Определение № 631 от 22.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 830/21.01.2016 година, подадена от [община], срещу решение № 612/16.12.2016 година на Окръжен съд Плевен, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 929/2015 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е потвърдил решение № 124/24.09.2015 година на Районен съд Никопол, постановено по гр. д. № 196/2015 година, с което прекратяването на трудовия договор на И. З. И. от длъжността „Главен специалист Информационно обслужване” в [община], извършено със заповед № ЧР-03-205/13.05.2015 година на Кмета на [община], на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, е признато за незаконосъобразно и като такова е отменено, а И. е възстановен на заеманата преди това длъжност, като общината е осъдена да му заплати сумата от 266.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.05.2015 година до 31.05.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2015 година до окончателното плащате. В подадената от [община] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. З. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [община] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба И. З. И. е подал отговор на същата с вх. № 2539/07.03.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. [община] е била уведомена за обжалваното решение на 21.12.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 830/21.01.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на И. З. И. не е мотивирана. В същата било посочено само, че уволнението се извършва на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради това, че служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. За да се приемело, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е надлежно мотивирана било необходимо да се посочи при коя от двете или и при двете хипотези на правната норма се извършва прекратяването, какво образование по вид и степен или професионална квалификация се изисква за заеманата длъжност и защо работникът или служителят не отговаря на тези нови изисквания, поставени от работодателя, със закон или с друг нормативен акт. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвиждала две алтернативни основания за прекратяване на трудовото правоотношение като нямало пречка прекратяването да се извърши и на двете основания, като в такъв случай съдът бил длъжен да изследва съществуването и на двете. Не било обаче възможно в самата заповед за прекратяване на трудовия договор двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ да се сочат алтернативно, както било в конкретния случай, без да става ясно каква е действителната воля на работодателя. Липсата на такова разграничение представлявала форма на немотивиране на заповедта и водело до отмяна на уволнението на формално основание. От една страна липсата на мотиви затруднявала защитата и поставяла в неравностойно положение работника или служителя при оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение по съдебен ред, а от друга затруднявала и правела невъзможна преценката за законосъобразност на прекратяването, която се извършвала от съда. В случая от самата заповед не ставало ясно при коя от двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на И. З. И.. Този порок на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не можел да бъде отстранен едва в хода на исковото производство по оспорването на уволнението. В тази връзка не са възприети доводите на [община], че И. З. И. е бил запознат с действителното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като му е бил връчен препис от новата длъжностна характеристика, поради което твърдяната липса на мотиви не може да доведе до незаконосъобразност на уволнението. Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Плевен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че с обжалваното решение е налице произнасяне по правния въпрос за това дали трябва да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в случаите когато преди да заведе делото работникът или служителят е бил наясно с причините за уволнението. Този въпрос е свързан със защитната позиция на [община], за това, че И. е бил в известност за причините за прекратяване на трудовото му правоотношение предвид, на което доводите за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради липса на мотиви са неоснователни. Затова същият е включен в предмета на делото и е обуславящ за изводите на съда. На аналогичен въпрос, а именно следва ли да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение тогава, когато преди да заведе делото, работникът е бил наясно с причините за уволнението, въпреки неточното цифрово посочване на основанието за това е отговорено с приложеното към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК решение № 4/27.01.2014 година, постановено по гр. д. № 4608/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С него е прието, че в случаите, при които трудовият договор е прекратен на основание разпоредби, включващи по две самостоятелни и независими едно от друго безвиновни основания за прекратяване на трудовия договор, работодателят също е длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в конкретния случай. Ако основанието за уволнение е посочено общо като цифрово основание и в съдебното производство се изясни, че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото работникът или служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия договор. Цитираното решение е такова по чл. 290 от ГПК и представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Предвид на това настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и обжалваното решение трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на съответствието му с дадения с решение № 4/27.01.2014 година, постановено по гр. д. № 4608/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. отговор на правния въпрос. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 612/16.12.2016 година на Окръжен съд Плевен, първи граждански състав, постановено по гр. д. 929/2015 година по подадената срещу него от [община] касационна жалба с вх. № 830/21.01.2016 година и такова трябва да се допусне. На [община] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 75.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение