Определение № 4171 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1858/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. С. П., против въззивно решение № 15/12.01.2023 г. по в.гр.д. № 99/2022 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 261006/24.09.2021 г., по гр.д. № 3741/2019 г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен предявения от З. С. П. против С. Г. С. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД, да бъде унищожен сключения между наследодателя на ищцата В. П. С. и ответника договор за продажба на недвижим имот от 03.08.2018 г. на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор........ по кадастралната карта на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], с площ 560 кв.м., заедно с построените в него: цялата западна част от масивна жилищна сграда - близнак, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелно функционално предназначение и самостоятелен вход, представляващо сграда с идентификатор ........ със застроена площ 61 кв.м., брой етажи: 1, и целия гараж, представляващ сграда с идентификатор ......, със застроена площ 22 кв.м., ведно с правото на строеж, както и 1/2 идеална част от подобренията, направени в имота. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон– касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, са поставени въпросите: 1. „Задължен ли е въззивния съд да постанови решение, след като изясни фактическата обстановка и приложи точно материалния закон?“; 2. „Правната квалификация на предявен след смъртта на наследодателя иск, установен от първоинстанционния съд по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, от въззивния съд на иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, обуславя ли основанията за унищожаемост на предварителния договор или са налице предпоставките за прогласяване на нищожност на правните действия, засягащи интересите на ищцата?“; 3. „Налице ли са условията за унищожаемост на договора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД при положение, че са изпълнени предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗЗД за поставяне на наследодателя под запрещение с влязло в сила решение или това е условие за прогласяване на нищожност - в противоречие с ПП № 5/1980 г., съгласно което прекратяването на делото поради смърт на наследодателя с нищо не уврежда интересите на лицата, които биха имали възможност да искат обявяване нищожността на правните действия, извършени от починалия, ако те накърняват интересите им?“; 4. „Квалификацията на иска по чл. 31, ал. 2 ЗЗД влияе ли се от липсата на влязло в сила решение за поставяне под запрещение или синдром на зависимост от комбинирана употреба на психоактивни вещества която изключва възможността му за лична преценка, достатъчно ли е да обоснове извод, че не е могъл да разбира и ръководи действията си - в противоречие с ППВС № 5/13.II. 1980 г. ?“; и 5. „Длъжен ли е въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно, и да формира собствени правни изводи?“. По въпроси първи, втори и пети очи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение по първи и пети въпрос е постановено в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а по втори въпрос с решение на ВКС по гр. д № 2095/2008 г. IV ГО. По отношение на останалите въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се сочи че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата С. Г. С. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за безспорно по делото, че ищцата З. С. П. е наследник по закон на В. П. С., починал на 21.10.2018 г. С. бил внук на покойния й брат С. Г.. Страните не спорели и по отношение на факта, че приживе В. С. бил собственик на процесния имот. На 03.08.2018г. между наследодателя на ищцата като продавач и ответника С. Г. С. бил сключен в писмена форма Предварителен договор за продажба на същия недвижим имот, с продажна цена по сделката - 20 000 лв., от които 6000 лв. капаро, заплатени при сключване на предварителния договор, а останалите 14 000 лв. били равностойността на лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, който купувачът следвало да прехвърли на продавача. Съдът е приел за безспорно установено също, че В. С. е подписал процесния предварителен договор /в тази връзка пред първоинстнционния съд е била изслушана съдебно- почерковата експертиза/. Установено е, че на 07.09.2018 г., приживе на наследодателя В. С., е било образувано гр.д. № 496/2018 г. на ОС- Перник за поставянето му под запрещение. Делото е било прекратено с определение №822 от 22.11.2018г., поради настъпила смърт на лицето. Ищцата е твърдяла, че към момента на сключване на процесната сделка С. е бил в състояние на степенно променено състояние на съзнанието, което не му е позволявало да ръководи постъпките си, поради което е предявила иска за унищожаването на сделката. Въз основа на доказателствата по делото, въззивния съд е приел, че В. С. е употребявал наркотични вещества от 14- годишна възраст, като това е продължило до смъртта му на 21.10.2018 г. Според заключенията на изслушаната пред първоинстнционния съд съдебно - психиатричната експертиза, и изслушаната във въззивното производство по искане на ищцата съдебно психолого - психиатричната експертиза на вещите лица С. и Г., В. С. е започнал с употреба на ПАВ. При нея контролирал приема и са се проявили вредни последствия от соматично естество, физически увреди и заболявания. Повтарящата се употреба на ПАВ оформила зависимост, определяща се от психологични и поведенчески прояви- потребност от употреба на съответното вещество, психологична ангажираност с мисли за веществото. Осъзнавайки това С. провеждал многократно лечение, заместващо и такова с медикаменти, които са неутрализирали желанието му за употреба на ПАВ. Той овладял хероиновата си зависимост като преминал на употреба на други вещества. Имал периоди с различна продължителност на ремисия без прием на вещества. В представената медицинска документация според вещите лица не били налице данни за интоксикация, тежки абстиненции, нито данни за психотични симптоми. Не се установявали патологични промени на съзнанието- нито количествени, нито качествени. При отразените психични състояния мисловният процес на освидетелстваният бил без изразени по тежест патологични промени. Не било отразено засягане на умствено - паметова дейност. На периоди се проявявала емоционално - волева лабилност. При така установеното психично състояние, според вещите лица освидетелстваният е можел да разбира свойството и значението на действията си. Вещите лица не установили болестна или психотична мотивация на същите - при С. се усещало леко повлияване на волевите задръжки, но не в степен, която да е нарушавала възможността му да ръководи постъпките си. Не била установена изразена по тежест абстинентна симптоматика или психотична продукция, която болестно да мотивира действията на С.. Не били установени прояви на интоксикация, нито количествени или качествени промени на съзнанието, които да нарушават възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си. Наличната медицинска документация не давала основание да се приеме, че той е бил в степенно помрачение на съзнанието. Не били установени състояния на сомнолентност или сопор /които са количествени промени на съзнанието и при които се нарушавали и други психични функции - психомоторика и предимно двигателни функции и възможност/. Не се установявали състояния, при които С. да е бил с нарушени базисни психични годности до степен да не разбира свойството и значението на извършеното от него правно действие. След анализ на гласните доказателства, и писмените такива обсъдени в заключенията на вещите лица, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Посочено е, че основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Правният способ за предявяване на недействителността при унищожаемите сделки, включително и при недееспособност бил предявяването на конститутивен иск. Унищожението на такава сделка (при недееспособност) по правило не можело да се иска след смъртта на лицето извършило сделката. Изключения от правилото били предвидени в чл. 31, ал. 2 ЗЗД, според който сделките могат да бъдат унищожени след смъртта на лицето, само ако преди смъртта му е било предявено искане за поставянето му под запрещение или ако от доказателствата за недееспособността произтичат от самия акт на волеизявлението. В процесния случай в исковата молба били изложени твърдения за наличието на първата хипотеза на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Според въззивния състав, с активна легитимация по иска предявен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД разполага само лицето, чиято воля се твърди да е била опорочена и ищцата не може да се позовава на порока на чужда воля, тъй като никой не може да предявява чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция. Приел, е че е налице съвпадение на изводите му с тези на първоинстнционния съд и е потвърдил първоинстанционното решение. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно приетото по т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба. Въпросът от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Въпроси първи и пети относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. По тези въпроси касаещи задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В случая, мотивите на въззивната инстанция са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че жалбоподателката не е съгласна с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следователно по тези въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Поставените втори и трети въпрос се свеждат до питане за правната квалификация на предявен след смъртта на наследодателя иск, с който се атакува сключена от него сделка, когато той макар и дееспособен, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могъл да разбира или да ръководи действията си /в случай, че са изпълнени предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗЗД/, респ. дали са налице условия за унищожаемост на договора или това е условие за прогласяване на нищожност на същия. Същите не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение, доколкото приетото от въззивния съд е в съответствие с даденото разрешение в ТР № 5 от 30.05.2022г. на ВКС по т.д. № 5/2020г. на ОСГТК, според което договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем. Четвъртият въпрос не е релевантен и не формира общо основание за селектиране на касационната жалба /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/ по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Той не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения, тъй като въззивният съд не е обосновавал извод дали искът по чл. 31, ал. 2 ЗЗД се влияе от липсата на влязло в сила решение за поставяне под запрещение на лицето, чийто действия се атакуват, нито е приемал, от доказателствата по делото да следва, че зависимостта на наследодателя на ищцата от комбинирана употреба на психоактивни вещества, изключва възможността му за лична преценка, касаеща способността му да разбира и ръководи действията си. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, фактическите изводи на въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същата следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 2646 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 2646 лв. – съгласно договора за правна защита, и същото е реално изплатено съобразно посоченото в договора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.