Определение № 54 от 16.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 7/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Л. К., чрез процесуалния му представител адв. А. против определение № 1675/27.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2398/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6039/20.02.2020 г. по гр.д. № 3006/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което по реда на чл.83, ал.2 ГПК е оставена без уважение молбата на Н. Л. К. за освобождаване от заплащане на дължимата по делото държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4 694,46 лв. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на чл.7, чл.10 и чл.101 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на утвърдената съдебна практика, според която ако с молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса не са представени доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК или ако те са непълни и неясни, преди да формира извод разполага ли молителя с достатъчно средства, съдът е длъжен да изпълни задължението си, произтичащо от принципа на служебното начало, да даде изрични указания на молителя да отстрани тези непълноти или противоречия, като представи доказателства за релевантните обстоятелства. Твърди се, че направеният от съда анализ на фактите, установени от него служебно при направени проверки в търговския и имотния регистър при АВ, е непълен и необоснован, което е довело до неправилния извод, че молителят има достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. Поддържа се, че наличието на имотни партиди не означава, че молителят притежава имущество, а факта, че има участия в търговски дружества, не означава, че реализира доходи от тях, доколкото последните не осъществяват търговска дейност, което е видно от декларациите по чл.38 ЗСч и от финансовите отчети, публикувани в търговския регистър. В тази връзка обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, според която данните от търговския регистър не са достатъчни, за да изгради съдът преценката си за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани процесуалноправни въпроси, които преформулирани съгласно разясненията по т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът, преди да формира извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, да изпълни задължението си, произтичащо от принципа на служебното начало, да укаже на страната да изясни наличните неясноти, непълноти и противоречия в представената декларация и да й предостави процесуална възможност да представи уточняващи доказателства, които да установят фактите, които е декларирала, респективно да представи годна декларация и 2/ Данните от търговския регистър достатъчни ли се, за да направи съдът преценка си за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК или следва да даде процесуална възможност на молителя да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК в т.ч. да подкрепи молбата си с необходимите доказателства. Поддържа се, че повдигнатите въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 194/30.03.2017 г. по ч.т.д. № 223/2017 г. на II т.о., определение № 534/2014 г. по ч.гр.д. № 3461/2014 г. на III г.о., определение № 354/2012 г. по ч.гр.д. № 233/2012 г. на III г.о., определение № 866/2012 г. по ч.гр.д. № 740/2012 г. на IV г.о., определение № 369/2013 г. по ч.т.д. № 2110/2013 г. на II т.о., определение № 35/2013 г. по ч.т.д. № 942/2012 г. на II т.о., определение № 607/2013 г. по ч.гр.д. № 6826/2013 г. на I г.о., определение № 211/2010 г. по ч.гр.д. № 207/2010 г. на II г.о. и определение № 40/2012 г. по ч.гр.д. № 22/2012 г. на II г.о. Моли да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението въпроси и последното да бъде отменено и делото да бъде върнато на първата инстанция с указания да бъде предоставена възможност на молителя да представи доказателства относно наличието на предпоставките за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване. Насрещните страни не са взели становище по касационната жалба в срока за отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното: С обжалваното определение, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молбата на Н. Л. К. за освобождаване от заплащане на дължимата по делото държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4 694,46 лв., като е приел, че въпреки предоставената от първоинстанционния съд възможност на молителя да ангажира доказателства относно доходите си - своите и на семейството си, имущественото си състояние, удостоверено с декларация, семейно положение здравословно състояние и трудова заетост, последният не е сторил това в предоставения срок, поради което за съда не е възникнало задължение да дава нови указания до молителя преди да се произнесе по искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по жалбата. Намерил е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че извършеното от съда служебно събиране на доказателства за имущественото състояние на молителя, представлява действие извън компетентността на съда. По повдигнатите в жалбата въпроси, покриващи общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото са формирали решаващата воля на съда, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице сочения допълнителен критерий – даденото от въззивния съд разрешение да е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните в жалбата определения и отнасяща се до задължението на съда да укаже на молителя по чл.83, ал.2 ГПК да представи доказателства, установяващи твърдените от него и релевантни към искането обстоятелства. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, ако няма представени доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, съдът указва на молителя да стори това, като му предоставя и процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите доказателства. В изпълнение на задължението на съда, произтичащо от служебното начало /чл.7, чл.10 и чл.101 ГПК/, преди формиране на извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, и при констатация за неяснота или противоречие между обстоятелствата, попадащи в обхвата на чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК, следва тази неяснота да се отстрани със съдействието на съда, вкл. чрез даване на конкретни указания относно констатираната неяснота. В конкретния случай въззивният съд е съобразил тази практика, като е взел предвид обстоятелството, че с разпореждане от 06.02.2020 г. на Софийски градски съд, доколкото представената от молителя декларация за материално и гражданско състояние е била непълна и неясна, на последния е предоставена възможност да представи доказателства относно доходите – своите на семейството си, за имущественото си състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние и трудова заетост, като му е указано, че в противен случай, съдът ще се произнесе по молбата, така както е заявена. В указания срок, молителят не е представил доказателства, установяващи твърдените от него и релевантни към искането обстоятелства, а единствено е заявил, че с молбата си за освобождаване от заплащане на държавна такса по жалбата, е представил декларация за материално състояние. Именно по повод на последната, доколкото в нея не са удостоверени всички релевантни обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК, съдът е изпълнил задължението си да укаже на страната да представи декларация и съответно доказателства относно липсващите обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на възизвното определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,