. Следва заключение, че ищецът изпълнил точно в качествено и темпорално отношение поетите основни правни задължения – регистрирал дружеството и го е обслужвал правно, поради което дължи и сумата, определена от първостепенния съд. Основните съображения на касатора по жалбата му са във връзка с тълкуването на т. 12 от договора между страните. Според него уговорката за абонаментно обслужване съставлява по естеството си о договор за изработка, а не договор за мандат. Поради това, изпълнението на договора от изпълнителя предполага изпълнение на възложената работа и предаването й на възложителя. Това не е сторено. Във връзка с тези оплаквания касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че по въпроса договорът за правна услуга от адвокат, изразяваща се в регистрация на търговско дружество и поддържане на регистрираното дружество на съответния адрес като правен субект съобразно законите на държавата на регистрация, представлява ли договор за изработка или е договор за мандат (поръчка), въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 212/03.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 358/2017 г. Съставът на Върховни касационен съд намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Първо, въпросът не е коректно зададен, защото уговореното възнаграждение по т. 12 от договора е не само за регистрация на търговско дружество и поддържане на регистрираното дружество на съответния адрес като правен субект съобразно законите на държавата на регистрация, но съставлява годишна такса за поддържане на дружеството в добро правно състояние, включително всички доверителни услуги и адресната регистрация. От друга страна, въззивният съд е установил действителните правоотношения между страните и напълно в съответствие с цитираното от касатора решение, е изложил съображения, че за правното естество на договор е без значение как страните са го озаглавили. Разрешението на въззивния съд не противоречи на даденото тълкуване в съдебния акт на ВКС, че договорът за правна услуга от адвокат съдържа обикновено, както елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат. С договора за правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на опредени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. Съдът е дал и разяснения (теоретичини) какви са характеристиките на договора за поръчка и на договора за изработка, като за конкретния случай, както е прието и в посоченото решение на ВКС, е намерил, че договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено друго, и това в пълна степен се отнася и до т.нар. абонаментно обслужване и уговореното възнаграждение по него. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1 300 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът