Определение № 221 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4571/2021 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Х. Т. като пълномощник на И. Ц. Л., срещу въззивно решение № 18 от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 129/2021 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателят е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. а/ „потенциалната възможност от срутване на незаконно изграден етаж на регулационната линия и на калкан с незаконно построена сграда, ограничава ли правото на собственост“; б/ „необходимо ли е да има видими белези за опасност от срутване на сградата /етажа/ и това да се доказва с експертиза или е достатъчно състоянието на опасност да се приеме въз основа на писмени доказателства“; 2. чия е доказателствената тежест: на ищеца – да докаже, че правото му на собственост се ограничава от строителството на калкан на трети етаж при липсата на строителни книжа, липсата на съгласие на собственика на съседната сграда /имот/, увеличена сеизмична активност на района, забрана за узаконяване на това строителство, спиране на строителството с акт на администрацията или на ответника – да установи, че въпреки незаконността на строежа, съседната постройка няма да бъде увредена; 3. представляват ли нормите на ЗУТ /чл. 169 и сл./ и Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти за разрешаване и извършване на строителството, императивни правни норми в обществен интерес, които съдът е длъжен да приложи служебно. Поддържа се противоречие със следната задължителна практика на ВКС: ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК, т. 3, решение № 115 от 30.11.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г. на първо г. о. и решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1047/2019 г. на първо г. о. Ответникът по касация Л. Л. Г., чрез процесуалния си представител, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Посочва, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: С обжалваното въззивно решение е потвърдено изцяло решение № 260078/09.03.2021 г. по гр. д. № 89/2020 г. по описа на Районен съд - Лом, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. Л. Г. иск по чл. 109 във вр. с чл. 50 ЗС да премахне сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място]. Изложените твърдения в исковата молба и уточняваща молба от 10.06.2020 г. са, че съществува опасност от срутване на описаната сграда. Ответникът е започнал да надстроява трети етаж на съществуващата сграда. Създават се пречки за използването на поставен от ищеца павилион в собствения му имот, разположен до сградата на ответника. По делото е установено, че ищецът е собственик на поземлен имот *** и на построената в него сграда, а ответникът се легитимира като собственик на съседния имот с идентификатор *** и на построената в него двуетажна сграда /търговски обект/. В полза на ищеца е издадено разрешение от 30.07.2019 г. за поставяне на „павилион за продажба на хранителни и нехранителни стоки“, който съгласно виза за проектиране е разположен до сградата на ответника. Със заповед от 11.12.2019 г. на кмета на община Лом е спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи в имота на ответника, за които е установено, че са извършени без разрешение за строеж. В първоинстанционното производство e изслушано заключениe на съдебно-техническа експертиза, която е направила следните констатации: в конструкцията на сградата няма видими деформации, пукнатини и повреди. Няма и пропадане на основите. Издадената виза е за „ремонт и надстрояване с един етаж на съществуваща двуетажна сграда“ от 20.11.2019 г. Започнато е строителството на трети етаж – завършени са зидарските работи на външните стени и долен и горен обрамчващи железобетонни пояси. Започнато е поставяне на дървени греди за направа на нова покривна конструкция. Носещата конструкция може да издържи тежестта на третия етаж. Строежът не застрашава сградата. Въззивният съд е изложил съображения, че процесната сграда е построена преди повече от 70 години. Същата представлява търпим строеж. Въз основа констатациите на експертизата е посочено, че не съществува реална опасност от срутването на сградата. Обоснован е извод, че не е доказано наличието на пречки за упражняване правото на собственост на ищеца. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обуславящите изхода на делото въпроси са разрешени в съответствие с установената задължителна практика на ВКС, включително с приетото ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, според което двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаването на иска е необходимо във всички случаи да се докаже, че върху собствения на ищеца имот е осъществено неоснователно въздействие, но и че същото създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случая приетата от въззивния съд фактическа обстановка е обусловила извод за липсата на такива пречки. Даденото разрешение на поставения първи материалноправен въпрос е в съответствие с възприетото в практиката. Не е установено състояние, от което възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие или бъдещо предполагаемо въздействие върху собствения на ищеца имот. Този извод е направен въз основа констатациите в заключението на експертизата, които не противоречат на събраните писмени доказателства. Посоченото решение № 115 от 30.11.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г. на ВКС, първо г. о., е относимо към хипотеза, в която търсената защита правото на собственост е било накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, при която ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правото му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. Напротив, даденото разрешение съответства на възприетото в цитирания съдебен акт, че защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1047/2019 г. на ВКС, първо г. о., се разглежда хипотеза, в която е било безспорно установено, че процесните постройки са построени преди 31.03.2001 г., но не са били допустими съгласно действащите към момента на изграждането им или към настоящия момент разпоредби. Посочено е, че за да се приеме, че постройките пречат на ищеца за пълноценното упражняване на правото му на собственост, е достатъчно да се установи, че те са незаконно изградени, без съгласието на собствениците на съседния имот, на разстояние до страничната регулационна линия, което е по-малко от предвиденото в нормите на чл. 121, ал. 1 и чл. 125, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г. /отм./ разстояние: най-малко 3 м. или 1,5 м. в зависимост от местоположението на съседния имот. С тези норми законодателят е определил минимално разстояние на стопанските постройки от страничната регулационна линия, което е необходимо, за да се осигури нормалната осветеност на съседния имот. Поради това самото нарушение на тези норми води до извод за съществено засенчване на съседния имот и съответно за пречене на собствениците на този имот да ползват имота си по предназначение. Тази хипотеза не разкрива сходство с настоящата, в която сградата е построена преди одобряването на регулационния план от 1991 г., одържавяването и реституирането на имота, в който е била построена. Ответникът е придобил правото на собственост върху нея през 2007 г. с договор за замяна. Павилионът на ищеца е монтиран непосредствено до сградата на ответника през 2019 г. Във въззивната жалба не са били изложени доводи, свързани с извършено незаконно строителство на регулационната линия, поради което в обжалваното решение не са направени изводи в този смисъл, които да са обусловили изхода на спора. Не съществува основание за допускане на касационно обжалване и по втория процесуалноправен въпрос, който отново е обоснован с възприетото в решение № 115 от 30.11.2020 г. по гр. д. № 3769/2019 г. на първо г. о., за доказателствената тежест в процеса при накърняване на правото на собственост чрез незаконно строителство на регулационната линия. Въззивният съд не е изложил решаващи мотиви в тази насока. Третият въпрос е свързан със служебното приложение на императивни правни норми /чл. 169 ЗУТ и сл./, установяващи изисквания за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите. В случая са били представени становище на главния архитект, конструктивно становище и инвестиционен проект, част „архитектурна“, че започналите ремонтни дейности са включвали изграждане на нов покрив, укрепване конструкцията на сградата, измазване и боядисване на външни и вътрешни стени, монтаж на дограма. Липсата на част „конструктивна“ към проекта и изследване на техническата инфраструктура съобразно цитираната Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти за разрешаване и извършване на строителството, не може да обуслови извод за наличието на пречка за упражняване правото на собственост на ищеца. Само по себе си започналото незаконно изграждане на трети етаж, не е достатъчно, за да се приеме, че строителството подлежи на премахване. Решаващите изводи на въззивния съд не са свързани с незаконността на извършеното строителство. В случаите, когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали строителството е извършено без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. В настоящата хипотеза основното съображение е, че липсва такова увреждащо въздействие. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и създадена при точно тълкуване на закона съдебна практика, включително и тълкувателна такава, като не се налага нейното осъвременяване. В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 600 лв., представляваща направени разноски /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение