Определение № 1685 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3341/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Н. С., против решение № 156 от 06.04.2023 г. по гр. дело № 664/2022 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261222 от 23.12.2021 г., постановено по гр. дело № 3367/2019 г. на Пернишки районен съд за извършена чрез способа по чл. 353 от ГПК съдебна делба между нея и съделителя Б. Н. Т., като в дял на последния е разпределен дял I от вариант III от заключение на техническа експертиза с вх. № 11854 от 10.06.2020 г., включващ втори етаж, заедно с прилежащите към него стая № 2 и складово помещение от сутерена на триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....., със застроена площ 76 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място] и представляващ УПИ Х.-6129 в кв. ..... по плана на [населено място],[жк], заедно с прилежащите 47.31 % от дворното място и от общите части на сградата, на стойност 37000 лева, а в неин дял – дял II от вариант III от заключение на техническа експертиза с вх. № 11854 от 10.06.2020 г., включващ първи етаж, заедно с прилежащите към него стая № 1 и баня и тоалетна от сутерена на жилищната сграда, заедно с прилежащите 52.69 % от дворното място и от общите части на сградата, на стойност 41200 лева, като за уравнение на дяловете е осъдена да заплати на Б. Н. Т. сумата от 2550 лева, заедно със законната лихва от влизане в сила на решението. Изключена е на основание чл. 345 от ГПК от поделяемата маса допуснатата до делба 1/2 идеална част от дворно урегулирано място, съставляващо УПИ IV-153 в кв. .... по плана на [населено място], [община], област П., заедно с първия етаж от построената в същия имот полумасивна жилищна сграда. Съделителят Б. Н. Т. е осъдена да заплати на касатора Ц. Н. С. по предявената от нея по реда на чл. 346 от ГПК претенция по сметки, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, сумата 2150 лева, представляваща стойността на направените подобрения на делбената жилищна сграда, съответна на дела й в съсобствеността, като претенцията е отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 11731.84 лева. Присъдени са и разноските по производството.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон за прекратяване на съсобствеността между съделителите по критерия всеки от тях да получи дял в натура съобразно дела си и за уреждане на извършените от съсобственика подобрения в делбения имот, съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно възложените на въззивния съд правомощия, включително и възможността за служебно допускане на експертиза при необходимост от специални знания, и необоснованост. При разглеждане на спора въззивният съд не е допуснал искана с въззивната жалба съдебно-техническа експертиза въз основа на ново доказателство за установяване на търпимост на подпокривно пространство (таван) и установяване на неговия статут – самостоятелен обект или обща част по предназначение, значим за правилното извършване на делбата на делбения имот, изложил е противоречиви мотиви относно възможността за извършване на делбата на сградата с подпокривното й пространство, разглеждайки го едновременно като отделен имот, невключен в делбената маса, и обща част с обслужващо предназначение. Не е изложил самостоятелни мотиви, а е възприел тези на районния съд относно извършените от нея в делбения имот подобрения, за които приложим е чл. 30, ал. 3 от ЗС като извършени при съгласието на другия съсобственик, на основание на който е и предявената от нея претенция по сметки, и при неустановена от заключенията на експертизите на действителната увеличена стойност на имота, а на занижена такава. Липсвало и произнасяне от съдилищата по предявената акцесорна претенция, което не давало търсената защита и водело до очевидна неправилност на решението. Претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК, и очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 от ГПК, като поставя следните уточнени и конкретизирани от касационната инстанция процесуалноправни и материалноправни въпроса:

1. Длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при необходимост от специални знания за установяване на релевантен за спора факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, а при липса на такова - за приложението на императивна материалноправна норма, по който въпрос се навежда въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;

2. По въпроса за вещноправния статут на таван в сграда в режим на етажна собственост, който въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, изразена в: Тълкувателно решение № 34/1983 г. на ОСГК на ВС; решение № 734 от 14.03.2011 г. по гр. дело № 1720/2009 г. на ВКС, I г. о., и решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. дело № 1940/2009 г. на ВКС, I г. о.;

3. Приложимият закон за отговорността за подобрения, направени от съсобственик в съсобствен имот, като решен в противоречие със задължителната практика по: Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. по гр. дело № 149/1968 г. на ОСГК на ВС и Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленум на ВС;

4. Може ли бездействието на съсобственик, който владее собствената си част от съсобствения имот едновременно с другия съсобственик, когато знае, но не се противопоставя изрично на извършваните от другия съсобственик подобрения в съсобствения имот, да се счита за мълчаливо съгласие с тези подобрения, трябва ли съгласието да е формално изразено или е достатъчно съсобственикът да не се противопоставя, за да се приеме, че е съгласен с извършващите се подобрения, как се определя в този случай обезщетението за извършените от съсобственика подобрения - според неговата припадаща се част от стойността на разходите, увеличената стойност на имота или по друг начин. Навежда, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които липсва съдебна практика.

Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с липсата на произнасяне от двете инстанции по акцесорната претенция за законната лихва върху претенцията за подобренията в делбения имот, съответно постановяване му в противоречие с решение № 25 от 23.07.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2299/2018 г. на ВКС, II г. о.

Ответникът Б. Н. Т. е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, включително и относно уважената част на претенцията по сметки, за която при изложените оплаквания за произнасяне на различно основание се обосновава вероятна недопустимост на въззивното решение в тази му част, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

За въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по чл. 345 от ГПК за изключване на имота в [населено място] от поделяемата маса поради неизвършване на делба с третото лице, което има характер на определение, не са наведени основания по чл. 281 от ГПК и такива за обосноваване на предпоставки за допускането му, поради което въззивното решение в тази част касационната инстанция приема, че не е предмет на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между Б. Т. и Ц. С. при равни дялове от по 1/2 идеална част за всеки от съделителите на дворно урегулирано място с площ от 288 кв.м, представляващо УПИ Х.-6129 в кв. .... по плана на [населено място],[жк], а по КККР на [населено място] поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 284 кв.м, заедно с построената в имота триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ...... със застроена площ от 76 кв.м, и 1/2 идеална част от дворно урегулирано място, представляващо УПИ IV-153 в кв. .... по плана на [населено място], [община], с площ по скица от 865 кв.м, заедно с първия етаж от построената в същия имот полумасивна жилищна сграда. Съсобствеността между съделителите е възникнала въз основа на наследствено правоприемство, като имотът в [населено място] е бил съсобственост между наследодателя на съделителите – техния баща Н. Н., починал на 04.10.1994 г., и трето лице – В. Н., неизвършването на делбата с което до приключването на съдебното дирене по делото във втората фаза на делбата, е предпоставило на основание чл. 345 от ГПК изключването му от поделяемата маса помежду им.

При разглеждане на делото във втората фаза на съдебната делба е приета за разглеждане предявената от Ц. С. против Б. С. по реда и в срока по чл. 346 от ГПК претенция по сметки за сумата от 11731.84 лева, представляваща стойността на извършени от нея през периода 2014 г. – 2019 г. в делбения имот в [населено място] подобрения, съответна на дела на другия съсобственик в имуществената общност. Претенцията за подобрения е уточнена по вид и време на извършване, включително и в изпълнение на дадени от делбения съд указания по чл. 129, ал. 4 във вр. с чл. 127, ал. 1 от ГПК, като са наведени и твърдения за извършването им при знание и отсъствие на противопоставяне на другия, съответно при нейното съгласие, изразено чрез синовете й, ползвали съсобствения имот. Така предявената претенция е оспорена от съделителя Б. С. съсобственик (ответник по касация), като е наведено и възражение за погасяването им поради изтекла погасителна давност.

За поделяемостта на делбения имот в [населено място] са приети заключения на основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, с които при дадени с тях изводи за неподеляемост на дворното място и възможност за разделяне на жилищната сграда на две жилища са изготвени три варианта за разделяне на застроената в поземления имот (дворно място) жилищна сграда, състояща се от сутерен (полуподземен етаж) и два етажа, които заедно с тавана са свързани с вътрешни бетонни стълби с метални перила. Във всеки от вариантите е предвидено за общо ползване входна врата, вътрешно стълбище, таван и коридор на сутерена. Представен е също одобрен от главния архитект на [община] проект по чл. 203 от ЗУТ, който предвижда първи дял с втори жилище етаж и реален дял от полуподземния етаж (сутерен) и втори дял – първи жилищен етаж и реален дял от полуподземния етаж. За реалните дялове от полуподземния вариант са одобрени варианти, съответстващи на трите варианта за разделяне на сутерена (полуподземния етаж) по заключението на допълнителната експертиза от 10.06.2020 г., като по: вариант първи – за първи дял помещение № 1 (стая) и помещение № 3 (складово помещение) с обща площ от 26.89 кв.м, а за втори дял - помещение № 2 (стая) и помещения № 4 и 5 (мокро помещение и баня-тоалетна) с обща площ 17.23 кв.м; втори вариант – за първи дял помещение № 2 (стая) и помещения № 4 и 5 (мокро помещение и баня-тоалетна) с обща площ 17.23 кв.м, а за втори дял помещение № 1 (стая) и помещение № 3 (складово помещение) с обща площ от 26.89 кв.м, и трети вариант – за първи дял помещение № 2 (стая) и помещение № 3 (складово помещение) с обща площ от 26.49 кв.м, а за втори дял - помещение № 1 (стая) и помещения № 4 и 5 (мокро помещение и баня-тоалетна) с обща площ 16.63 кв.м. Предвидено е при разделянето на жилищната сграда таванският й етаж, до който има осигурен достъп от стълбище и се ползва за складово помещение, да остане за общо ползване.

Пред първата инстанция съделителите са направили искане делбата на делбената жилищна сграда да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределение на жилищните й етажи със съобразяване на ползването им от тях. Спорно помежду им е било разпределянето на сутерена, като касаторът Ц. С. първоначално е направила искане заедно с първия етаж от жилищната сграда да й се постави в дял помещение № 1 (стая) и помещения № 4 и 5 (мокро помещение и баня-тоалетна), а при приключване на съдебното дирене във втората фаза на съдебната делба е поискала с етажа да й се постави в дял помещение № 1 (стая) и помещение № 3 (складово помещение). Искането на ответника по касация - съделителя Б. Т., е било за поставянето й в дял заедно с втория етаж от сградата и на помещение № 2 (стая) и помещение № 3 - складово помещение от сутерена на жилищната сграда. Съобразявайки разясненията по т. 5 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. и поделяемостта на жилищната сграда, ползването от касатора и съделител Ц. С. лично и чрез нейни близки на първи жилищен етаж и стая (помещение) № 1 и баня-тоалетна от сутерена и направени от нея подобрения в делбената сграда, а от ответника по касация, чрез нейния син - ползването на втория жилищен етаж, съдът ги е разпределил по чл. 353 от ГПК. При разпределянето чрез този способ на извършването на делбата съдът е постановил поставяне в дял на касатора Ц. С. на първи жилищен етаж от сградата със стая № 1 и баня-тоалетна от сутерена и 52.69 % идеални части от дворното място и общите части на сградата, а на ответника по касация – втори жилищен етаж със стая № 2 и складово помещение и 47.31 % идеални части от дворното място и общите части на сградата, като неравенството в дялове е уравнил с пари – сумата от 2550 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на съделителя Ц. С., след връчване на препис от която е подадена насрещна въззивна жалба от съделителя Б. Т.. Пред въззивната инстанция са наведени оплаквания за обособяване в делбеното производство пред първоинстанционния съд на дялове от жилищната сграда и разпределянето им между съделителите при липса на разглеждане на възможността за включването в дяловете и пазарната оценка на жилищната сграда на съществуващия в нея таван, включително и на възможността за включването му в дял заедно с втория жилищен етаж, като към отговора на насрещната въззивна жалба е представено удостоверение за търпимост на строеж от 26.04.2022 г., издадено от [община], относно жилищната сграда, представляващ част от вертикален близнак, триетажна жилищна сграда с неизползваемо подпокривно пространство с идентификатор 55871.503.650.1 по КККР на [населено място]. Изложени са и оплаквания за неправилно прилагане на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вместо на приложимия чл. 30, ал. 3 от ЗС относно претенцията по сметки и неправилно определяне (занижаване) на увеличената стойност на извършените от нея подобрения в съсобствения имот, във връзка с която претенция липсвало произнасяне от съда и по акцесорната претенция за законната лихва. Във връзка с тези оплаквания е направено искане и за допускане на съдебно-техническа експертиза, включително и със задачи за възможността за включване на тавана (подпокривното пространство) в обособените дялове от сградата и извършването на разпределението с поставянето му в дял с втория жилищен етаж от сградата. Искането е оставено без уважение от въззивната инстанция поради разглеждане на тези въпроси от приетите заключения на съдебно-техническите експертизи и неоспорването им от съделителя Ц. С..

С въззивното решение, предмет на касация, Пернишки ОС е потвърдил изцяло решението на първата инстанция. За обосноваване на извода за правилно извършване на делбата чрез способа по чл. 353 от ГПК с разпределение между съделителите на обособените дялове от делбените имоти, представляващи триетажна жилищна сграда и дворно място, в което тя е построена, без изготвяне на вариант за разпределение с включване на тавана в дял на съделителите и за установяване на значението му за пазарната оценка на поделяемата маса поради настъпила преклузия за направените от съделителя искания, въззивният съд е приел, че във фазата по извършване на делбата е недопустимо увеличаване на делбената маса с нови обекти – в случая таван, а и е недопустимо възлагане в дял на обща част от сграда с обслужващо предназначение, каквото се явявало таванското помещение, макар и с не малка площ - в случая от около 70 - 80 кв.м. За промяната на предназначението на таванското помещение следвало да се осъществи нарочна процедура по правилата и нормите на ЗУТ, изискваща изготвяне на проект и предварително съгласуване от всички собственици в сградата, а при несъгласие - да се извърши разпределение на ползването, което било осъществимо в друго исково производство.

Въззивният съд е изложил също съображения, че поземленият имот (дворното място), върху който е изградена триетажната сграда и възниквала етажна собственост с извършеното й разпределение, представлявал обща част по предназначение. Частите от дворното място и от общите части на сградата към всеки от дяловете, определени съгласно чл. 40 от ЗС, възлизали съответно за дела на съделителя Б. Т. на 47.31 % идеални части, а за дела на Ц. С. – 52.69 % идеални части.

Приел е също по претенцията по сметки, че при установените от събраните доказателства по производството факти значима за определяне на претендираните по реда на чл. 346 от ГПК от съделителя Ц. С. подобрения е увеличената от тяхното извършване стойност на имота, претенцията за които не е погасена по давност, с изключение на тази за претърсване на покрива, и че за същите е приложима приетата от първата инстанция материална норма – тази на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Посочената материална норма предвиждала присъждане на по-малката сума, която в случая е тази на увеличената стойност на съсобствения имот от направените от съделителя Ц. С. подобрения и възлизала на сумата от 4300 лева, от която дължима като съответна на дела на съделителя Б. Т. (ответник по претенцията) от съсобствеността е сумата от 2150 лева.

Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на решението по извършване на делбата на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по уточнения и конкретизиран процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при необходимост от специални знания за установяване на релевантен за спора факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, а при липса на такова - за приложението на императивна материалноправна норма.

Според задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Въззивното решение в тази му част противоречи на тези задължителни тълкувателни разрешения.

Следващият въпрос за вещноправния статут на таван (подпокривно пространство) в сграда в режим на етажна собственост, който въззивният съд да е разрешил в противоречие със задължителната практика, посочена в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не е включен в предмета на спора, очертан от способа за извършването на делбата на наследствените имоти и разпределянето им между съделителите. Допуснатата до делба жилищна сграда е съсобствена между съделителите въз основа на наследствено правоприемство, а не сграда в режим на етажна собственост, възникването на която би се осъществило с извършването на съдебната делба на сградата, построена върху неподеляемо между тях дворно място, чрез обособяване на самостоятелни обекти в нея, предмет на отделна собственост, като дворното място, върху което е построена сградата остане съсобствено. С възникване на етажната собственост ще са приложими и материалноправни норми по чл. 38 – 40 от ЗС за общите части, обслужващи обособени обекти в сградата, и ще е от значение вещноправният статут на тавана (подпокривното пространство) от сградата, но не и при обособяването на самостоятелни обекти в съсобствената сграда. Затова разрешаването му не е значим за извършването на делбата правен въпрос, поради което и не може да бъде изведен като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Касационната инстанция намира, че не е налице наведеното от касатора основание за вероятна недопустимост на въззивното решение в частта по предявената претенция по чл. 346 от ГПК поради разглеждането й на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а не на предявеното основание и приложимата в случая материалноправна норма на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Вземането за обезщетение за подобрения в съсобствен имот почива на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Затова при разглеждане на претенция за заплащане на обезщетение за направени в съсобствен имот подобрения съдът квалифицира спора според твърдените от страната и доказани по производството факти и въз основа на тях квалифицира спора и определя следващия се въз основа на нея размер на дължимото обезщетение – така разрешението, дадено в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр. дело № 1205/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 242 от 21.12.2015 г. по гр. дело № 3664/2015 г. на ВКС I г. о., и други. При разглеждане на предявената претенция по чл. 346 от ГПК въззивният съд е квалифицирал спора между страните по делбеното производството именно въз основа на приетите за установени от него разходи от съсобственика Ц. С. за подобренията в съсобствената сграда и обогатяването на другия съсобственик, който не е дал съгласие за тяхното извършване, поради което и наведеното от касатора основание за вероятна недопустимост на обжалваното решение в тази му част не е налице.

Не може да бъде изведено основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в тази част и по въпросите, свързани със специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.

Разрешенията за приложимия закон относно отговорността за подобрения, направени от съсобственик в съсобствен имот, са дадени в задължителната практика на ВС и решенията, постановени по реда на чл. 290 от ГПК - ТР № 85 от 2.12.1968 г. по гр. дело № 149/68 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г., решение № 1 от 24.07.2019 г. по гр. дело № 1131/2018 г. на ВКС, решение № 56 от 3.07.2020 г. по гр. дело № 2786/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 91 от 22.10.2020 г. по гр. дело № 4284/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр. дело № 1238/2020 г. на ВКС, I г. о., и други. Според посочената съдебна практика, когато съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт на държател на правата на останалите съсобственици, отношенията между съсобствениците във връзка с подобряването на съсобствената вещ, се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС при извършването на подобренията със съгласието на останалите съсобственици, като на подобрителя се присъждат действително направените от него разходи; по правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 във вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, при извършване на подобренията без тяхно съгласие, като размерът на дължимото обезщетение за тези подобрения е увеличената стойност на дела на всеки от останалите съсобственици, а ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията – по правилото на чл. 59 от ЗЗД, при което отговорността на обогатилия се съсобственик е за обогатяването, но до размера на обедняването. При извършването на подобренията без съгласието на останалите съсобственици подобрителят действа при условията на чл. 60, ал. 2 от ЗЗД - за водене на чужда работа без пълномощие, т.е. не само в чужд, а и в собствен интерес, тъй като подобряването на съсобствената вещ увеличава не само стойността на дяловете на останалите съсобственици от вещта, но и стойността на неговия дял. Затова отговорността на останалите съсобственици по арг. от чл. 61, ал. 2 от ЗЗД се ограничава до увеличената стойността на дела им в съсобствеността, но само ако тя е по-малката сума от направените разходи за подобренията на съсобствената вещ.

В обжалваното въззивно решение въззивният съд, въз основа на приетите за установени от събраните доказателствени средства факти за направени от съсобственика Ц. С. разходи за подобренията в съсобствения имот и извършването на последните без съгласието на другия съсобственик – Б. Т., е приел за приложима в отношенията между страните като съсобственици на имота материалноправната норма на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, като е определил следващия се въз основа на нея размер на дължимото обезщетение за подобренията – увеличената стойност на дела на съсобственика Б. Т. от съсобствения имот, която е по-малка от разходите за тяхното извършване. Така даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос за отговорността на съсобственика във връзка с подобряването на съсобствения имот, който е включен в предмета на спора по предявената по реда на чл. 346 от ГПК претенция, и е обусловил правната му воля, е в съответствие, а не в противоречие с посочената в изложението към касационната жалба и в настоящото определение практика, поради което и не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Следващите правни въпроси по въззивното решение в частта по претенцията по сметки не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Така поставени въпроси не са от значение за формиране решаващата воля на въззивният съд по предявената претенция по сметки, а за правилността на възприетите за установени от него факти, съответно за правилността на обжалваното въззивно решение. Изложеното обосновава извод, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази му част и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 от ГПК на въззивното решение в частта по претенцията по чл. 346 от ГПК поради твърдяното непроизнасяне по акцесорната претенция за законната лихва. Наведената непълнота във формираната воля на решаващия съд не представлява очевидна неправилност на решението. Тази неправилност на въззивното решение следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквато неправилност не се констатира в случая.

Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационно обжалване в частта за извършването на делбата, жалбоподателят дължи за разглеждане на касационната жалба внасяне на държавна такса в размер на 791 лева - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо г. о.