Определение № 6000 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2503/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Р. В. срещу решение № 143/27.03.2024 г. по в.гр.д. № 59/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено решение № 1606/15.11.2023 г. по гр.д. № 4570/2023 г. на Районен съд – Плевен и на основание чл. 127, ал. 2 СК родителските права по отношение на детето Н. К. В. са предоставени на майката Н. М. Т., като местоживеенето на детето е определено при нея; определен е режим на лични отношения на бащата К. Р. В. с детето, като бащата взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък до 17ч. в неделя с преспиване при бащата, както и тридесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, през коледните и великденските празници на съответната нечетна година, през новогодишните празници и рождения и имения ден на детето всяка нечетна година, да присъства на рождените и имените дни на родителите си и бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лв. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Моли да се отмени и да се постанови друго, с което на бащата да се предоставят родителските права по отношение на детето, при когото то да живее и да се определи режим на лични контакти между детето и майката, която да бъде осъдена да заплаща издръжка. В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 ГПК, които само бланкетно са посочени и са поставени следните въпроси: 1. За прилагането на чл. 127, ал. 2 СК в интерес на детето кои обстоятелства следва да се преценяват при предоставяне упражняването на родителските права на единия родител и определяне местоживеенето на децата?; 2. Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се съобрази с изготвените и приети по делото социален доклад и психологична оценка на детето? и 3. Следва ли родителските права да бъдат определяни единствено и само заради образователния ценз на единия родител? Ответницата по касационната жалба Н. М. Т. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: По делото е установено, че страните живели при фактическо съжителство и от връзката им е родено през ... г. детето Н. К. В.. И двамата родители имат по-големи деца от предишни съжителства – майката Н. Т. има дъщеря на 14 г., която живее при баща си. Бащата К. В. има три деца – две момичета на по 17 г. и 14 г. и момче на 10 г. След раздялата с предишната си партньорка В. се е грижил за трите им деца, които са останали да живеят при него. И двете страни са осъждани с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, което се установява от представените справки за съдимост. Н. Т. има завършено средно образование и работи по трудов договор. К. В. има завършено начално образование и упражнява частна дейност, свързана с търговия на стари автомобили. От фактическа страна е установено още, че след скандал на 05.02.2023 г. в дома на бащата в [населено място], [област] майката напуснала семейното жилище и се установила в [населено място]. Впоследствие заживяла на съпружески начала със свидетеля И. А. в наследствен имот в [населено място], [област]. Детето Н. останало в дома на баща си в [населено място], където заедно с него живее и майката на бащата, по-голямата сестра М. и брат Р.. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1922/2023г. по описа на РС-Плевен, са постановени мерки за закрила на основание чл.5 ЗЗДН в полза на Н. Т. срещу К. В.. В социалния доклад, изготвен от ДСП-Плевен, е посочено, че двамата родители разполагат с жилищни условия и подкрепяща роднинска среда, които им позволяват да се грижат за детето. Родителите са запознати, че детето проявява алергия при прием на по-голямо количество захарни изделия и плодова захар, което налага при нужда да му се дават противоалергични лекарства. При оценката на родителския капацитет на страните относно бащата е прието, че се е грижил за трите си деца от предишно съжителство, в което е подпомаган от майка си. Има завършен пети клас, познава буквите, но не може правилно да пише и чете. Според обясненията му при изслушването пред въззивния съд споделя, че работи като „разглабя коли за скраб“ и получава около 1000 лева месечно. Силно емоционално е привързан към детето Н.. Демонстрира загриженост за цялостното му развитие. Смята, че ще се справи добре с упражняването на родителските права, тъй като дъщеря му М. полага основно грижи за Н.. Майката Н. Т. споделя, че има завършено средно образование. При изслушването й пред съда посочва, че образованието е важно за нея и децата й, тъй като помага за изграждане на личността и за реализация на пазара на труда. Работи по трудов договор като куриер във фирма за доставка на храна. Получава подкрепа от майка си и от настоящия си партньор. В изготвената от ДСП психологическа оценка на детето е отразено, че то има изградена връзка и с двамата родители и е силно привързано към тях. Поставен в позиция да избере един от тях, посочва сестра си М.. Поради това социалният психолог счита, че и двамата родители не отделят достатъчно лично време за общуване с детето. С оглед ситуацията, в която се намира, и отношенията между родителите, детето се чувства объркано и има проблеми с говора, както и алергия към захарни изделия и се нуждае от прием на противоалергични лекарства. Към датата на проведената оценка са налице данни за оказано манипулативно въздействие върху детето от страна на бащата. От показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетели Е. Г., майка на ищцата, и И. А., неин партньор, се установява, че между майката Н. Т. и детето Н. съществува силна емоционална връзка, характерна за отношения майка-дете. Когато съгласно определения режим на лични отношения, детето е при майката, обикновено в дома в [населено място] се събират майката, нейния партньор, бабата Е. Г. и по-голямата дъщеря. Посвещават цялото си време на детето. Между него и партньора на майката се формират отношения на приятелство. Майката и бабата се безпокоят, че бащата не може да се справи адекватно с грижите за детето, тъй като е неграмотен и според тях то изостава в развитието си, макар по природа да е будно. Като цяло за него се грижи по-голямата му сестра М.. Настройвано е от бащата против майката и това създава затруднения и негативни емоции. Свидетелят Д. М., служител в ОД на МВР-Плевен и съсед на семейството на бащата К. В., разказва, че семейството живее при много добри битови условия и се ползва с уважение сред живущите. Децата са чисти, нахранени, обгрижвани. Майката на К. В. се грижи за домакинството. Съществуват близки отношения между всички деца. Н. е много близък със сестра си М., която се грижи за него, и с брат си Р.. При така установените факти, за да се произнесе по предявения иск по чл. 127, ал. 2 СК, въззивният съд е съобразил посочените в чл. 59, ал. 4 СК критерии, които са от значение при решаване на спорове относно родителските права. На първо място, съдът е приел, че и двамата родители притежават възпитателски качества, които им позволяват да се грижат за детето, като миналите осъждания за престъпления от общ характер не се отразяват пряко върху възможността им да отглеждат и възпитават децата си. Отразил е, че майката е завършила средно образование и цени образоването като средство за личностното изграждане и обществено-социална реализация на човека, като с отношението към учението същата би допринесла по-добре за възпитанието и обучението на детето. От друга страна, бащата, макар да има начално образование, не може правилно да пише и чете, поради което не би могъл да формира у детето навици за учение, както и да го подпомага в усвояването на знания. Съдът е съобразил, че отношението на майката към по-големите й деца не е изследвано, а отношенията на бащата с децата му от предишна връзка не му дават предимство относно притежавани възпитателски качества, тъй като по-голямата му дъщеря е осъществила фактическо съжителство преди навършване на пълнолетие, няма завършена степен на образование, а по-малката, която живее при него, не посещава училище. Съдът е обсъдил още, че и двамата родители имат желание да се грижат за детето, като майката разчита на помощта на своята майка и на партньора си, а бащата – на своята майка и на дъщеря си М.. Детето изпитва силна обич и към двамата родители, но най-много е привързан към сестра си, която полага основните грижи за него. Според социалния психолог върху момчето се оказва емоционално въздействие от бащата с цел отчуждаване от майката. Въззивният съд е приел, че социалното обкръжение и на двамата родители и главно техният роднински и приятелски кръг не създава опасност за детето Н.. За неоснователни са приети притесненията на бащата, че момчето може да се отглежда в средата на друг мъж – партньора на майката, тъй като по делото се установява, че същият се разбира добре с детето. По отношение на материалните възможности на родителите съдът е приел, че и при двамата те са добри, тъй като разполагат със собствени жилищни имоти, ремонтирани съобразно съвременните изисквания за удобство. И при двамата родители детето Н. разполага с детска стая. И двамата родители работят и реализират доходи от труд. След преценка на изложените обстоятелства съдът е приел, че макар и двамата родители силно обичат детето Н. и искрено желаят да се грижат за неговото отглеждане и възпитание, майката Н. Т. по-успешно ще се справи с възпитанието и обучението на детето, а бащата не цени значението на образованието, след като по-големите му деца преждевременно са напуснали училище, а Н. не посещава редовно детско заведение, което пречи на социализацията му. Съдът е приел, че няма и данни, че бащата полага грижи за преодоляване на констатираното изоставяне на Н. в говора. Освен това с оглед ниската възраст (четири години и половина) и здравословно състояние (алергии от храни), детето се нуждае изключително от непосредствените грижи на майката, а при бащата детето е получава алергични кризи поради липса на контрол относно храненето и тогава за помощ се е обръщал към майката въпреки враждебните им отношения. Освен това в грижата за детето майката може да разчита и на помощта на своята майка и на мъжа, с когото живее. С тези мотиви съдът е отменил първоинстанционното решение и е предоставил упражняването на родителските права на майката, като е определил обичаен режим на лични контакти между детето и бащата и заплащане на издръжка. При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Касационно обжалване се допуска при кумулативното наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, на които само формално с цитирането им се позовава касаторът. Общата предпоставка изисква формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който е включен в предмета на спора и е обусловил волята на съда. Допълнителните предпоставки изискват въззивното решение да е постановено в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, а чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Следва да се отбележи, че касаторът само се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 2, както и на т. 3 ГПК, но не е посочил относима практика по т.2, поради което това основание не следва да се обсъжда. Първият и третият въпрос следва да се обсъдят заедно, тъй като касаят обстоятелствата, които се преценяват при предоставяне упражняването на родителските права на единия родител и определяне местоживеенето на децата. В това отношение в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК са изброени неизчерпателно критериите, които съдът следва да има предвид, а именно: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Критериите са изброени и анализирани и в ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. №3/1974 г., прилагано от съдилищата и понастоящем. В случая въззивният състав е обсъдил подробно всяко едно от посочените обстоятелства, основавайки се на събраните по делото доказателства. Съдът не е взел предвид само и единствено един от критериите и по-конкретно, както е посочено в третия въпрос, образованието на единия родител. Действително е съобразено при преценка на възможностите на родителите отношението на същите към знанията, четенето, занимаването в тази посока непосредствено с детето, като поради основополагащата значимост на придобиването на образование за всяко дете в съвременното общество е преценено, че майката, с желанието детето да бъде образовано, притежава по-добри възпитателски качества от бащата, който не изразява същото насърчително отношение към образованието на детето. За предоставяне на родителските права на майката е съобразена още и ниската възраст на детето и здравословните му проблеми, предполагащи по-голяма нужда от майчиното присъствие и грижи в живота му; фактът, че в извънредни за здравето на детето ситуации семейството на бащата се обръща към майката; наличието на подкрепяща семейна среда при майката. Предвид изложеното, съдът е възприел изцяло постановките на ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. №3/1974 г., както и трайната практика на ВКС, според които детето има интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за доброто му възпитание, израстване и емоционална зрялост. В този смисъл въззивният съд не се е отклонил от установената практика, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване. По втория въпрос следва да се посочи, че съдът е съобразил както изготвения по делото социален доклад, така и направената психологическа оценка на детето. Същите са обсъдени както самостоятелно, така и наред с останалите събрани по делото доказателства. Значението им е ценено с оглед интереса на детето, при обсъждане и на родителските качества на майката и бащата. Затова въпросът не обуславя допускане на решението до касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в практиката на ВКС, обективирана в решение №332 по гр.д. №3697/2013 г. на IV г.о. и др., е прието, че вземането на становище на Дирекция „Социално подпомагане“ в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата. Съдът следи служебно дали е съобразен интересът на детето, включително като събира служебно доказателства при необходимост, и след съвкупна преценка на събраните доказателства, след изслушването на родителите, при съобразяването на социалните доклади определя на кого от родителите следва да бъдат предоставени родителските права. В случая въззивният съд е направил комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за висшия интерес на детето, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Неоснователно се явява искането за допускане на касационното обжалване по същите поставени въпроси и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение, когато по правния въпрос е създадена неправилна съдебна практика, която се нуждае от промяна или от осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. когато е налице неясна, непълна или противоречива правна уредба – за да се създаде съдебна практика по прилагането ѝ или да бъде тя осъвременена. В тази връзка претендираното основание не е осъществено, доколкото по всеки от поставените от касатора въпроси е налице трайна практика, която настоящият състав споделя, и не се нуждае от осъвременяване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок, а касатора навежда доводи и прави оплаквания срещу приетото от съда и което е въпрос за правилността, която не се преценява в настоящото производство. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,