Определение № 660 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 21.04.2012 год. по гр. д. № 226/2012 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 24.06.2011 год. по гр. д. № 5578/2006 год. на Варненския районен съд, с което ответниците Д. и С. Б. са осъдени да предадат на ищците владението върху описаните два недвижими имота в [населено място], на основание чл. 108 ЗС, както и е оставил в сила решението от 8.11.2011 год. по същото първоинстанцонно дело, с което е отхвърлена молбата на ищците за допълване на първото решение с произнасяне по иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане. Въззивното решение е обжалвано в срок от двете страни по делото – ответниците Б. – в частта му по уважения срещу тях ревандикационния иск, а ищците – в частта по отхвърляне молбата им за допълване на първоинстанционното решение. Д. и С. Б., чрез адвокатите Р. Д., П. С. и Г. А. поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост на изводите с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, респ. отхвърляне на ревандикационния иск. Претендират заплащане на направените съдебни разноски. В изложението касаторите Б. поддържат произнасянето на въззивния съд по процесуалноправните въпроси, свързани с оспорването на представения сравнителен материали при решаване на спора относно действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на този сравнителен материал да е в противоречие с разрешението в представеното решение № 171 от 18.06.2009 год. по гр. д. № 6421/2007 год. на ВКС, І г. о. По тези въпроси се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на разпоредби в закона за проверка на автентичността на документите, представени като сравнителен материал при решаване на въпроса за действителността на оспорено завещание. Касаторите формулират и въпрос за допустимостта на гласни доказателства в производството по проверка на истинността на частен документ, като произнасянето по него от въззивния съд поддържат да е в противоречие с разрешението, дадено в решение № 254 от 14.07.2011 год. по гр. д. № 569/2010 год. на ІV г. о. на ВКС, в което е прието обратното- гласните доказателства са допустими при проверка истинността на документ, както и с приетото по този въпрос в решение № 1339 от 29.12.2008 год. по гр. д. № 5378/2007 год. на І г. о. на ВКС. Поставен е и процесуалноправния въпрос за презумпцията по чл. 144 ГПК /отм./ за авторството на текса на саморъчното завещание при установен подпис на завещателя в него. Поддържа се произнасянето по него да е в противоречие с представената съдебна практика. Ищците Р. П. Н., Ю. Р. С., Б. В. А., Ф. Г., Г. К. Я., М. Г. Я. и Т. Г. Ц., чрез адв. М. Т. и адв. С. Б., обжалват въззивното решение с оплаквания за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че с оглед твърденията им и процесуалните действия на съда и страните при разглеждането на делото следва извод за предявен иск за унищожаемост на завеащнието, поради което и съдът е следвало да се произнесе по него. В съдържащото се в касационната жалба изложение се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане касационното обжалване на решението в тази му част, с поставяне на процесуалноправни въпроси, свързани с очертаване предмета на делото чрез твърденията в исковата молба, при които и при наличие на непрецизен петитум може ли съдът да определи обема на търсената защита или следва да даде указания на ищеца да отстрани нередовността в исковата молба. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен ревандикационния иск, въззивният съд приел за неоснователно възражението на ответниците, че са собственици на спорните имоти на основание саморъчно завещание от наследодателя на ищците. Оспорването на завещанието е доказано с оглед липсата на безспорен сравнителен материал по делото, въз основа на който да се направи несъмнен извод, че то е написано от завещателя, поради което и съдът не е кредитирал заключенията на графологичните експертизи, установяващи факта, че завещанието е написано и подписано от наследодателя А.. Следователно, поставените от касаторите, ответници по иска процесуалноправни въпроси, свързани с оспорването на представения сравнителен материал при решаване на спора относно действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал, са релевантни за извода на съда за нищожност на завещанието, на основание на което ответниците са поддържали да са собственици на имотите. По тях разрешението в представеното решение № 171 от 18.06.2009 год. по гр. д. № 6421/2007 год. на ВКС, І г. о. е различно – прието е, че простото твърдение, че сравнителните образци, които са били обект на изследване, не изхождат от наследодателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Страната, която оспорва този сравнителен материал, следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос. В тази връзка е релевантен и въпросът за допускането на гласни доказателства в производството по проверка на истинността на частен документ, по който се констатира противоречиво произнасяне с решенията по гр. д. № 569/2010 год. и 5378/2007 год., поради което с оглед на това, че част от тези решения /с изключение това по гр. д. № 569/2010 год., постановено по реда на чл. 290 ГПК/ не представляват задължителна съдебна практика, основанията за допускане на касационното обжалване са по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Останалите доводи на касаторите не следва да се обсъждат при наличие на горното основание. По изложението на касаторите, ищци, настоящата инстанция счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от тях част. Въззивният съд е приел, че иск за унищожаване на завещателното разпореждане не е бил предявен, поради което и такъв не е разгледан. Не е налице непълно решение, поради което и молбата за допълване на основното решение с произнасяне по иск по чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН е неоснователна и правилно е отхвърлена. Този решаващ извод на въззивния съд не е обусловен от произнасяне по поставените от касаторите, ищци процесуалноправни въпроси, свързани с нередовност на исковата молба при наличие на твърдения в исковата молба и липса на петитум, или непрецизно формулиран такъв, което да обуслови задължението на съда да даде указания за отстраняване на тази нередовност, в какъвто смисъл е представеното решение по гр. д. № 344/2008 год. на ВКС, І г. о. Последното е неотносимо поради тази причина, а приложеното определение не представлява съдебна практика, която да обоснове наличието на основание за допускане на касационното обжалване. С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение