Определение № 362 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 500/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Гражданска инициатива за защита на правата на живущите в [жилищен адрес][жк], [населено място]”, чрез пълномощниците му адвокати П. К., С. П. и И. И., против определение № 1201 от 12.07.2010 г. по ч.гр.д. № 979/2010 г. на Софийски апелативен съд, VІІ състав, с което е потвърдено определението от 30.05.2010 г. по гр.д. № 4666/2010 г. на Софийски градски съд, І-7 състав, с което е върната исковата му молба поради недопустимост на предявения иск и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответникът Ж. „Български художник” е изразил становище в писмено възражение. Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите подържат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 379 ГПК е по- конкретно относно кръга на лицата, визиран в разпоредбата, по който няма практика на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че предявеният колективен иск е недопустим, тъй като в случая се касае за точно определен кръг от засегнати лица, а не за неопределен, но определяем по конкретни критерии, произтичащи от особеностите на самото нарушение, кръг лица съгласно разпоредбата на чл. 379 ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е налице, тъй като поставения въпрос е от значение за изхода на делото, по него няма установена практика, уредбата на колективните искове в ГПК е нова. Колективният иск е за защита на правата на щирок кръг лица. Той може да се предяви при увреждане от нарушение, когато според характера на нарушението кръгът на увредените лица е невъзможно да бъде определен точно към момента на предявяване на иска, но е определяем по признак на нарушението. В този смисъл е разпоредбата на чл. 379 ал. 1 ГПК. Частната жалба е неоснователна. В случая, предвид изложеното в исковата молба, кръгът на засегнатите от твърдяните нарушения лица може да бъде определен точно към момента на предявяване на иска. При това положение в съответствие с нормата на чл. 379 ал. 1 ГПК съдът правилно е приел, че предявения от сдружението- жалбоподател иск по реда на глава ХХХІІІ ГПК е недопустим. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение