Определение № 1113 от 20.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №24/26.02.2015 г. по в. гр.д. №20/2015 г. на Варненския апелативен съд, което е обжалвано с касационна жалба от Л. П. Д. М от [населено място], чрез адв. Д. П..

С обжалваното решение е потвърдено решение №1226/11.08.2014 г. по гр.д. №1979/2013 г. на Окръжен съд [населено място], в частта, в която e отхвърлен предявеният от Л. П. Д. М срещу М. С. Д. от [населено място] иск за прогласяване нищожността на договор, сключен с нот. акт №189, т.V, рег. № 8991, нот. Дело 974/2008 г. на ВН №147, чрез който М. С. Д. е продал на Л. П. Д. М подробно описаните в НА недвижими имоти магазин №1 със застроена площ от 12,72 кв.м. и склад №1 с площ от 83,415 кв.м., находящи съответно на партерния етаж и в сутерена в сграда на [улица] [населено място] основан на твърдения, че магазинът не е обособен, няма лице към улицата и самостоятелен вход и има само 2,70 височина на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД и за връщане на цената 58 827,67 евро, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и срещу София Ч. Д. за прогласяване нищожността на договор сключен с НА №188, т. V, рег. №8989, нот. Дело №973/2008 на ВН №147, вх. Р.. №18278 от 26.06.2008 г., с който София Д. Ч. е продала на Л. П. Д. Мбимби магазин №5, с площ от 56,04 кв.м., находящ се на партерния етаж на същата сграда основан на твърдения, че магазинът не е обособен, няма лице към улицата и самостоятелен вход и има само 2,70 височина на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД, както и искът за връщане на сумата от 63 438,52 евро, наредена по банков и касов път на 24.06.2008 г. и 25.06.2008 г. без основание и са присъдени разноски.

С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, съгласно изискването на чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.

Ответниците по касация М. С. Д. и София Ч. Д. и двамата от [населено място] оспорват наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендират направените в производството разноски.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че твърдяната от ищеца нищожност на посочените фактически основания не е налице. На първо място приема, че обекта, който ищецът е придобил въз основа на двете атакувани сделки разполага със самостоятелен вход. В тази връзка се позовава на обясненията на в. л. по делото, че такъв вход има откъм вътрешния двор на УПИ-VІ покрай трафопост през паркинг за обществено ползване. Посочено е също така, че цитираните във въззивната жалба нормативни текстове не предвиждат законови изисквания, за които се твърди, че са нарушени, а касаят други въпроси. Така нормата на чл. 83 ,ал.1 от Наредба №5 съдържа изискване за самостоятелен достъп до жилищата и жилищните сгради, а чл. 45,ал.2 от нея предвижда, че обектите, обслужващи стопанските дейности се изграждат в приземния и първия надпартерен етаж при спазване на съответните хигиенни и противопожарни изисквания като очевидно и двете норми не съдържат изискване магазинът да граничи с път, улица, площад или алея. Въз основа на данните по делото приема, че по одобрения проект за сградата от 12.12.1990 г. на партерния етаж са били предвидени магазини 1,2 и 3. По време на строителството магазин 2 е преобразуван в магазин №5 като към него се присъединяват съседния му офис от изток и част от магазин №1 с площ от 12.72 кв.м. / останалата част от този магазин, граничеща с [улица]се разделя на два магазина, съответно с №2 и 3, а магазин №3 получава нов №4. Тези промени са били съпроводени с преместване на стена, изграждане на нови санитарни възли в новообразуваните магазини, изграждане на ново стълбище за достъп до магазин №5 и премахване на предвидения вход за магазин №3.Промените са извършени с екзекутивен проект, одобрен от 01.03.1999 г. и са узаконени с акт №2/15.03.1999 г. от районния архитект, отразени са и в акт образец 16 за приемане на сградата. Именно с одобрения екзекутив за новообразувания магазин №5 е предвиден и фактически изпълнен вход откъм вътрешния двор на УПИ-VI-8 покрай трафопост, през паркинг за обществено ползване.. При тези данни въззивният съд приема, че продадените по нотариалните актове два броя магазини по силата на одобрения екзекутив и при въвеждането им в екплоатация представляват общо един самостоятелен обект – магазин №5. С оглед на това е прието, че сделките не са нищожни поради липса на предмет, доколкото невъзможност на предмета е налице не когато към момента на сключването предметът на договора липсва, а когато към този момент предметът е невъзможно да възникне.В случая към момента на сключване на договорите за покупко- продажба всеки от ответниците е разполагал с титул за собственост по първоначално учредените права на строеж за обекти, които общо към датата на сключване на сделките са съставлявали един обособен и възможен за придобиване обект.

Според въззивният съд не е установено в процеса липсата на съгласие на страните по двата договора за прехвърляне на процесните обекти. В тази връзка съдът се позовава на обстоятелството, че те са ползвани за търговски цели във вида в която фактически се намират / и който съответства на одобрения екзекутив / както от продавачите, така и от купувача – ищец като последният е ипотекирал същите като обезпечение на банков кредит.

При тези решаващи мотиви в представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал два материалноправни и един процесуалноправен въпрос по отношение на които счита, че е изпълнено допълнителното основание / критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК ,а именно:

1. Достатъчно ли е наличието на самостоятелен вход при установена невъзможност за достъп до улица, съобразно ПУП и архитектурен проект на сградата за да се приеме, че имота описан като самостоятелен обект в сграда има самостоятелен достъп?

2. Налице ли е годен предмет на разпореждане ако към момента на сключване на договора за покупко- продажба в обема на разпоредените права обекта на разпореждане фактически не съществува в този вид, не е самостоятелен такъв и в този случай според изразената в договора воля, налице ли е съгласие за разпореждане с така съществуващия обект.

3. Следва ли съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото като прави съпоставка между събраните писмени доказателства и приетите експертизи.

За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение при въведената с ГПК /2008г./ факултативност, е необходимо жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по ТД №1/2009 г.

В случая въпросите под №1 и 2 са били предмет на разглеждане във въззивното производство и имат обуславящ за изхода на спора характер, поради което имат характеристиката на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и следва да се извърши проверка дали по отношение на тях е изпълнен посочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.

По отношение на въпрос №1 този допълнителен критерий не е изпълнен. Решение №332/20.03.2012 г. по гр.д. №597/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, на което касаторът се позовава има за предмет иск с пр. осн. чл. 109 ЗС, касае съвсем различна фактическа обстановка и не съдържа отговор на поставения въпрос.Правният въпрос, на който е даден отговор с това решение е дали унищожаването на път за преминаване от съсобственик на един съсобствен недвижим имот поради наличие на друг път за достъп е действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик, да иска прекратяване на неоснователните действия, които му пречат да упражнява своето право.

Критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен и по отношение на вторият поставен въпрос: За да го обоснове касаторът се е позовал на две решения на ВКС: решение №975/07.04.2010 г. по гр.д. №262/2008 г., ІІІ г.о на ВКС и решение №128/07.11.2014 г. по гр.д. №3449/2014 г. ІІ ГО на ВКС. Първото решение е постановено по реда на чл. 218и ГПК /отм./ и не представлява задължителна практика, поради което не попада в обхвата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Независимо от това предмет на спора по делото е иск за собственост, предявен от правоимащите по реституция по ЗВСОНИ на имот, одържавен по силата на чл.1 от ЗНЧИМП като в контекста на този спор съдът е изложил съображения кои от фактически съществуващите одържавени обекти в спорния имот имат самостоятелен характер и подлежат на реституция.С второто решение, постановено при условията на чл. 290 ГПК касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение с оглед наличието на индивидуализация на конкретната площ от поземления имот по отношение на която въззивния съд се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС.

Доколкото и по двата въпроса не се установи изпълнение на допълнителното основание за допустимост, касационното обжалване не следва да се допуска.

Третият формулиран въпрос има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение, което съставлява основание за неправилност на решението / чл. 281,т.3 ГПК/ и може да бъде разгледан в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото.

В изложението касаторът е формулирал още 7 въпроса по отношение на които счита, че е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Това допълнително основание /критерий/ за допустимост на касационното обжалване обаче е посочено бланкетно без каквато и да било обосновка. Разрешаването на правните въпроси би било от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, когато разглеждането им допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът нито е посочил неправилната практика, която следва да бъде изоставена, нито е обосновал коя е законовата непълнота ,която следва да бъде попълнена и пр. С оглед на това не се налага обсъждането и на самите въпроси.

По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.

Предвид изхода от производството пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените разноски в размер на 11225 лв. с оглед представения договор за правна защита и съдействие и списък на направените разноски.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.