Определение № 2088 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). И. Яковлева, гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, ЛНЧ [номер], с настоящ адрес: [населено място], община Долни Чифлик, обл.Варна, [улица], като родител и законен представител на малолетното й дете М. Яковлева, е оспорила с жалба Заповед №ЗСПД/Д-В-ДЧ/2672/02.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Долни Чифлик, с която е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас. По жалбата е образувано адм. дело №10296/2023 г. по описа на Административен съд София– град. С Определение № 1279 от 02.02.2024 г. по адм. дело №10296/2023 г., Административен съд София– град е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд-Варна. Приел е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изречение второ от АПК, а именно, че във всички останали случаи, извън изр.първо на разпоредбата, делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. Административен съд-Варна е образувал адм. дело № 270/2024 г. и с Определение №1402 от 09.02.2024 г. е повдигнал спор за подсъдност, приемайки че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд София– град. Изложил е мотиви, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, като от приложените доказателства се установява, че е с постоянен адрес Юрьевка, Днепропетровск, поради което компетентният съд е АССГ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната адресна карта на чужденец, а именно настоящият й адрес в гр. Долни Чифлик. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес, тъй като в посочената от Административен съд- Варна декларация е записано, че лицето е родено в Юрьевка, Днепропетровск, а в графата „постоянен адрес“ е отбелязано само гр. Днепр, без посочен адрес. Тази декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не представлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и декларираното в него от страна на жалбоподателката е единствено съобразно целите на воденото съдебно административно производство, без доказателство за неговата достоверност. Освен това, относим в настоящия случай е Законът за убежището и бежанците (ЗУБ), даващ легално определение на понятието „временна закрила“. Според разпоредбите в закона, Държавната агенция за бежанците издава регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила (чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ), в която се отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази постановка е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г., уреждаше местната подсъдност, съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Последващите изменения на тези разпоредби обаче, са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Въпреки че в действащата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК не присъства „настоящ адрес“ като критерий за подсъдността, в конкретния случай той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. Ето защо, съдът счита, че е приложима разпоредбата на чл.133, ал.2, изр.второ на АПК. Предвид изложеното, местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Варна, поради което, на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,