Определение № 40 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 399/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на Л. Н. Ш. ЕГН: [ЕГН] и Х. Л. Ш. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №174 от 19.10.2022 по в.гр.д.№311/2022 г. на АС-Бургас, В ЧАСТТА, с която, след отмяна частично на първоинстанционното решение № 421/05.05.2022 г. по гр.д. № 2027/2020 г. на ОС-Бургас, в неговата отхвърлителна част, двамата касатори са били осъдени да заплатят на ищеца „Юробанк България“АД ЕИК 00694749 сумите както следва: сумата от 25042,55 евро (двадесет и пет хиляди и четиридесет две евро и петдесет и пет евроцента), представляваща дължима част от главницата по договор за кредит от 19.02.2008 г. (като разлика между присъдения от първоинстанционния съд размер от 6481,49 евро до дължимия размер на главницата от 31524,04 евро), ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 14.08.2020 г. до окончателно изплащане; такси по договор за кредит от 19.02.2008 г. в размер на 107,40 евро (сто и седем евро и четиридесет евроцента); разноски по договор за кредит от 19.02.2008 г. в размер на 452,36 лева (четиристотин петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки). Решението се обжалва и в частта, с която е преразпределена отговорността за разноските. В касационната жалба са наведени доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Навежда се налично основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК по формулираните в изложението въпроси, които се свеждат до това, следва ли да се зачетат последиците на фингирано връчване на съобщение за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит при положение, че това е връчването е осъществявано на адреса на кредитополучателите, на който на банката е било известно, че същите не пребивават и дали от текста на поканата може да се приеме, че с него е обявена предсрочна изискуемост. От страна на ответника по касация „Юробанк България“ АД е депозирано становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: КЖ е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, в обжалваната пред ВКС част, въззивният състав е изложил следните съображения: На 19.02.2008 г. между въззивника „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) и ответниците -кредитополучатели е бил сключен договор за банков кредит в размер на 36000 евро с цел покупка на недвижим имот). Главницата от 36000 евро е била усвоена от ответниците на 10.03.2008 г. Сумата е следвало да бъде върната за срок от 27 години (324 месеца) на равни месечни вноски при годишна възнаградителна лихва от 6,5 % - чл. 4, ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл. 7. Размерът на лихвата е уговорен като определяем в зависимост от стойността на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро – 6,35 % към момента на сключването на договора, увеличен с надбавка от 0,15 пункта – чл. 3, ал. 1. БЛП не подлежал на договаряне и промените в него ставали незабавно задължителни за страните. Новите му стойности щели да се разгласяват в банковите салони – чл. 3, ал. 5. Уговорено е и обезщетение за просрочие на погасителните вноски – санкционна лихва с 10 пункта над възнаградителната – чл. 3, ал. 3. В чл. 4, т. 2 е предвидено ежегодно заплащане на такса за управление на кредита в размер на 0,3% от непогасената главница. Според чл. 13 имотът, чиято покупка е финансирана с кредита, щял да служи за реално обезпечение като всички такси във връзка с учредяване, подновяване и заличаване на ипотеката му щели да са за сметка на кредитополучателите. В чл. 18, ал. 1 е регламентирана възможността банката да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем при невнасяне на дължима вноска по главница или лихва. Ал. 2 на същата разпоредба визира т.нар. „автоматична предсрочна изискуемост“, настъпваща без нарочно изявление при неплащане три погасителни вноски. С договор от 09.04.2008 г. банката е цедирала вземанията си в полза на „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД. С това дружество ответниците сключили допълнителни споразумения от 13.04.2009 г., 20.07.2010 г., 23.12.2011 г. и 31.07.2012 г.. С тях е било извършено преструктуриране на дълга чрез капитализиране на изтеклите лихви и начислените до момента такси. С договор от 25.01.2013 г. вземанията били цедирани обратно на банката. Именно тя сключила с ответниците последния анекс от 29.03.2013 г., с който било извършено поредно преструктуриране на дълга чрез капитализиране на лихви. В допълнителните споразумения ответниците са посочили актуалния си адрес, съвпадащ с този на закупения с кредита имот: [населено място],[жк][жилищен адрес]. С нотариална покана, връчена на 30.12.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на същия адрес, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Ответниците не са оспорили валидността на първоначалния договор за кредит, с който са очертани параметрите на дълга – главница, лихви, срок и начин на погасяване, както и последиците от забавата. Възразили са по методиката за промяна на лихвения процент и последвалото преструктуриране на дълга с допълнителни споразумения. По приключилия спор по приложеното т.д. № 15/2016 г. на БОС със сила на пресъдено нещо е установено, че вземанията на банката са били цедирани на посоченото дружество. Предявените тогава претенции за дължими суми по кредита са били отхвърлени по съображения за непротивопоставимост на обратната цесия от 25.01.2013 г. заради несъобщаването й на ответниците. Следователно, според съда, постановил обжалваното пред ВКС решение, преклудирана е възможността за доказване на противното въз основа на факти, настъпили до приключването на устните състезания пред въззивната инстанция по посоченото дело – 29.06.2017 г. По делото на БОС е приложена нотариална покана, подписана от представител на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД на 22.11.2019 г., с която ответниците са били уведомени за втората цесия. Поканата е връчена на 30.12.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – след залепване на уведомление по постоянния и настоящ адрес на ответниците: [населено място],[жк][жилищен адрес]. Това е и посоченият по договора актуален адрес за кореспонденция. След като ответниците са се изместили оттам, без да съобщят новия си адрес, те следва да се считат редовно уведомени и на основание чл. 27 от договора. Освен това/т.е. по силата на обратната цесия/ ищецът, според въззивния съд, се легитимира и като универсален правоприемник на цедента „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с, който се е влял в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, което от своя страна пък се вляло в банката-ищец. Двете вливания са вписани в публичния търговски регистър съответно на 29.11.2019г. и на 04.02.2020г. Не са предявени възражения за извършени плащания в полза на стария кредитор, които да не са били взети предвид. Съдът не е зачел предвиденото с допълнителните споразумения капитализиране на изтекли на лихви, водещо до анатоцизъм - начисляване на лихва върху лихва. За основателни са приети от съда и възраженията на ответниците по методиката за промяната на лихвата по договора. В същия не е указано как и при какви обективни предпоставки банката може да увеличи БЛП, визиран като променлива компонента на договорената лихва, поради което съдът е приел възнаградителна лихва в размер на първоначално уговорените 6,5 % на годишна база. От изслушаната счетоводна експертиза се установява, че още през 2013 г. ответниците са спрели плащанията. Ето защо въззивният съд прави извод, че банката е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем с коментираната по-горе нотариална покана, връчена на 30.12.2019 г. след уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на посочения по горе адрес, като изложените съображенията при обсъждането на редовността на уведомлението за втората цесия следва да се приложат и в този случай: ответниците не са предоставили информация за друг адрес съгл. чл. 27. Това е и постоянният им и настоящ адрес, на който са били призовавани и по настоящото дело. Съдът е приел възраженията за недобросъвестност от страна на банката за неоснователни. Ответниците се позовават на издадено от частен съдебен изпълнител постановление за възлагане, с което апартаментът на посочения адрес е бил продаден на трето лице (явно в рамките на изпълнителен процес за друго вземане). Промяната в собствеността не е основание за дерогиране на поетите с договора задължения. По възраженията за липса на представителна власт на лицето, подписало нотариалната покана от името на банката, съдът е изложил, че евентуални нередовности тук следва да се считат санирани чрез самото предявяването на иска. В обобщение, при частично зачитане на възраженията за погасителна давност за част от дължимите анюитети от страна на ответниците, спорът за които е извън предмета на обжалване на въззивното решение, съдът е обобщил, че остатъкът от главницата в размер на 27356,81 евро е станал предсрочно изискуем на 30.12.2019 г. Общият размер на дължимата главница възлиза на 31524,04 евро. Окръжният съд е бил присъдил главница от 6481,49 евро. Решението, с което искът за главницата е отхвърлен над този размер до горницата от 31524,04 евро следва да бъде отменено като се постанови осъждане на ответниците да заплатят допълнително главница в размер на 25042,55 евро. Претенцията за възнаградителна лихва обхваща периода от 11.09.2017 г. до 11.08.2020 г. Съдът се е позовал на това, че считано от датата на предсрочната изискуемост – 30.12.2019 г. възнаградителна лихва не се дължи. В рамките на заявения петитум би трябвало да бъде присъдена лихвата от 11.09.2017 г. до 10.12.2019 г. по анюитети № 115 до № 141 вкл. (с падежи от 10.10.2017 г. до 10.12.2019 г. вкл.) на обща стойност 4171,69 евро плюс остатъка от лихвата до 30.12.2019 г. на стойност 98,79 евро (2/3 от лихвата, включена в анюитета с редовен падеж 10.01.2020 г.). Така общо дължимата възнаградителна лихва за периода от 11.09.2017 г. 30.12.2019 г. възлиза на 4270,48 евро. В обжалваната отхвърлителна част относно възнаградителната лихва решението следва да бъде потвърдено. В частта относно мораторните лихви въззивният съд не се е произнасъл поради липса на жалба. Относно претендираните такси по договора в размер на 107,40 евро съдът е приел същите за дължими: става въпрос за таксите за управление, видно от справката по чл. 366 от ГПК, приложена към исковата молба. Съгласно чл. 4.2 от договора таксата се дължи ежегодно и е в размер на 0,3 % от непогасената главница. Непогасени по давност са таксите за 2018 г. и 2019 г., които се покриват от претендирания размер. Относно търсените разноски по договора в размер на 545,96 лева- от справката по чл. 366 от ГПК става ясно, че тук е включена платената през 2018 г. такса за подновяване на ипотека върху имота, служещ за обезпечение, в размер на 452,36 лева, както и разноски във връзка с връчването на нотариални покани от 42 лева и 51,60 лева. Според съда следва да бъде присъдена само таксата за подновяване на ипотеката в размер на 452,36 лева. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, подалите КЖ лица се основават на чл.280 ал.1,т.1 ГПК по формулираните в изложението въпроси, които се свеждат до това, следва ли да се зачетат последиците на фингирано връчване на съобщение за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит при положение, че връчването е осъществявано на адреса на кредитополучателите, на който на банката е било известно, че същите не пребивават и дали от текста на съобщението може да се приеме, че с него е обявена предсрочна изискуемост. По първата част от така обобщения въпрос е налице съответствие с практиката на ВКС-напр. Р №180/23.11.2016 г. по т.д.№ 2400/2015 на Първо т.о. на ВКС относно приетото от съда приложение на препращащите към реда по ГПК правила на чл.50 ЗННД, за случаите, когато съобщаването на длъжник за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит става чрез връчване на нотариална покана. Нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита е била връчена на 30.12.2019 г. след уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на посочения от самите длъжници адрес, който е бил и техен постоянен и настоящ адрес. Тези обстоятелства са изрично отразени в самата нотариалната покана и не са оспорвани в хода на процеса. На този адрес са били призовавани ответниците от съдилищата и по настоящото дело. Отделен е въпросът, че дори и да беше налице порок в процедурата по връчване на съобщението за предсрочна изискуемост, то съответните последици на последната биха възникнали със самото връчване на копие от ИМ по спора за дължимостта на вземането за цялото задължение, която сама по себе си инкорпорира такова съобщение за предсрочна изискуемост. Втората част от въпроса за това, дали от текста на нотариалната поканата, съдържаща съобщение за обявяване на предсрочна изискуемост, може да се приеме, че с него е обявена такава касае конкретни факти/съдържание на текст на документ/, а не тълкуване на правна разпоредба, от което следва, че в тази си част въпросът се явява фактически и по правилността на обжалвания акт и в този смисъл няма качеството на правен такъв. От изложеното следва, че липсва обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Разноски на ответника по КЖ не следва да се присъждат, с оглед това, че такива не се установяват в настоящото производство. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,