Определение № 1962 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 710/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Пазарджик и Административен съд София-град. Съдебното производство е образувано пред Административен съд София-град по жалба на Н. А. О., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Петков, против решение № 11056 от 24.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на оспорващия е отказано да се събере на територията на Република България със съпругата си А. А. З.. С определение № 27462 от 17.12.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Пазарджик, позовавайки се на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). С определение № 165 от 16.01.2025 г. постановено по адм. дело № 1414/2024 г., Административен съд Пазарджик е прекратил производството по образуваното пред него дело и е повдигнал настоящия спор за подсъдност по съображения, че в разглеждания случай подсъдността е на Административен съд София-град. Прието е, че лицето Н. А. О. пребивава в гр. София с оглед представения по делото сключен договор за наем на недвижим имот. Посочено е, че ако лицето пребивава в България, то настоящият му адрес е в гр. София, независимо от неизпълнение на законовото му задължение да впише настоящият си адрес в поддържаните от ГД „ГРАО“ регистри. На следващо място АС Пазарджик се е позовал и на разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изречение второ от АПК, която предвижда, че във всички останали, нерегламентирани, случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. В тази връзка е прието, че компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд София - град, доколкото седалището на органа издал акта е в гр. София. Върховният административен съд счита, че спорът е подсъден на Административен съд Пазарджик. Обжалваното пред съда решение на председателя на ДАБ се основава на чл. 34, ал. 3 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗУБ то може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. Видно от данните по делото жалбоподателят Н. А. О. е лице с представен хуманитарен статут с решение № 7952 от 21.04.2023 г., издадено от председателя на ДАБ при МС и влязло в сила на 09.05.2023 г. На 15.06.2023 г., а не 2024 г. както е посочено в определението на АС Пазарджик, на чужденеца е издадена карта на лице с хуманитарен статут, в която като постоянен адрес е вписан гр. Ракитово, [улица], общ. Ракитово, обл. Пазарджик. Картата е с валидност до 09.05.2026 г. Действително по делото е представен и договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н „Овча купел“, който е сключен на 15.07.2023 г., а не на 15.07.2024 г. както е посочено в определението на АС Пазарджик. Срокът на договора е до 15.07.2024 г. и няма данни той да е продължен, поради което не може да се приема, че и към настоящия момент лицето живее на адреса в гр. София. Неправилно е и позоваването на чл. 133 от АПК в определението на АС Пазарджик. В изричната разпоредба на чл. 84 от ЗУБ законодателят е предвидил, че решенията по чл. 34, ал. 3 може да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. След като по делото е налице валидна карта с вписан адрес, следва да се приеме, че именно това е настоящият адрес на чужденеца, макар и същият да не е вписан в регистъра на населението. Нещо повече, административното производство по издаване на оспореното решение № 11056 от 24.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е започнало по молба от 28.05.2024 г., в която Н. О. е посочил адреса си по регистрационна карта, а именно гр. Ракитово, [улица]. След като няма категорични данни, че Н. О. живее на адрес различен от вписания в картата му на лице с хуманитарен статут следва да се приеме, че именно това е настоящият му адрес. Предвид гореизложеното повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд Пазарджик. Водим от горните съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение