Определение № 3821 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2116/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 146 от 09.02.2023 г. по в. гр. д. № 2565/2022 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 260014 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 983/2017 г. на Районен съд-Провадия, поправено с решение № 260015 от 13.07.2022 г. и решение № 260021 от 12.10.2022 г., в следните части:

• в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв. м. с идентификатор [№] по КК на [населено място], [община]; стопанска постройка със застроена площ от 10 кв. м. с идентификатор [№] по КК на [населено място] и гараж със застроена площ от 19 кв. м. с идентификатор № [№] по КК на [населено място], изградени в ПИ № 00789.201.73, с площ от 1532 кв. м., при граници: ПИ с № 00789.201.85, 00789.201.74, 00789.201.69, 00789.201.70, 00789.201.71, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, както следва: 5/12 идеални части за И. Й. П., 5/12 идеални части за П. Х. П., 2/12 идеални части за Д. Й. Й.;

• в частта, с която Д. Й. Й. е осъден да заплаща на И. Й. П. и П. Х. П. сумата от 90 лева месечно, представляваща обезщетение за ползването на съсобствените делбени имоти в периода от датата на влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата на основание чл. 344, ал.2 ГПК.

Делбата на описаните имоти е допусната с решение № 260082/03.12.2021 г. по гр. д. № 983/2017 г. по описа на ПРС, ІІI състав, между съсобственици и при квоти: 5/12 идеални части за И. Й. П., 5/12 идеални части за П. Х. П. и 2/12 идеални части за Д. Й. Й..

Въззивният съд е приел, че имотите, предмет на делбата, са реално неподеляеми, като е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Приел е, че при реална неподеляемост на имотите и трима съделители с различни квоти, публичната продан е единственият възможен способ за извършване на делбата, тъй като останалите способи изискват съответствие на броя на имотите, за които е допусната делбата, и броя на съделителите или колената, които те формират при наследяване. Налице е изрично противопоставяне, изразено в открито съдебно заседание на 17.03.2022 г. /лист 269 от делото на ПРС/ на съделителите И. Й. П. и П. Х. П. да им бъдат предоставяни имоти в общ дял. Недопустимо е принудително създаване на съсобственост, тъй като в настоящия казус не се касае за разпределяне на имоти на наследници по колена. С оглед изложеното е прието, че процесните имоти – постройки на основно и допълващо застрояване, следва да бъдат изнесени на публична продан на основание чл. 348 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от ответника Д. Й. Й., чрез адвокат Женя А..

В изложение към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора, при постановяване на съдебното решение. Поставянето на този въпрос е мотивирано с това, че въззивният съд не се е произнесъл по своевременно въведеното в процеса искане на жалбоподателя за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.2 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д.№ 4604/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 481/2020г. на ВКС, ІV г.о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по търг.д.№ 674/2014г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Насрещните страни И. Й. П. и П. Х. П., в депозиран отговор, поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема за установено следното:

Налице е основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за начина на извършване на делбата. Обжалването следва да се допусне по поставения в изложението въпрос, който в по-общ план се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими по делото доказателства, възражения и доводи на страните. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор по настоящото дело, предвид обстоятелството, че въззивният съд не е изложил мотиви по направената от ответника Д. Й. Й. претенция за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, която е приета от първата инстанция за неоснователна. Даденото разрешение на въззивния съд противоречи на посочената от касатора практика на ВКС.

В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по претенция по чл.344, ал.2 ГПК, жалбата е недопустима. Трайна е практиката на ВКС, че определението по чл. 344, ал.2 ГПК не е преграждащо, не създава сила на пресъдено нещо и по естеството си е привременна мярка до приключване на делбата. С него не се решава спор по същество и затова обжалването, съгласно изричната разпоредба на закона, се изчерпва само в рамките на една по-горна инстанция – в този смисъл определение № 37 от 17.01.2013г. по ч. гр. д. № 599/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и цитираната в него практика; определение № 36 от 28.01.2014 г. по гр.д.№ 6738/2013 г. на ВКС, І г.о., и цитираната в него практика. Ето защо частната касационна жалба срещу въззивното решение, имащо в частта по чл. 344, ал.2 ГПК характер на определение, следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение,