Определение № 155 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 920/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. П. С. и С. Г. С., действащи чрез процесуалния си представител адв. Н. А. срещу Определение № 647/28.11.2014 г. по гр.д. № 4347/2014 г., с което състав на ВКС, гражданска колегия, първо отделение не е допуснал касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК на въззивно решение от 04.04.2014 г. по гр.д. № 53/2014 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба на частните жалбоподатели. Недоволни от така постановеното определение – частните жалбоподатели Т. С. и С. С. поддържат жалбата по съображения, че същото страда от пороци, обуславящи процесуалната му недопустимост. Молят определението да бъде обезсилено и да им бъдат присъдени разноските в настоящото производство. Ответникът по жалбата – Р. Л. Г. – Л., редовно уведомена, подава отговор в срок като излага доводи за недопустимост на подадената жалба като просрочена и подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на самостоятелно обжалване. Навеждат се аргументи и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни, но срещу акт, който не подлежи на обжалване, поради което е процесуално недопустима. С обжалваното определение тричленен състав на първо гражданско отделение на ВКС не е допуснал до касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК въззивно решение на Бургаския окръжен съд като е приел, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Според правилото на чл. 274, ал. 1 ГПК частни жалби се разглеждат срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Определенията на Върховния касационен съд, с които не се допуска касационно обжалване не попадат в нито едната от двете хипотези – тяхната обжалваемост не е предвидена в процесуалния закон, нито имат преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. касационното производство е уредено като факултативно с оглед на което касационните жалби подлежат на селекция съобразно критериите, заложени в чл. 280, ал. 1 ГПК, в специалното производство по чл. 288 ГПК, предхождащо и предпоставящо разглеждането на жалбата по същество. Преценката на Върховния касационен съд дали е налице процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не подлежи на контрол и по аргумент от разпоредбата на чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК, според която в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. Обратното разрешение означава да се осъществи повторна преценка за селекция на касационната жалба и да се проведе отново производството по чл. 288 ГПК, което е в противоречие със смисъла и целта на касационното производство. С оглед на горното, частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено. Предвид изложените съображения, съдът