Определение № 50716 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 969/2022 г.

Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба вх.№ 16690 от 01.12.2021 г., подадена от ищеца А. А. Ч., чрез адвокат М. П., срещу решение № 454 от 25.10.2021 г., поправено с решение № 778/23.12.2021 г. по в.гр.д.№ 1809/2021 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 260165 от 12.04.2020 г. по гр.д. № 1654/2020 г. на Асеновградски районен съд и е определен режим на лични отношения между бащата А. А. Ч. и детето А. А. Ч. всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в дома на бащата; касационна жалба вх.№ 19204 от 30.12.2021 г., подадена от ответницата Б. Б. Джамурова, чрез адвокат А. Б., срещу решение № 454 от 25.10.2021 г., поправено с решение № 778/23.12.2021 г. по в.гр.д.№ 1809/2021 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 260165 от 12.04.2020 г. по гр.д. № 1654/2020 г. на Асеновградски районен съд и е определен режим на лични отношения между бащата А. А. Ч. и детето А. А. Ч. всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа в дома на бащата. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК в касационна жалба вх.№ 16690 от 01.12.2021 г. на ищеца са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което се определи режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя в дома на бащата, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Възрастта на детето ли е единствения критерий, който следва да се вземе предвид при решаване на въпроса за лични контакти между родител и дете; 2. Задължен ли е решаващия съд да изложи мотиви по всички обстоятелства, визирани в ППВС № 1/1974 г., които следва да се вземат предвид при определяне периодичността и времевите интервали за осъществяване на лични контакти между родител и дете и неизпълнението на това задължение води ли до явна необоснованост на съдебното решениe. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1974 г., решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1953/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 147 от 14.06.2014 г. по гр.д.№ 1557/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 36 от 20.03.2015г. по гр.д.№ 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 267 от 23.09.2015 г. по гр.д.№ 7140/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр.д.№ 7289/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа е и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК в касационна жалба вх.№ 19204 от 30.12.2021 г. на ответницата са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения между бащата и датето, като преходен период всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 13 часа в присъствие на майката, евентуално в нейния дом, евентуално в място за отдих - парк, детски център, но в нейно присъствие за срок до 3-годишна възраст на детето, а след това да бъде определен обичаен режим на лични отношения.В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В допълнително изложение от 21.01.2022 г. жалбоподателката-ответник е формулирала правните въпроси:1.Задължен ли е въззивният съд да изслуша двамата родители по въпроса за осъществяване на непосредственото отглеждане на 18 месечното бебе в продължение на 7-часов времеви период, при който да се установи дали бащата е наясно с нуждите на детето от храна, сън, преобличане, извеждане навън, при това в пандемична обстановка, за което няма познания от раждането на сина и как възнамерява да го прави, лично или/и с чужда помощ и подходящо ли е помощта да е от майката, която не познава детето до този момент – решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС и с практиката на ВКС. 2. Задължен ли е въззивният съд да определи подходящ преходен период и психологична помощ и/или присъствие, за да се адаптира и предразположи детето? В преходния период уместно ли е контактите да са в присъствие на майката, която да го успокоява и поощрява, а и то да се чувства в естествено обкръжение? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Всяка от страните е депозирала отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба, с който е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел следното по отношение на режима на упражняване на лични контакти между бащата и детeто: Прието е за безспорно между страните и установено от представения препис от удостоверение за раждане, че А. А. Ч. и Б. Б. Д. са родители на детето А. А. Ч., родено на 26.06.2020 г., както и, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд детето се отглежда от майката в нейния дом. Посочено е, че в съдебното заседание от 30.09.2021 г. ответницата е уточнила, че иска режима на лични отношения между бащата и детето да бъде два часа в присъствие на майката и в нейния дом. Прието е също за безспорно по делото, че отношенията между родителите са крайно изострени и осъществяването на личните контакти между бащата и сина в присъствието на майката крие риск да попречи на нормалното общуване между бащата и детето. Затова е приел, че срещите между тях следва да се осъществяват без присъствие на майката в дома на бащата. По отношение на честотата и продължителността на тези срещи въззивния съд е съобразил изключително ранната възраст на детето, което е едва на 18 месеца, което означава, че непосредствените ежедневни грижи са постоянни. От показанията на свидетелката Д. Ч., която е майка на жалбоподателя, е установено, че при досегашните случаи на оставяне на детето в дома на бащата за всички необходими действия по обслужването на сина А. са се допитвали до майката Б. Д.. Въззивния съд е приел, че тези обстоятелства обосновават режима на лични отношения между бащата и сина да е без преспиване в дома на бащата. Прието е, че към настоящия момент осъществяването на контакт от 10.00 часа до 17.00 часа всяка първа и трета неделя от месеца осигурява възможност на бащата да общува с детето си, по начин който да не нарушава дневния му режим. По правните въпроси, формулирани от жалбоподателя – ищец А. Ч.: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Постановените от жалбоподателя А. Ч. въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са обуславящи изхода на спора, но не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. Обстоятелствата, които са от значение при определяне на режима на лични отношения между малолетно дете и родителя, който не упражнява родителските права, са посочени неизчерпателно с ППВС № 1/1974 г., което запазва значението си и при СК от 1985 г. (отм.), и при действащия СК. С оглед особеностите на всеки конкретен случай, могат да са налице и други факти, които да мотивират съда при вземане на решение какви мерки на лични отношения между детето и неупражняващия родителските права родител да бъдат определени. Те трябва да бъдат взети предвид и обсъдени в съвкупност с останалите релевантни обстоятелства. При вземане на решение съдът се ръководи най-пълна степен от интересите на детето. ППВС № 1/1974г., на което жалбоподателят-ищец се позовава, дава указания при определяне на режима на лични отношения да бъде гарантирано създаването на нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Възрастта на детето е посочена като релевантен критерий при решаване на спор относно режим на лични отношения, като е прието, че по начало майката е по-пригодна да отглежда и възпитава децата на ниска възраст, тъй като на такава възраст същите се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В случая, въззивния съд е взел предвид ниската възраст на детето /18 месеца/ като един от фактите, релевантни при определянето на мерките на лични отношения, наред с факта, че непосредствените ежедневни грижи са постоянни и са полагани от майката, до която се допитва и бащата, необходимостта от ненарушаване на дневния режим на детето и ефикасността на мерките на лични отношения с бащата, предвид влошените отношения между родителите. Правилността на извършената от въззивния съд преценка е конкретна и не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК. По правните въпроси на жалбоподателката – ответник Б. Д.: Поставения правен въпрос в изложението от 21.01.2022 г. за задължението на въззивния съд да изслуша двамата родители при предявен иск за определяне режим на лични контакти на родител с малолетно дете не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. С ППВС № 1/1974 г. т.I.2, което не е загубило сила и при действащия Семеен кодекс е предвидено, че изслушването на родителите е задължително при всеки брачен процес, както и при процеса за изменяване на мерките по чл. 29, ал. 2 СК /отм./. С решение № 21/05.02.2016 г. по гр.дело №3657/2015 г. III г.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната практика на ВС и практиката на ВКС, според която изслушването на родителите в настоящия процес/предявен иск по чл.59,ал.9 СК/ е задължително, а не факултативно. Това е така, тъй като съдът следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. Поради това при дела, при които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права, както и режимът на лични отношения с родителя, на когото те не са предоставени, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. С решение № 14/24.01.2015 г. по гр.дело № 4575/2014 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че на поставения въпрос е дадено разрешение в ППВС №.1/74г., което е актуално и при действието на СК от 2009г., съблюдава се в съдебната практика, вкл. в решения по чл.290 ГПК. Съдебният състав е приел, че изричното изслушването на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти е задължително, а не факултативно. То не е равнозначно на разпит на свидетел или страна, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на детето. Посоченото изискване е и изрично закрепено в чл.59 ал.6 СК от 2009г. Неспазването на задължението за изслушване на родителите съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВС и с практиката на ВКС. Първоинстанционния съд е спазил изискването на чл.59,ал.6 СК и в открито съдебно заседание на 26.01.2021 г. е изслушал всеки от родителите – ищецът А. Ч. и ответницата Б. Д.. Въззивният съд е длъжен да изслуша родителите само при пропуск на първоинстанционния съд да стори това, какъвто не е настоящият случай. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по поставения правен въпрос. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателката. Въпросът не отговаря на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. С оглед на това съдът преценява, че така формулиран въпросът не представлява правен въпрос и това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В първоначалното изложение към касационна жалба вх.№ 19204 от 30.12.2021 г., подадена от ответницата Б. Б. Джамурова, се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касационния съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това, в каквато насока са задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, в посоченото изложение на ответницата са развити оплаквания, които по съществото си представляват касационни основания по чл. 281 ГПК и изискват преценка правилността на решението, извършването на каквато в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение