Определение № 1006 от 04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, Комисията), чрез А. И. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ – Варна, срещу въззивно решение № 62 от 19.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 63/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1489 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2273/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, за отхвърляне на предявените от Комисията против М. П. И. искове по чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане на конкретно посочено в решението имущество. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/„Как следва да се определя размерът на „значително несъответствие“ – по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а именно „онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период“ или съгласно определеното от Апелативен съд – Варна?“; 2/ „Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетният доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?“. По поставените въпроси се поддържа противоречие с приетото в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и определение № 50228 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 3094/2022 г. на III г.о. на ВКС. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът М. П. И. не взема становище по жалбата в предоставения срок за отговор. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че с постановление от 17.09.2019 г. по досъдебно производство № 42/2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 12696/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна, ответникът М. П. И. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че: в периода 14.06.2016 г. – 15.05.2017 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „П. Б.“ ЕООД – гр. Варна, чрез Д. С., избегнал плащането на данъчни задължения за описаните данъчни периоди, като потвърдил неистина в подадени декларации, като общият размер на данъчните задължения, чието плащане е избегнал е в размер на 294 961, 27 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 НК; престъплението попада в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ; с влязла в сила присъда № 39/29.06.2020 г. на ОС – Варна, ответникът е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години. От доказателствата по делото е установил, че в рамките на проверявания период ответникът е придобил имущество – налично в края на периода: 50 дружествени дяла с номинална стойност 5 000 лв. от капитала на „К. Д.“ ЕООД, 100 дружествени дяла с номинална стойност 10 000 лв. от капитала на „П. Б.“ ЕООД, 10 дружествени дяла с номинална стойност 10 лв. от капитала на „А. ***“ ЕООД, отчуждени след проверявания период, като общата стойност на наличното имущество е в размер на 15 010 лв. Въззивният състав е намерил, че спорният по делото въпрос дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, е разрешен с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Позовал се е на приетото в неговите мотиви, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имущество, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патромониума на проверяваното лице или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да се установи съответно превишение и релевантното несъответствие; само, ако това превишение и релевантно несъответствие бъде установено може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Посочил е и приетото в решението, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка; с изтеглянето на суми и извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество; преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния характер. Въззивният съд е съобразил още разяснението, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото, а не на сбора на разходите над общата стойност на нетния доход за проверявания период, както и че едва при такова несъответствие, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. При тези съображения въззивната инстанция е посочила, че предпоставка за основателността на иска е установяването на стойността на придобитото имущество в проверявания период – от 11.10.2009 г. до 11.10.2019 г., което е налично към края на периода. Споделила е становището, че ако придобитото през проверявания период имущество е на обща стойност под 150 000 лв., не е необходимо да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се установи нетният доход на ответника, тъй като несъответствието няма да е значително по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Доколкото в края на изследвания период, в патримониума на ответника е установено налично имущество на стойност 15 010 лв., то въззивният състав е приел, че не може да бъде направен извод за наличие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, поради което не подлежат на изследване елементите, определящи „нетния доход“. При липсата на тази предпоставка е обосновал извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като предмет на отнемане са дружествени дялове на стойност 15 010 лева, а придобитото и налично имущество в края на проверявания период е в размер, по-малък от 150 000 лева. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените в изложението въпроси се свеждат до обобщения от съда въпрос „за съдържанието и механизма за определяне на понятието „значително несъответствие“ при предявен иск за гражданска конфискация“. Този въпрос е обуславящ волята на съда, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е също така, че: наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане, като преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие; стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период; едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Горните изводи са обосновани с мотиви, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Прието е, че такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, тоест липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В процесния случай приетото от въззивния съд е в съответствие с дадените в цитираното тълкувателно решение разрешения. След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният състав е установил, че в рамките на проверявания период, ответникът е придобил имущество (налично в края на периода) на обща стойност в размер на 15 010 лева, тоест придобитото и налично имущество в края на проверявания период е в размер по-малък от 150 000 лева. При тези данни е формирал извод, че не е налице „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, поради което не подлежат на изследване елементите, определящи нетния доход. Съобразно горните изводи, не се обосновава извод за наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставените въпроси. От друга страна, наличието на константна съдебна практика по наведените питания, която съответства на приложимата правна норма и не се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва осъществяването и на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В обобщение, не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът не е взел становище по касационната жалба и съответно не е поискал присъждането на разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,