Определение № 175 от 04.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 673/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., като синдици на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ против определение № 2940/08.11.2021г. по в.ч.гр.д. № 2837/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 263456/25.06.2021г. по т.д. № 1604/2017г. на СГС, с което е прекратено производството по последното дело като недопустимо. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Излагат се оплаквания, че въззивният съд неправилно е аргументирал акта с доводи, които имат отношение не към допустимостта на иска, а към неговата основателност. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос: Нормите на чл.62, ал.1 вр. чл.60 ЗБН и чл.135 ЗЗД не дават ли валидно правно основание за предявяването от синдиците на „КТБ“АД /н/ на процесния иск в предвидения от закона срок? Въпросът е въведен при позоваване допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението си въззивният съд е приел, че с решение №8/27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на КС е обявена противоконституционността на разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН. Предвид действието на решението на КС занапред, предявеният преди това решение иск по чл.60а, ал.1 ЗБН е недопустим, защото елементите на фактическия състав на същия не са от естество самостоятелно да обосноват възникване и съществуване на същото право срещу получателя на имуществото извън този специален осъдителен иск. След преценка на доводите на частния касатор в частната жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Правният въпрос частните касатори отнасят към проблема за съществуването на правно основание за възникване на защитаваното чрез иска субективно материално право, което според тях в случая е различно от съществуването на правото на иск. Съгласно формираната от ВКС практика относно правните последици на решение № 8/27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а от ЗБН, по отношение на заверените искови производства е формирана практика на ВКС /постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение № 60239/14.06.2021г. по ч.т.д. № 902/2021г. на ВКС, I т.о., както и по реда на чл.290 от ГПК решение № 60167/22.12.2021г. по т.д. № 1284/2019г. на ВКС, II т.о., решение № 158/03.12.2021г. по т.д. № 763/2020г. на ВКС, I т.о. и решение № 60142/25.11.2021г. по т.д. № 2675/2019г. на ВКС, I т.о./ исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими. Този извод е обоснован с правилото на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията, както и с приетото в Решение № 22/1995г. по конституционно дело № 25/1995г., че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Съобразено е и решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на КС, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Взето е предвид, че според мотивите на КС в последното решение „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Поради това е формиран извод, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н./ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици. Настоящият състав споделя така формираната практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, която не се нуждае от промяна, изключва основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд